Дивидентните акции застават в центъра на вниманието на всички инвеститори през второто тримесечие на всяка година и в този период с тях се сключват най-много сделки. Но за поредна година българските публични банки ще заделят печалбите си в резервите, което обяснява защо тези книжа се търсят по-малко и цените им падат под равнищата им от март.
Притеснени инвеститори бързаха да се освободят от тези книжа и затова в редица предварително уговорени сделки бяха прехвърлени по-големи пакети. Общо 454 935 акции на публични банки станаха обект на покупко-продажба през четвъртия месец от тази година. Тази бройка надхвърля с 20.33% количеството, изтъргувано през март, но все още е много далеч от онези 1 135 697 дяла, които си размениха пазарните участници през януари.
За втори пореден месец книжата на
Българо-американска кредитна банка
nbsp;
останаха под важната за тях цена от 4 лв. за дял. Въпреки че през първите девет борсови дни не бе сключена нито една сделка с тези книжа, инвеститорският интерес към тях запази котировките им около нивото от 3.9 лева.
Едва на 17 април се явиха първите инвеститори, но цената, която платиха – 3.907 лв., остана най-ниската за април. Но все пак е над дъното от март.
В следващите три борсови сесии акциите на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) се оживиха и добавяйки 1.87% към стойността си, поскъпнаха до 3.98 лв. за дял. Толкова беше най-високата цена и през март. И когато всички очакваха, че книжата на банката, която вече е част от портфейла на Цветелина Бориславова, ще преминат границата от 4 лв., те тръгнаха в обратна посока.
Загубата обаче се ограничи само в рамките на две стотинки и акциите на БАКБ затвориха месеца при цена от 3.96 лв. за един брой. С това пазарната оценка на трезора загуби около 500 хил. лв. от стойността си и намаля до 97.778 млн. лв. в края на април. И се отдалечи още от мечтаните 100 млн. лв. пазарна капитализация.
Изтъргуваните акции бяха впечатляващо малко – само 6324 дяла при 37 342 през март.
А доколкото кредитната институция за поредна година няма да разпределя дивиенти, вероятно интересът към книжата й ще намалее поне докато прозвучат следващите добри новини.
Неконсолидираната нетна печалба на БАКБ през първото тримесечие на 2012 г. е в размер на 1.239 млн. лева. Кредитите за клиенти са намалели до 420.6 млн. лв. към края на март, което е с 2.4% по-малко спрямо сумата им в края на декември 2011-а. Въпреки това и през периода януари-март 2012-а те формират 52.6% от активите на банката.
Другата причина за намаляващата печалба е конкуренцията на депозитния пазар у нас. Въпреки това банката успя да постигне увеличение на депозитите на клиенти с 12.9% в сравнение с края на 2011-а. Разширява се и клиентската база на банката, което пък намалява риска от концентрация на привлечените средства.
Спадът на цените беше най-силен при книжата на
Централна кооперативна банка
nbsp;
Те се разменяха далеч от номиналната им стойност (1 лв.). Спадът в котировките от началото на годината продължи и търговията остана в ценовите граници между 0.75 и 0.78 лв. за акция, които попариха мечтите на акционерите за по-високи печалби.
Първата борсова сесия за месец април се оказа най-успешната за акционерите на кредитната институция (както и през март), но от това в следващите дни не последва нищо положително. Въпреки че на 2 април книжата на Централна кооперативна банка (ЦКБ) се отчетоха с месечен връх от 0.782 лв. за акция (при 0.79 лв. за март), отстъплението започна още на следващия ден.
Разпродажбите притиснаха котировките надолу и те с лекота се спускаха по ценовите стъпала – 0.77, 0.76 лева… И добре че дойде краят на месеца, иначе не се знаеше колко още щяха да загубят акционерите. А статистиката отчете на 24 април най-ниска стойност от 0.751 лв. – до нея тези книжа не са слизали от ноември миналата година насам. Така ЦКБ отново е шампион по борсов спад сред публичните банки, а намалението между двете гранични цени за април е 3.97 процента.
Разтревожени от случващото се през месеца, притежателите на такива книжа пропуснаха последните две борсови сесии. Предпазливостта им стана причина през април едва 110 328 акции на банката от групата на Химимпорт да сменят собственика си срещу 214 445 броя през март. Това е най-ниското разменено количество през тази година.
Снижената активност изстискваше стойността на тези книжа през всичките шестнадесет борсови сесии през март и те затвориха месеца при цена 0.752 лв. за акция. Тъй като тя е с три стотинки под отчетената в края на март, това свали още надолу и пазарната капитализация на банката. Така с изгубените 3.96 млн. лв. кредитната институция струва 85.092 млн. лв. и за шестнадесети пореден месец остава под важната граница от сто милиона.
Явно решението да не се плащат дивиденти за 2011 и 2012 г. намали апетитите към акциите на
Корпоративна търговска банка
nbsp;
Цените им паднаха значително под, общо взето, обичайните 80 лв. за дял. Ниската активност в търговията натисна котировките надолу и книжата на Корпоративна търговска банка (КТБ) стъпиха на ново равновесно ниво. В крайна сметка те намериха дъното при 71 лв. за дял на 10 април. Вярно, тази цена е над отчетената през март (69.038 лв.), но от септември насам няма друга по-ниска котировка за книжата на тази банка.
Във втората половина на април малцината напористи инвеститори останали на пазара се опитаха да се укрепят в Корпоративна търговска банка. Това пък даде шанс на играчите, които заложиха на нейните книжа, да се порадват на месечен ръст на вложението си от 5.63 процента. На 20 април акциите стъпиха на своя връх от 75 лева. Той обаче е с пет лева по-нисък спрямо най-високата цена, която се плащаше за тях през март. С този скок акциите на трезора реализираха най-голямата месечна добавка между двете крайни цени сред четирите публични банки. А до края на април книжата на КТБ се разменяха стабилно в рамките между 74 и 75 лева.
И в последната търговска сесия те запазиха борбеността си и след като добавиха по още три стотинки към стойността си спрямо края на март, спряха на 75 лв. за дял. По този начини пазарната оценка на КТБ скочи с още 126 хил. лв., достатъчни за да приключи април на кота 450 млн. лева.
Както обикновено сделки с акциите на КТБ се сключваха рядко и в малки обеми. Логично при това положение статистиката отчете, че само 3114 броя са сменили собственика си през април, а са били 9766 през март.
Акциите на
Първа инвестиционна банка
nbsp;
изпуснаха още пара и продължиха да поевтиняват. Лошата новина за инвеститорите е, че през всичките шестнадесет борсови сесии на април книжата на ПИБ се търгуваха под 1.9 лв. за дял. И освен това се отдалечават за втори месец през тази година от ключовата за тях цена от 2 лв. за дял, а разпродажбите изтласкаха още надолу и най-ниската, и най-високата цена на тези акции.
Всичко интересно около Първа инвестиционна банка се случи в първата седмица. И вдъхна някакви надежди за промяна.
Вярно е, че още на 2 април акциите на трезора стъпиха накриво и се забиха в дъното от 1.821 лв. за дял – стойност по-ниска спрямо февруари и март. Ден по-късно обаче инвеститорите се оживиха и цените изхвърчаха до 1.91 лв. за дял. Тази стойност очерта върховото постижение за четвъртия месец на 2012-а и даде повече кураж на пазарните участници за обрат в следващите дни. Прогнозите им обаче не се оправдаха и тази котировка си остана най-ниската за книжата през тази година.
До края на април активността спадна, а цените лъкатушеха в границите между 1.84 и 1.89 лв. за дял. По тази причина акциите на публичната банка приключиха месеца с две стотинки под стойността си от края на март, поради което и пазарната й ценка се сви с 0.97 процента. Инвеститорите оцениха ПИБ на 27 април на 205.7 млн. лева.
Спадът на цените на акциите на кредитната институция предизвика доста разпродажби и тя беше най-търгуваната публична банка през четвъртия месец от годината. Общо 335 169 нейни акции смениха собственика си срещу 116 526 броя през март.
Решението на публичните банки да не плащат дивиденти за 2011-а и 2012-а ще намали интереса към акциите им и ще поразреди акционерите им. Ще останат онези, които разчитат тази дългосрочна инвестиция да им данесе повече сигурност и капиталова печалба след години. И които смятат, че е важно кредитните институции да се развиват и печалбите им да увеличават счетоводната стойност на една акция, т.е. зад една ценна книга да стоят повече активи.
