Грандоманските амбиции на властта до края на следващия програмен период – 2014 – 2020 г., да имаме готови седем магистрали и още толкова скоростни пътища, плюс редица изпълнени железопътни проекти, са претърпели само за няколко месеца много сериозна ревизия. Представените през седмицата приоритети за следващото издание на оперативната програма Транспорт вече в далеч по-голяма степен отговарят на реалните средства, които можем да получим от Европейския съюз, на икономическите потребности на страната и на изискванията на общността.
Парите, които ще получим от Брюксел, могат да ни помогнат да извадим най-вече железопътния транспорт от окаяното състояние, в което го заварихме, заяви министърът на транспорта Ивайло Московски. Шефът на дирекция Координация на програми и проекти в министерството инж. Галина Василева пък обясни, че новите насоки за развитие на програмата Транспорт са изцяло съобразени с трансевропейската транспортна мрежа TEN-T.
Както в.БАНКЕРЪ вече писа, основната част от нея трябва да бъде изградена до 2030 г., а захранващата я и по-широкообхватна част се предвижда да е готова 20 години по-късно. Изпълнението на основната мрежа ще бъде улеснено чрез използване на т.нар. коридори, включващи най-малко три вида транспорт, три държави членки на общността и два трансгранични участъка. Целта е средствата да се насочат към по-малко на брой проекти, които обаче действително да дадат тласък на икономиката на ЕС. До неотдавна точно в това бе голямото разминаване на нашите отговорници за инфраструктурата с европейските възгледи, тъй като те искаха да включват в TEN-T колкото се може повече обекти.
Друга грешка на управниците е, че отдаваха предимство на строителството на магистрали и пътища, а жп линиите оставаха на заден план. И то въпреки категоричната позиция на Еврокомисията, че TEN-T е важен инструмент както за постигане на общата цел за намаляване с 60% на вредните емисии от транспорта, така и за значителното улесняване на прехвърлянето на пътници и товари от автомобилния към железопътния и другите видове транспорт.
Сега изглежда, че тези пропуски са поправени. Приоритетите за 2014 – 2020-а ще са пет: развитие на пътната и железопътната инфраструктура по основната и разширената трансевропейска транспортна мрежа, подобряване на условията за корабоплаване по Дунав (която също е част от TEN-T), подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт, иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, както и подобряване на безопасността и сигурността на транспорта.
Конкретно по направлението София – Пловдив – Бургас се предвижда модернизация на жп линията от столицата до град Септември. Тя наистина е от ключово значение, тъй като в сегашното издание на програмата Транспорт се рехабилитира трасето между Пловдив и Бургас. С обновяването на цялата линия ще се осигури скоростен транспорт не само от и към бургаското пристанище, но и към Турция и Гърция чрез жп отсечката Пловдив – Свиленград. В момента тя също се ремонтира основно.
Когато към този проект добавим и рехабилитацията на линиите между София и Драгоман, вече реално ще разполагаме с железопътно трасе, позволяващо движение на влакове със скорост от 160 км/час от Сърбия през столицата до Черноморието и границите с Турция и Гърция. Важността на това направление със сигурност ще расте след като се очаква скоро в експлоатация да бъде пуснат и железопътният тунел под Босфора, който ще направи трафика на товари между Азия и Европа още по-интензивен.
Сред приоритетните жп проекти по програма Транспорт ще са още модернизацията на линиите Мездра – Горна Оряховица и Видин – Мездра. Значението и на тези отсечки ще става все по-голямо с оглед предстоящото в края на тази година пускане на втория мост на река Дунав при Видин – Калафат. Остава обаче под въпрос изключително тежкият участък София – Мездра, пресичащ Искърското дефиле.
За целия участък София – Мездра – Видин са необходими 2.6 млрд. евро, а това е бюджет, който няма как да осигури оперативната програма. За него ще се търси финансиране по новия механизъм на Еврокомисията – Свързване на Европа. (Бел. ред. – той ще разполага с 50 млрд. евро от 2014 до 2020-а. Близо 32 млрд. евро от тях са за транспорт, а 10 млрд. ще са само за по-бедните страни като България.) Затова предпочетохме да подготвим само проекта от Видин до Мездра, аргументира се Галина Василева.
Приоритетно в областта на пътната инфраструктура ще се търси финансиране от структурните и кохезионния фонд само за довършването на проблемния лот 3 на магистрала Струма, пресичащ Кресненското дефиле, за неизградения все още участък от Хемус между Ябланица и Велико Търново (за останалата част до Шумен ще се търсят пари от други източници) и за скоростния път между Видин и Враца. Анализите на Министерството на транспорта показват, че поне на този етап не е оправдано изграждането на магистрала по последното направление.
На по-заден план са останали скоростните трасета Рила (Самоков – Дупница), Русе – Шумен, Варна – Дуранкулак и Пловдив – Рудозем, както и магистралата към Калотина.
За подобряване на интермодалността и превоза на пътници ще искаме европейски средства за удължаване на софийското метро, както и за изграждане на терминал за комбинирани превози в Русе.
Сега, след като ключовите проекти вече са набелязани, всички институции, имащи отношение към еврофондовете, е необходимо безрезервно да ги подкрепят и да застанат зад тяхното реализиране. Защото именно разнобоят между учрежденията доведе до подмяна на редица от предложенията, залегнали в първото издание на програма Транспорт. Най-красноречивият пример за това е включването в нея в движение на доизграждането на магистрала Тракия. Същото впрочем важи и за железопътния й аналог. През следващия програмен период обаче подмяна на проекти няма да се допуска. Или ако има корекции, те ще са по скоро по изключение.
Напълно е вероятно също така някой от приоритетните обекти да отпадне, тъй като независимо от пресяването средствата, които ще ни отпусне Брюксел, едва ли ще стигнат за всички (виж таблицата). Сега Транспорт е най-голямата сред седемте оперативни програми в България с бюджет от 2 млрд. евро (1.6 млрд. евро европейско финансиране и 0.4 млрд. евро национален бюджет), а според специалистите за времето от 2014-а до 2020-а може да разчитаме на около 10, максимум 15% увеличение на парите.
Всички въпросителни ще отпаднат с формулирането на условията към Партньорския договор с Европейския съюз за следващия програмен период и предоставянето на бюджет от общността. Специална междуведомствена група вече работи по тях и очакванията са да има повече яснота до края на годината.
nbsp;
nbsp;
Ускореният строеж на Дунав мост II при Видин и Калафат е повишил инвестиционния интерес към региона, заяви министърът на финансите Симеон Дянков, който през седмицата инспектира съоръжението. Местните хора му съобщили, че са започнали да идват големи инвеститори и експерти по логистика – от Германия и Австрия, както и представители на други фирми.
Вицепремиерът прекоси с ферибот разстоянието между двата града на Дунав, след което констатира: Измервах за колко време при добри условия, както сега, може да се пътува по вода. Отнема някъде около 45 минути, но понякога се чака по 3 и дори до 5 часа. По новия мост ще се преминава за минута и половина. Това ще е доста по-удобно за търговията и за инвестиции и в българска, и в румънска страна.
