Новият управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков реши да докаже на дело, че ръководената от него институция рязко ще завие по пътя на прозрачността. В мрачните времена по време на управлението на д-р Нели Нешева методиката на разпределение на парите между болниците бе пазена по-строго и от римокатолическия папа, което пораждаше доста основателни съмнения, че публичните почти 1.2 млрд. лв. се разпределят под въздействието на мощни лобистки интереси. Сега с един удар Цеков се опита да разсече възела и на страницата на НЗОК се появиха едновременно окончателните бюджети на болниците за 2012-а и разходите им за предишната година.
Безспорно това е крачка напред
към проследяването на пътищата
nbsp;
на парите от здравни вноски. Защото, като данъкоплатци, имаме право да знаем дали личните ни средства подпомагат оцеляването и развитието на важни за здравеопазването ни лечебници, осигуряват лекарските заплати и новата апаратура, или потъват някъде в чужди и дълбоки джобове. От друга страна, здравната каса най-накрая даде индикации, че е способна да се вслушва в други мнения и да ги приема. След като бяха оповестени прогнозните бюджети, имаше протести, че в играта липсва феърплей и някои клиники (и в държавния, и в частния сектор) неоправдано ще вземат пари, които по никакъв начин не биха могли да изработят. Този път ръководството на НЗОК се намеси адекватно и след срещи с директорите на районните каси, управителите на болници и представители на лекарското съсловие анализира първоначалните си разчети и ги коригира, като все пак се вмести в съществуващата финансова рамка.
Какво прави впечатление от окончателната (засега) редакция на годишните прогнозни стойности? Сериозно намалени са бюджетите за 2012-а на някои от големите столични мастодонти. Така Св. Анна, по-известна като Окръжна болница,
ще вземе с почти 4 млн. лв. по-малко
nbsp;
вместо първоначалните 28.12 млн. лева. През миналата година там са усвоили 29.37 млн. лв., което на практика значи, че реалният дефицит, с който трябва да се справи ръководството, надхвърля 5 милиона. Друг пример за игра с числата надолу е Пирогов. За болницата на д-р Димитър Раденовски бяха заделени 45.5 млн. лв. и увеличението би било резонно с оглед на мащабните ремонти, които текат в спешния институт на София. Но според окончателния вариант Пирогов ще вземе 38.1 млн. лв., като в бюджета ще липсват около 5.5 млн. лв. в сравнение с 2011-а.
Военномедицинска академия бе договорила почти 26 млн. лв., които се стопиха до 22.82 милиона. МБАЛ Св. Иван Рилски пък вместо да изразходва 10.7 млн. ще разполага с 9.93 млн. лева. Най-сериозно орязана ще е Св. Екатерина, където при първоначално одобрени 28 млн. годишно ще получат 22.82 млн. лева. Последните три лечебници ще харчат общо почти 13 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Съвсем резонно бяха орязани с 6 млн. лв. и парите на Пловдивската университетска болница Св. Георги, но те пак надхвърлят 62 млн. лева.
Лечебници, които
се смятаха за близки на депутати
nbsp;
от управляващото мнозинство на ГЕРБ и на първо четене имаха завишени ставки, също бяха свалени на земята, явно за да не се създава излишно напрежение в сектора. Болницата в Лом Св. Николай Чудотворец, ръководена преди време от сегашния директор на здравната каса д-р Цеков, вместо 6.8 млн. лв. ще получи с 800 хил. лева по-малко. Русенската многопрофилна болница, допреди месец управлявана от назначения за заместник здравен министър д-р Минчо Вичев, ще работи с окончателен бюджет от 16.9 млн. лв., а не с прогнозните 18.2 млн. лева. От болницата в Дулово, където е родена здравната министърка Десислава Атанасова, по същата схема бяха изтеглени повече от 300 хил. лева. Клиниката Скин системс в софийското с. Доганово, чието име бе спрягано в някои медии като пластичния рай за висши служителки на НЗОК, няма да се облажи с първоначално планираните 1.22 млн. лв., а ще харчи само 847 хил. лева.
Голяма част от орязаните пари се насочиха по оста столица-провинция. Сред облагодетелстваните болници се оказаха плевенската университетска Д-р Г. Странски с общо 26.5 млн. лв. бюджет, както и тези в Карнобат и Добрич. Все пак в случая е необходимо да се уточни, че при следващите в края на всяко тримесечие ревизии на експертите от касата е възможно финансирането на някои лечебници бъде променено в посока нагоре или надолу.
Частично бяха коригирани и някои
несправедливости на регионален принцип
които си вървяха в здравеопазването ни с години. За РЗОК в Пазарджик парадоксално бяха одобрени 42 млн. лв., колкото за областни центрове като Бургас и Стара Загора, но сумата все пак разумно бе орязана до 37.4 млн. лева. От операцията спечелиха Бургас, Враца, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Хасково и Шумен. Болниците там ще си разделят общо над 211 млн. лв., или с почти 14 млн. повече от отредените им за 2011-а.
Въпреки постигнатия напредък въпросът със справедливото разпределяне на средствата съвсем не е генерално решен. Все още липсва единна и на 100% точна методика за калкулиране на болничните разходи, която здравната каса да ползва. Стои си и проблемът със статута на лечебниците като търговски дружества, което ги спира да огласяват детайлна информация за делата си. Затова нито общественият контрол над харченето на публични пари е възможен, нито НЗОК е в състояние да следи достатъчно изкъсо какво се случва в болничните стаи. И се получава така, че някои от предлагащите качествено лечение по високи медицински стандарти биват пренебрегвани, а други печелят от ситуацията. Все още се срещат добре субсидирани болници, които не притежават необходимите лекари и апаратура да работят по определени клинични пътеки, но ги изпълняват с неправомерно взето разрешително, надписват дейност и просперират. Примерите не са един и два. И може би е време да се променят нормативните разпоредби, за да излезе здравеопазването ни от скривалището, в което политиците го вкараха.
