Българска православна църква отбелязва 2 май като Празник на Свети Цар Борис-Михаил Покръстител (Борисовден).
Княз Борис-Михаил (или срещан още Богор, Богорис) (IX век – 2 май 907 г.) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон
След официалния акт на покръстването си Борис приема християнското име Михаил. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил.
Единствените преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши в Албания. В тях той се нарича с гръцката титла архонт на България, превеждана обикновено като владетел, а през Х-XI век – и като князldquo; . В славянобългарските извори от този период Борис носи титлата княз, а от времето на Второто българско царство – и цар.
В съвременната историография Борис е наричан с различни титли. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата хан или кан, а след това – княз или цар. Според друга теория титлата княз е носена от българските владетели още от времето на Аспарух.
