Преди една година ликвидирането на Осама бин Ладен беше обявено от президента Барак Обама за обединяващо събитие за американците и за света. Дванадесет месеца по-късно темата се превърна в нещо съвсем различно – в политическо оръжие. Дръзкото решение на Обама да разреши най-големият враг на САЩ да бъде ликвидиран се представя предимно в рамките на неговата предизборна кампания, най-вече като акт на смелост, на който фаворитът на Републиканската партия Мит Ромни не би се решил. Самият Обама пое по тази линия на водене на своята битка за втори мандат, като се реши дори да отвори недостъпната ситуационна зала в Белия дом за телевизионен екип и да я превърне в сцена за интервю. Идеята на президента не е само да припомни на американците за една важна победа, постигната по време на неговия първи мандат, а и да докаже, че има смелостта да взема трудни решения, които неговите опоненти вероятно не биха взели. Едва ли някой се съмнява, че ако мисията за ликвидиране на Бин Ладен се беше провалила, това щеше да бъде началото на края на едно президентство.
За всички останали, които не се интересуват от политическата надпревара за Белия дом, годишнината от смъртта на Бин Ладен е време за равносметка. Десетилетието на атаки срещу Ал Кайда, ликвидирането на нейния лидер и преминаването към парламентарно представената политика на някои бивши съюзници отслабиха организацията, но отношенията й с най-различни нови групировки поддържат екстремисткото движение живо. Лидерското ядро, което се крие някъде в племенните райони на Пакистан, е заето предимно с борба за оцеляване, защото търпи загуби от нападенията на американски безпилотни самолети. Оперативната му дейност в Европа е прехвърлена на централноазиатския джихадистки съюз, твърдят представители на местното разузнаване. Основната задача на тази групировка е да набира и обучава млади мюсюлмани, живеещи на Стария континент, за терористични нападения в региона. Пример за това бяха убийствата през март, извършени от мюсюлманин от алжирски произход в еврейско училище във Франция.
Анализатори и разузнавачи смятат, че след смъртта на Бин Ладен и народните въстания в арабските страни броят на свързаните с Ал Кайда арабски бунтовници в Афганистан значително е намалял. Американски представители оценяват броя на бойците на групировката в страната на по-малко от сто. Много от чуждестранните бойци сега са таджики, узбеки и чеченци, които само донякъде имат връзка с най-мощната терористична група в историята. Преди години в провинции като Кундуз на всеки десет талибански бунтовници имаше по около четирима доброволци на Ал Кайда. Сега са може би един на десет.
След смъртта на лидера всички арабски доброволци напуснаха региона. Наследникът на Бин Ладен – Айман аз Зауахири , обаче е по-голям екстремист от него, защото е египтянин, но няма нужните ресурси. Демократичните въстания, които заливат арабския свят от миналата година, отклониха вниманието от свързаните с Ал Кайда групировки в някои страни. Много анализатори твърдят, че заплахата в региона е силно намаляла, с изключение на Йемен. След падането от власт на Хосни Мубарак в Египет някога ръководената от Зауахири организация Ал Джихад, както и Джамия ал Исламия станаха политически партии. Преди години те се отказаха от насилието и сега се съсредоточават върху политиката в парламента.
На запад бившият съюзник на Ал Кайда – Либийската ислямска бойна група, стана част от зараждащия се политически живот на страната, след като миналата година се присъедини към войната срещу Муамар Кадафи. Лидерът й Абдул Белхадж сега е ръководител на Военния съвет на Триполи. Някои наблюдатели твърдят, че арабските въстания са нанесли тежък удар на екстремистите в отделни страни, но други предупреждават, че такива групировки могат да се завърнат още по-силни.
Ал Кайда наистина загуби доста от влиянието си в няколко страни в региона. Но ако промените, които хората желаят, не се случат, чувството за безпомощност лесно ще тласне младежите към терористични организации, които винаги са се възползвали от бедността и разочарованието. Няма съмнение в способността на ядрото на Ал Кайда да създава оперативни връзки с цел да предаде тактически умения на местните групировки, докато ги купува за по-голямата международна джихадистка кауза. За централното ръководство сега целта е да се опита да създаде стратегически отношения със споделящи нейните възгледи групировки в Африка.
Светът обаче е един затворен кръг, в който всичко започва и свършва с политика, а в демократичния свят и с избори. Година след секретната операция на командосите срещу тайната квартира в Пакистан съдбата на Ал Кайда тревожи предимно анализатори и разузнавачи. Големите са заети с други проблеми. За Барак Обама казусът Ал Кайда е решен, а нейният лидер отдавна е на място, откъдето няма връщане. Дванадесет месеца след смъртта на Осама Обама произнесе своята първа от близо година реч за Афганистан в базата на ВВС в Баграм. Белият дом беше предвидил това да бъде голямо събитие, но президентът сякаш пропиля възможността да обясни изцяло своята стратегия за приключване на войната, от която американците силно желаят да се отърват.
Обама потвърди ангажимента за изтегляне на американския контингент от азиатската страна до края на 2014 г. и заяви, че афганистанците далеч преди този срок ще бъдат в състояние да поемат сами отговорността върху операциите срещу талибаните. Но в изявлението му имаше отчайващо малко подробности. Президентът не обясни какво възнамеряват да направят САЩ и съюзниците им, за да обучат достатъчно силите за сигурност на Афганистан, че да могат да се справят с бунтовниците. Нито пък разясни какво възнамерява да направи местният лидер Хамид Карзай, за да овладее корупцията и некомпетентността, които са основен белег на неговото управление и отблъскват хората и ги пращат в ръцете на талибаните.
В речта си Обама беше включил само един елемент на триумфалност, въпреки че датата на визитата му в Афганистан съвпадна с годишнината от ликвидирането на терорист номер едно за всички времена. Той каза, че Вашингтон е съкрушил ръководството на Ал Кайда и настоя, че поставената от него цел е вече постигната. Политическото послание и мотивацията на Обама за това посещение са неоспорими, но президентът по-скоро затвърди статута си на цар на смесените сигнали за Афганистан. Видяхме и чухме доста от това, когато стопанинът на Белия дом говори за края на войната, за изтеглянето на подкрепленията и за преминаване към вътрешно обновление на страната. Това обаче беше до голяма степен политическо лустро. Новината в речта – въплътена в рамковото споразумение, което Обама подписа с Карзай – е сериозният и дългосрочен ангажимент на САЩ към правителството на Афганистан. Потвърждавайки изтеглянето до 2014 г., Белият дом гарантира най-малко две роли, които американските военни ще изпълняват след окончателното си заминаване от страната: борба с тероризма и обучение, но и защита на своите интереси в района. Името Бин Ладен остана на заден план, някъде далече на морското дъно. И най-добре да не напуска никога това място
