Победата на социалиста Франсоа Оланд може да промени политическата траектория на Европейския съюз. Това обаче едва ли ще се случи. Реалностите на политиката твърде много се отличават от романтичните пейзажи на предизборните обещания. Световните медии вече гръмнаха с новината, че германският бундесканцлер е писал на новоизбрания френски президент, че го чака следващата седмица в Берлин с отворени обятия. Но този показен жест на приятелство не може да прикрие разочарованието на Меркел от изборните резултати във Франция.
В следвоенната история на двете водещи европейски страни няма друг случай, в който лидерът на германското правителство да се е намесвал така видимо в кампанията по избора на френския държавен глава. Само че точно това се случи, когато в началото на февруари Меркел и Никола Саркози се явиха в общо телевизионно интервю по един от каналите на френската национална телевизия. За тяхно съжаление дори и този ход не помогна на закъсалия с рейтинга си кандидат на голистката десница.
Очевидно френските избиратели се бяха наслушали на приказките за бюджетна дисциплина, икономии и успокояване на световните пазари. И предпочетоха Оланд, което налага френско-германските отношения действително да бъдат преразгледани. Времето за това обаче е твърде оскъдно, както показаха и резултатите от извънредните парламентарни избори в Гърция.
Засега Меркел с нищо не показва, че смята да промени курса на своята европейска политика. Съвсем делово тя заяви, че има намерение да работи добре и интензивно с новия френски президент. Което едва ли е учудващо. В крайна сметка от сътрудничеството между Франция и Германия зависят твърде много неща на Стария континент. Кризата продължава с пълна сила, а несигурността на пазарите е по-голяма от всякога. Притесненията са действително огромни, защото мнозина виждат в избора на Оланд края на ерата на икономии в Европа.
Отсега може да се предвиди, че оттук-нататък отношенията между Париж и Берлин няма да са никак лесни. Меркел вече отбеляза пред представители на немските медии, че не може след избори в малки или по-големи европейски държави отново да предоговаряме всички въпроси, по които вече е било постигнато споразумение. Така в Европа не можем да работим, беше категорична тя. Със Саркози по тази тема нямаше никакви проблеми. Неслучайно техният политически дует беше кръстен Меркози, но социалистът Оланд не е привърженик на същата политика. Германия не решава сама в Европа, подчертаваше той многократно в хода на предизборната си кампания, като внушаваше на слушателите си, че предшественикът му е станал марионетка на немския бундесканцлер. Сега обаче е негов ред да преговаря в подножието на Бранденбургската врата. Носен на крилете на победата, Франсоа Оланд ще се опита да прокара със самочувствие своите политически виждания, в които се говори повече за растеж, отколкото за икономии. В крайна сметка, след толкова обещания пред френските избиратели, няма как да се откажеш без борба от амбициозните си планове за предоговаряне на някои части от фискалния пакт. В това отношение към него гледат с надежда и правителствата в Мадрид, Рим, Лисабон и Дъблин. Но новият френски президент не може да си позволи открита конфронтация с Меркел.
В Берлин определено се надяват, че Оланд бързо ще се върне в реалността, а и от лагера на френския държавен глава има достатъчно сигнали, че никой не иска да внесе неразбирателство в така добре функциониращата френско-германска политическа ос. Ако подобно нещо се случи, може да се окаже, че Франция ще загуби повече. Ето защо немалко политически наблюдатели са на мнение, че след известно напасване може да се окаже, че Оланд и Меркел ще се разбират дори по-добре, отколкото Меркел и Саркози.
Оланд е тип мислител, той разиграва сценарии, рационален е и не е особено импулсивен – пише заместник-главният редактор на Пари Мач Режи льо Сомие. – Няма да се учудя, ако между него и хладната Меркел по някое време се развият приятелски отношения. Председателят на комисията за външна политика в немския Бундестаг Рупрехт Поленц също не изключва тази възможност. Пред немския Тагесшпигел той твърди, че съдейки по характера, може да се окаже, че Меркел ще работи с Оланд по-добре, отколкото в началото със Саркози.
Не бива да се забравя все пак, че това е само първият възможен сценарий. Другият, макар и твърде неправдоподобен, е Франсоа Оланд да застане начело на групата на недоволните от политиката на строги икономии, проповядвана от Берлин. Това може да го направи по-популярен от всякога в страните от Южна Европа, но същевременно може да подкопае самите основи на Европейския съюз. Именно това е историческият избор, който трябва да направи Оланд , и от него ще зависи изцяло бъдещето на Европа.
