Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Загива едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части. По повод смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема.
Хаджи Димитър е роден на 10 май през 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.
От 1862 година Хаджи Димитър участва в няколко чети, като знаменосец и войвода, които обикалят в Балкана.
През пролетта на 1868 година в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. тя преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава кървава река на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е тежко ранен самият Хаджи Димитър. Изведен е от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си около 29 юли/10 август 1868 година. Погребан е на същото място.
Дванадесет години по-късно, през ноември 1880 г., костите са препогребани тържествено в двора на църквата Св.Св.Петър и Павел в село Свежен от Пловдивския викарен епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа. Според други оцелели в боя обаче, това не е вярно. Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите Археологически и исторически изследвания (Търново, 1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, днес в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил зле наранен при Бузлуджа.
