Истински фарс на парламентаризма се разигра през изминалата седмица. Поводът бе насроченият дебат за вот на недоверие към правителството, поискан от социалистите. Макар че вотът бе предварително обречен, за пръв път от началото на мандата на ГЕРБ премиерът дойде в парламента за дебатите. Те, разбира се, нямаше как да се състоят и всички бяха наясно с това още от миналата седмица, когато осем народни представители от Атака оттеглиха подписите си от проекта за искания вот и обърнаха гръб на останалите вносители от Коалиция за България.
Въпреки това премиерът Борисов остана до края на заседанието в понеделник и изигра истински моноспектакъл по темата Белене. Той обясни, че вече е пратил в прокуратурата доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от проверката й в Националната електрическа компания. Той обяснява кой и как е харчил парите за проваления проект. В крайна сметка обаче дори прокуратурата да повдигне обвинения, след като се запознае с фактите от доклада, със сигурност истинските играчи няма да бъдат засегнати. Пешкира най-вероятно ще оберат бившият шеф на НЕК Любомир Велков и… счетоводителката на компанията.
Констатациите на финансовите инспектори, които са извършили проверка за законосъобразността на обществените поръчки (периодът на проверката обхваща 1 януари 2005-а – 31 март 2012-а), свързани с избора на изпълнител за проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ Белене, са, меко казано, скандални. Безспорен факт е, че според техния доклад законът е газен с войнишки ботуши. Но да прочетем какво се разказва там.
През одитирания период Националната електрическа компания е провела една процедура по Закона за обществените поръчки. Тя е на база решение ‘b9260 от 8 април 2005-а на Министерския съвет, с което се дава съгласие за изграждането на ядрената централа. Самата процедура е открита през май същата година. Според държавните одитори още тук са нарушени изискванията на Закона за обществените поръчки, тъй като са били приложени две методики за оценка на кандидатите, които се различават по същество. Затова пък в поръчката липсват ясни правила, по които да бъдат оценени предложенията.
В проучените документи за участие в търга са установени несъответствия по отношение на определената от възложителя гаранция за изпълнение на договора. В указанията от самото обявление става дума за 5% от стойността на договора, а в административните инструкции тези проценти вече са десет. В определения първоначален срок за подаване на документи оферти са представили Атомстройекспорт и Шкода Арлианце (на 27 юни 2005-а). Започват преговори с потенциалните инвеститори, но очевидно до споразумение не се стига, поради което ръководството на НЕК удължава срока за подаване на оферти до 1 февруари 2006-а. Преговорите продължават, но до писмена договореност за цена и за условия на изпълнението на бъдещия контракт така и не се стига. Въпреки това на 30 октомври комисията, която е водила преговорите и е оценявала офертите, обявява решението си (на 30 октомври 2006-а), че класира на първо място Атомстройекспорт (то се ангажира да изгради два блока, всеки с мощност по 1000 MWe V-466). Според решението на комисията руската фирма е получила 948.64 точки при цена 3 997 260 000 евро. Вместо категоричен контракт обаче на 29 ноември 2006-а шефът на НЕК Любомир Велков и Сергей Шматко, който тогава представлява руската компания, подписват споразумение. Реално с подписването на този документ не е възложено изпълнението на пълния обем работа, предвидена по проекта, каквото е било условието при обявяването на обществената поръчка. Смята се, че така е оставена възможност преговорите с избрания вече изпълнител да продължат и условията да се променят безконтролно.
Според одиторите с това споразумение на практика е нарушен Законът за обществените поръчки, който не разрешава да се водят преговори, след като изпълнителят е вече избран. Освен това въпросният документ отваря вратата за поредица от допълнителни споразумения, чрез които се възлагат отделно части от предвидените дейности и по този начин се стига до предварителни и допълнителни плащания.
На база на въпросното споразумение вече са изплатени 163 758 619 евро, но НЕК продължава да дължи и остатъка от договорената сума – 193 189 000 евро без ДДС. Реално, без да е приключила процедурата за възлагане на обществената поръчка и без да е договорена формулата за ескалация (елемент, формиращ цената на поръчката), възложителят е започнал да поръчва извършването на дейности от нея. Така следват още 14 допълнения, докато се стигне до договорното споразумение от 18 януари 2008-а. Така, макар и без да има окончателен договор, до март тази година по проекта вече са изплатени 383 816 715 евро, а фактурираните дейности към тази дата са на стойност 410 363 003 евро. Държавните одитори подчертават, че националното ни законодателство в областта на обществените поръчки към момента на провеждане на процедурата, както и след тази дата, не допуска възможността преди да са приключили преговорите в процедурата по договаряне с обявление, да бъдат възлагани за изпълнение части от обема на поръчката на кандидат-изпълнителя, се посочва в документа.
Проверяващите са проверили и законосъобразността на допълненията към това споразумение. Така например чрез допълнение ‘b93 главният изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков и изпълнителният директор Мадрик Папазян възлагат на изпълняващия длъжността президент на Атомстройекспорт Дан Баленкий (документът е подписан от тримата) да демонтират съществуващи сгради, конструкции и части от тях, които няма да бъдат включени в реакторната инсталация по проекта. Според техническото задание подготвянето и разчистването на строителната площадка включва демонтирането на тези обекти. Цената за това е договорена и тя е 109 004 179 евро. Но този вид работи нямат нищо общо нито със същинския проект, нито с обявената процедура по Закона за обществените поръчки. На база това допълнение обаче НЕК вече е платила фактурирани дейности на обща стойност 101 575 7222 евро без ДДС. Инспекторите са категорични, че тази допълнителна работа е трябвало да бъде възложена чрез допълнителна процедура за избор на изпълнител, а непровеждането на процедурата е най-тежкото нарушение в областта на обществените поръчки, пише в доклада на финансовата инспекция.
Скандалите около похарчените милиони за Белене едва ли ще се ограничат само с това. А дори държавното обвинение да открие виновниците за всички тези нарушения и за най-незапознатите с материята е ясно, че всичко това няма как да се е случвало без вещото ръководство на хората от държавното управление по това време (министър на енергетиката тогава е Румен Овчаров). Едва ли директорът на НЕК е имал кураж да прави милиардни поръчки на своя глава и да подписва споразумения и допълнения без санкцията на съответните началници. Сега проектът Белене може и да отнесе нечия глава (може би назначена именно заради това…), а истински отговорните – както обикновено става у нас – да си живеят необезпокоявани.
nbsp;
nbsp;
В парламента Борисов обяви, че според доклада на британската банка HSBC при най-оптимистичния сценарий цената на АЕЦ Белене ще е 10.35 млрд. евро. А дори ако проектът бъде реализиран при най-изгодните условия, електроенергията, която би произвела централата, ще струва около 75 евро на мегаватчас, съобщи премиерът.
Докладът на HSBC беше публикуван официално на сайта на икономическото ведомство. В него се съдържат различни варианти за стойността на електроенергията у нас със или без построяването на АЕЦ Белене. Според документа токът от АЕЦ Беленеби бил около осем пъти по-скъп от този, който продава АЕЦ Козлодуй.
Експерти в бранша подкрепиха думите на министър-председателя. Според тях минималната цена на тока от новата атомна електроцентрала при 60-годишната експлоатация би била близо 75 евро за мегаватчас, или 146 лева. За сравнение – по данни на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цената без ДДС на произвежданата електроенергия от АЕЦ Козлодуй е 15.30 лв. за мегаватчас. За анализа си британската банка е използвала данни на руската компания Атомстройекспорт, от предишния консултант на НЕК за проекта Уорли Парсънс и от АЕЦ Козлодуй.
В документа се казва още, че заради липса на достатъчно финансова информация в някои изчисления банката е направила допускания с илюстративна цел. В края на анализа си HSBC посочва, че той по никакъв начин не цели да провокира купуването, продаването или емитирането на каквито и да е финансови инструменти. Банката подчертава, че мнението й не бива да бъде прието като окончателно или като някакъв съвет. За този анализ българското правителство се е изръсило с 2 млн. евро.
