Български застрахователи отказват да платят 250 международни гаранционни иска за 509 хил. евро (към 1 млн. лв.) за щети, нанесени от водачи с български Зелени карти в чужбина. Данните са за първите два месеца на годината и въпреки че националното ни бюро Зелена карта е платило вместо тях, въпросът остава висящ. С писмо от 6 април Мариус Вищовски, президент на Съвета на бюрата от международната система Зелена карта, сезира председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев за проблема, който създава риск за финансовата стабилност на системата като цяло. Вищовски припомня, че това не е изолиран случай, а продължение на тенденцията от 2011 г., когато в българското бюро са постъпили 500 искания за обезщетения на рекордната стойност от 2.6 млн. евро, или над 5 млн. лева.
В писмото са изброени и българските застрахователни компании, които нарушават закона: БулИнс, Евроинс, ОЗК и Български имоти. Те са обвинени от Вищовски в бавене или отказ на плащания към техни контрагенти и в отказ да реимбурсират плащанията, направени вместо тях от българското бюро Зелена карта.
Вищовски приканва Мавродиев да предприеме необходимите мерки и стъпки, за да предотврати по-нататъшното влошаване на ситуацията и да затегне дисциплината на българския застрахователен пазар. Накрая Вищовски изразява увереност, че заедно ще съумеят да предотвратят сезирането на Европейската комисия, което може да доведе до сериозни санкции. Писмото е с копие до Атанас Табов, президент на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ).
Две седмици по-късно КФН в лицето на заместник-председателя си, ръководещ управление Застрахователен надзор Борислав Богоев, изпраща писмо до НББАЗ с копие до всички застрахователи, в което изисква от българското бюро в еднодневен срок да представи пълна статистика на просрочията по размер, дата и компания. В писмото има и заплаха за прилагане на принудителни административни мерки от страна на КФН срещу НББАЗ.
Шефът на НББАЗ Атанас Табов чинно отговаря на следващия ден, като дава пълна информация по въпроса. Табов декларира, че УС на НББАЗ е предприел необходимите действия да се предотврати влошаването на описаната ситуация. Той прехвърля отговорността за случващото се на КФН, като заявява: Що се касае за сигурността на българския застрахователен пазар, считаме, че институцията, отговорна за това, е Комисията за финансов надзор.
Така кръгът се затваря.
Абсолютно несправедливо в кореспонденцията се споменава Български имоти, каза специално за БАНКЕРЪ Румен Янчев, изпълнителен директор на компанията. Ръководената от него фирма има само 14 хил. евро просрочия, останалите са от румънския проблем. Атанас Табов много добре знае за какво става дума, не знам защо са тези неадекватни реакции, каза Янчев.
Неудобно било да откажем на румънците? Глупости, мен никой не може да ме принуди нищо. Ако не можем да се разберем, си има съд. Аз също знам много добре правилата, не е необходимо някой да ми ги припомня. Това обясни Янчев.
Според него съществува проблем единствено с БулИнс и Евроинс – перманентно неплащане, заради което са активирани банковите им гаранции.
Както е известно, по закон, за да се членува в бюрото Зелена карта, се иска банкова гаранция от 600 000 евро.
В цитираното по-горе писмо на Табов до КФН той потвърждава, че са активирани банковите гаранции на БулИнс и Евроинс, а задълженията на ОЗК и Български имоти са свързани с т.нар. румънски проблем. На настоятелните питания на БАНКЕРЪ обаче от месец насам Атанас Табов вежливо отклонява въпросите по темата.
Журналистическата проверка показа, че Евроинс погрешка е включен в списъка на длъжниците. От компанията не отрекоха, че също имат проблеми по българо-румънската далавера, за много от случаите вървят допълнителни проверки, някои са на съд, но към момента те нямали забавени други плащания.
При нас иде реч за забавяне, а не за неплащане, уточни специално за БАНКЕРЪ Петрозар Петков, генерален директор на ЗД БулИнс. При нас процесът е по-забележим, защото сме много големи – със 70 млн. лв. премиен приход сме втори в страната, а това са щети потенциално по 500 хиляди полици, обясни той. Когато наш кореспондент в чужбина не плати по наша Зелена карта до два месеца, което е честа практика, жертвите си получават парите от местното бюро, а то от своя страна директно отправя иск към нашето, което пък си иска парите от нас – това е автоматизъм, обясни Петков.
НББАЗ не е плащало от наше име за непокрити от нас щети. Спрямо нас няма активирана банкова гаранция, имаме малки забавяния. Това обясни специално за вестника Калина Павлова, завеждащ Щети в чужбина по Зелена карта в ОЗК. И тя се оплака, че броят на румънските щети има огромен дял в просрочията. Забавянията идват от това, че доста щети не са добре обработени от нашите кореспонденти, има много случаи и на застрахователна измама, по други върви документооборот, каза Павлова. Тя допълни, че по много от големите щети вървят дела. Стремим се да ограничим периметъра на пораженията от българо-румънската далавера и към момента можем да кажем, че нови случаи почти няма.
nbsp;
nbsp;
Румънската далавера в 10 стъпки
1. Румънски гражданин купува с подставено лице – българин, кола втора ръка.
2. Колата е с български регистрационен номер, но се кара в чужбина с пълномощно от румънеца.
3. Българинът застрахова колата при български застраховател.
4. Румънецът прави тежка катастрофа по негова вина в страна от Западна Европа.
5. Пострадалите предявяват претенции за десетки хиляди евро към кореспондента на нашия застраховател, но той отказва да плати.
6. След два месеца местното бюро Зелена карта в съотвотната страна плаща вместо нашия застраховател.
7. Следва автоматичен гаранционен иск към НББАЗ.
8. Нашето бюро плаща и поставя срок на българския застраховател да покрие сумата.
9. Българският застраховател отказва да плаща по щети, които са резултат от българо-румънската далавера.
10. НББАЗ сезира Съвета на бюрата в Брюксел, откъдето алармират КФН, тя – НББАЗ.
