Голяма некомпетентност цари в администрацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ако има награда за немарливи чиновници, сред претендентите за нея несъмнено трябва да са и подчинените на Лиляна Павлова. От началото на годината те на два пъти се опитват да изберат фирма, която да рекламира срещу 540 хил. лв. оперативната програма Регионално развитие, но заради абсурдните грешки и купищата неясноти в работата им това така и не можа да се случи. След поредицата от гафове от регионалното ведомство просто престанаха да изпращат информация до медиите за тази обществена поръчка, докато при първоначалното й обявяване шумно тръбяха насам-натам колко са ефективни и как усвояват европейските пари.
Първият резил процедурата претърпя само седмица след началото й в последните работни дни на 2011-а. Тогава тя бе спряна с мотива, че е допусната техническа грешка в обявлението, засягаща срока за изпълнение на поръчката. На практика в документацията бе посочено, че той е 20 месеца, а реално се предвиждало продължителността му да е 34 месеца. Макар и да не бе посочено като грешка, служителите в министерството станаха за смях и с примерния списък на медиите, които да бъдат обхванати от анализа на изпълнителя. Сред тях се срещаха заглавия като Кеш, Експрес, Гласове и др., които отдавна вече не се издават.
През февруари, с повторното обявяване на конкурса, тези нелепи грешки бяха поправени, но виновниците за тях не бяха посочени, нищо че заради недоглеждането освен време бяха загубени и немалко средства. Така, с уж изрядните книжа, в средата на март търгът стигна до етап отваряне на техническите оферти на кандидатите (виж карето), но преди дни се оказа, че има нови издънки и се наложи повторното му прекратяване. Официалната причина за това е, че са били установени нарушения при откриване на обществената поръчка, които не могат да бъдат отстранени. Всъщност обаче зад поредния провал стоят неуредици, които в. БАНКЕРЪ подробно описа още в статията си Регионалното министерство се оплете в пиар и реклама от 16 март. Само че държавните служители очевидно не са й обърнали внимание. А и защо да го правят, след като за всяко заседание, пък било то и най-безсмисленото, им се плаща.
Както отбелязахме тогава, в техническата спецификация на поръчка, бе заложено изискване към участниците, което не може да бъде изпълнено. То е рекламните материали да бъдат публикувани на 3-а, 5-а или други вътрешни страници на изданията, с отправка от първа. Но в задължително посочените чуждестранни медии – TheEconomist и Financial Times, този номер не може да стане. За съжаление експертите в администрацията на регионалното министерство са разбрали това доста късно. Едва след отварянето на техническите оферти оценителната комисия е решила да отправи запитване към въпросните издания при какви условия се осъществява отправка от първа страница към материали, публикувани на вътрешната. Защо справката не е направена предварително, изглежда,никой не възнамерява да обяснява.
Има и друго – според изискванията избраната за изпълнител медийна агенция трябваше да поеме задължението в срок до 48 часа след подаване на заявка (писмено или устно) от страна на възложителя да подготви и публикува материала в конкретна печатна медия. Но как да го поеме, след като списанието The Economist излиза веднъж седмично? Същото се отнася и за останалите седмични и месечни издания в примерния списък, включен в техническата спецификация към поръчката. Конкретно за The Economist материалите трябва да са подадени най-малко две седмици преди датата на излизане на определения брой.
Сега предстои да бъде обявен нов конкурс, в който администрацията обещава тези проблеми да бъдат изгладени. Който и да го спечели обаче (ако въобще се стигне до там),със сигурност отново ще се окаже в доста объркана ситуация. На първо място като задължително условие в документацията е посочено рекламирането да става чрез високотиражни печатни медии. Само че чиновниците са пропуснали да обяснят какво разбират под високотиражни. Дефиниция за това понятие няма. Нито законова формулировка. Днес у нас такива са преди всичко т. нар. жълти издания. През последните години именно те се радват на най-голям читателски интерес и съответно имат най-голям тираж. А доколко са подходящи за рекламирането на оперативните програми е съвсем друга тема.
Отворен остава и въпросът как точно ще бъдат избрани приоритетните медии, които ще получат парите. Не е тайна, че покрай формалното изискване за обстоен анализ и планиране лесно могат да се промъкнат и нетолкова подходящи, но близки до определени хора издания.
От друга страна, при задължителното включване на чуждестранните средства за информация изискването за максимален брой вестници у нас и минимален размер на публикациите от половин страница, заложените 540 хил. лв. изглеждат твърде недостатъчни. Още повече че с тях ще трябва да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим пък, че срокът на поръчката е 34 месеца и при сегашните тарифи за рекламиране излиза, че или ще се публикуват по едно две карета в медия на няколко месеца,или ще има продължителна кампания само в подбрани издания.
В последна сметка, какъв ще е ефектът от тази процедура и дали обществото ще стане по-информирано за програма Регионално развитие ще разберем през лятото. Тогава се очаква появата на първите платени публикации и реклами.
nbsp;
nbsp;
Мераклиите
Документи в процедурата за популяризиране на програмата Регионално развитие бяха подали три фирми – Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс, Грейн адвъртайзинг и консорциумът Арген – Апра. Срещу 540 хил. лв. от тях се искаше да извършат планиране на печатните издания, да подготвят, организират и разпространят рекламните публикациите, както и да направят анализ на резултатите.
Мажоритарен собственик на Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс е Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Освен това обаче Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, недвижими имоти и други. Сред тях са Зак Аутдор, Чап медия, Монодизайн, Агропро и Дрейв. Не е за пропускане и фактът, че през 90-те той е в най-близкото обкръжение на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на Чап холдинг.
Интересното е, че Добромир Дочев се оказва в доста близки отношения с другия кандидат в надпреварата – консорциума Аргент – Апра, в който влизат медийните агенции Аргент 2002 и Ара. Според фирмения регистър Дакси партньор на Дочев в Дрейв ООД е бил Владимир Денев, който пък е съсобственик (с Йоана Даракова) и управител на Аргент 2002.
Едноличен собственик на третия кандидат в търга на регионалното министерство – Грейн Адвертайзинг, е Мартин Батков, брат на адвоката Тодор Батков. Грейн Адвертайзинг също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с Прайм тайм на Мариана Цуцекова, което пък е в близки отношения със споменатата вече Аргент 2020 – двете дружества са били регистрирани в консорциум, но не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
