Кристалина Георгиева е родена в София. Завършва политическа икономия и социология във ВИИ Карл Маркс(сега УНСС) през 1976 година. Защитава докторска дисертация на тема Екологични политики и икономически растеж в САЩ. Започва научна кариера в УНСС, изнася лекции в Лондонското училище по икономика и в други престижни университети. Специализира корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт, а по програма за кадри на Световната банка има и специализация в Харвардското бизнес училище. Георгиева започва работа в Световната банка през 1993 г., като впоследствие става ръководител на отдела й за устойчиво развитие, на отдела за Русия, а от март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка. Кристалина Георгиева встъпва в длъжност като европейски комисар по бедствията и авариите на 9 февруари 2010 година. Обявена е от Юръпиън войс за Комисар на годината и за Европеец на годината за 2010-а заради дейността й за преодоляване на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.
nbsp;
Г-жо Георгиева, 9 май – празникът на Европа, е и ден за равносметка. Днес виждаме растяща безработица и социално напрежение на Стария континент, дългова криза. Защо се стигна дотук и ще преодолеем ли тежката ситуация?
– Европейският съюз е най-голямата икономика в света и затова има огромен потенциал за развитие. Още когато започна дълговата криза, знаехме, че разрешаването на проблемите ще бъде трудно и ще изисква много време. И трябва да помним, че можем да излезем от ситуацията само ако сме единни. Най-важно е да предприемем три конкретни стъпки – осигуряване на макроикономическа стабилност, структурни реформи и инвестиции в растеж. Аз съм оптимист и знам, че има много резерви в тези насоки.
Има реформи, които чукат на вратата на Евросъюза, и кризата ще ги стимулира. Една от тях е либерализацията на общия трудов пазар.
Можем да постигнем бърз напредък в сферата на иновациите и патентите. Ако вие сте иноватор и работите с технологии, няма да искате да произвеждате в Европа, защото това в момента тук е скъпо и бавно се осъществява. А осигуряването на единна патентна свобода и елиминирането на пречките пред фирмите, които искат да се развиват, би създало около 3.7 млн. работни места.
Нужни са реформи и в областта на конкурентоспособността, както и умножаване на зелените инвестииции. България има огромен потенциал, защото сме на най-ниско равнище от гледна точка на енергийната ефективност, а имаме прекрасна природа. С инвестиции в енергоефективност можем да отворим работа за хиляди безработни. Ако сме единни и решителни, тези реформи ще работят за нас.
Разкриването на нови работни места ли трябва да бъде приоритетът ни?
– Парадоксътe, че в Европа има 25 млн. малки и средни предприятия и точно толкова безработни. Ако всяко едно от тях наеме по един служител, ние ще се справим с безработицата. Затова отговорност и на европейските институции е да инвестират в растеж, ориентиран именно към малките и средните фирми. Трябва да насочим структурните фондове към тях, защото в наличност има доста средства и те трябва да се използват ефективно – всяко евро, което харчим, трябва да носи повече енергия, по-голям растеж и нови работни места. В този план – в подкрепа на растежа, Европейската банка за развитие може с неголяма допълнителна капитализация да увеличи присъствието си. Друг вариант е колективното издаване на еврооблигации, но трябва да сме изпълнили условието за макростабилност. Това е голям терен за акумулиране на средства, които да се трансферират в инвестиции. Пожелавам си да вярваме повече в себе си. Ние, европейците, допускаме тактическа грешка – по-скромни сме и по-малко се хвалим, а сме интелигентни, образовани и предприемчиви хора. Сега е модерно да бъде критикувана Европа заради дълговата криза. Не трябва да се хлъзгаме по тази плоскост. Европейците имат голям потенциал от неизползвани мерки.
Според вас трябва ли да остане ЕС в сегашната си форма, или по-подходящо е да прерасне във федеративен съюз, каквито идеи се чуват?
– Всяко нещо с времето си, ние сме млад съюз. Ако погледнем за сравнение към историята на САЩ, дори 60 години след създаването им различните щати са мислили за себе си като за отделни общности, издават си собствена валута. За да се обединим и да повишим нивото на интеграция, трябва да вървим стъпка по стъпка. На нашия континент, където има толкова много традиции и култури, трябва да обърнем внимание на регионите. Надявам се, че ще стигнем до деня, в който Европа ще бъде едно органично цяло. Сега трябва да се фокусираме върху належащите стъпки, за да можем утре да работим по-добре. А те са в областта на икономическата и финансовата политика. Състоянието в Европа е такова, че в някои държави няма криза, в други е много дълбока. Според проучване 85% от шведите са оптимисти и смятат, че перспективите за тях са положителни срещу само 6% от българите и 1% от гърците. Обаче се налага да плащат тези, които не усещат тежестта на риска за бъдещето на Европа, така както останалите, при които кризата е много страшна. За да има солидарност, трябва взаимно да се уважаваме и разбираме. И да разбираме и настроенията на един баварец, от когото се очаква да финансира потъналите в дългове.
Има ли бъдеще европейската валута?
– Убедена съм, че еврото ще оцелее. Дълго време сме в криза, а еврото може би се котира дори по-високо от гледна точка на конкурентоспособността. Накъде ще върви единната валута зависи от решаването на проблемите в отделните държави. Всички носим отговорност за излизането от кризата – и политиците, и Европейската централна банка, и гражданите. Банката трябва да продължава да бъде стълб на стабилност. Ако сравним това, което направи Федералният резерв в Щатите, с това, което сме направили в Европа, ние засега само сме показали, че имаме голяма базука, но не сме стреляли с нея. Но психологията на пазарите е такава, че необмислено прибързаното действие може да е толкова лошо, колкото и забавената реакция.
Трябва ли Европа да се откаже от атомните електроцентрали, за да се понижи рискът от тежки аварии? Според вас правилно ли бе решението на правителството да спре проекта АЕЦ Белене?
След аварията във Фукошима отношението на света към ядрената енергетика се промени. Доскоро господстваше убеждението, че тя в съвременния си вид е достатъчно безопасна, за да увеличава дела си в глобалния енергиен баланс. Но бедствието показа, че ние сме изправени пред нова реалност. Като комисар по бедствията и кризите чувствам, че тя ме гледа в очите.Това са все по-честите и по-свирепи бедствия. Което налага да мислим за баланса на енергетиката – можем ли да направим нещо друго? Япония, която е най-силната страна в света от гледна точка на енергийната ефективност, обяви, че ще намери нови начини за инвестиции в по-безопасни форми за снабдяване с енергия. В Европа също всяка държава преразглежда отношението си към този тип енергия.
България е на дъното в Евросъюза по показателя енергоефективност. Здравият разум казва – длъжни сме да инвестираме в тази насока и това трябва да е приоритет ‘b91 за правителството. Санирането на сградите от местни фирми освен че създава нови работни места, намалява разхода на семействата за енергия и покачва цената на жилищата.
А решението на правителството за АЕЦ Белене според мен бе правилно. В момент, когато се преоценява енергийното бъдеще, е правилно да се отнесем резервирано към проблема. Ако хвърлим всичките си усилия в изграждането на голяма ядрена централа, а впоследствие се окаже, че подходящият фокус е в друга посока, тя ще се окаже ненужна. Правителството търси начин да разреши казуса със закупения реактор в АЕЦ Козлодуй. Проблемът с големите проекти е, че дори при най-добри стартови условия се предполага те да бъдат готови за експлоатация след 30 или 40 години, когато светът ще се е променил.
Има ли капацитет ЕС да се спрявя с кризите и какъв ресурс е необходим в тази насока?
– Европа е първенец в демонстрирането на солидарност. Според проведения от нас евробарометър за отношението на европейците към хуманитарната помощ днес спрямо 2010 г. подкрепата за нея се е покачила от 79 на 88 процента. Девет от десет европейци поддържат европейската помощ. Това ме кара да се гордея с европейците, защото сме етични хора. Когато е трудно, доброто в нас се събужда. Но хората очакват да използваме отговорно техните пари. Това значи повече координация между страните членки и инвестиции в превенция, за да има по-малко жертви и щети.
Какво искате да постигнете до края на мандата си като еврокомисар?
– Фокусирах се върху три основни цели. Първата е да обвържем превенцията и намаляването на риска с реакцията при кризи на континента. Започнахме и реализацията на програми за по-бърза реакция към рисковете от бедствия в трети страни. Средствата за превенция в световен мащаб са се увеличили само с половин процент, честотата на бедствията се е повишила седем пъти, а рисковете – пет пъти. Искам да видя Европа, в която механизмът за гражданска защита е едно интегрирано цяло. Трябва да спасяваме повече човешки животи на по-ниска цена. Ако разпознаем по-рано нуждата от помощ за едно гладуващо дете, лечението му ще ни струва 10 евро на месец. Изпуснем ли момента, стойността се повишава до 100-150 евро, а дори и да го спасим, то може да остане физически и умствено недоразвито. С хуманитарната помощ трябва да пестим пари, мъки и страдания.
Според вас адекватно ли реагира правителството ни на бедствието в с. Бисер?
– В село Бисер мерките бяха адекватни и хората дори бяха изненадани колко бързо се намеси държавата. Пострадалите получиха помощ държавата не забрави за тях. Но трябва да има ясна институционална отговорност за състоянието на язовирите в България. А правителството явно има желание да промени работата в посока превенцията на кризи.
Освен еврокомисар вие сте и финансов експерт. Неотдавна изказахте малко по-различно мнение от това на финансовия министър Симеон Дянков по повод на разпореждането с парите от Сребърния фонд. Правилно ли бе решението на правителството да ги инвестира в държавни ценни книжа?
– Управлението на парите на пенсионерите трябва да стои далеч от политиката. Не бива краткосрочни цели да влияят на управлението на дълги пари. Има много модели за управлението на пенсионни фондове, но най-важно е да бъде защитен интересът на пенсионерите. Това включва създаването на съвет, който да ги представлява, да е независим и надпартиен. Хората разчитат на тези пари и се надяват да осигурят с тях бъдещето си. Може и част от парите да се инвестират в държавни ценни книжа, но трябва да се направи много консервативно, защото е рискова инвестиция. Парите не ни трябват днес и може да се поеме малко риск. Но той трябва да е балансиран. Едно е да инвестираме 10%, съвсем друго е този дял да достигне до една трета от фонда. В резултат на обществения дебат се надявам да постигнем професионално управление и гаранция, че ще се избегне намесата на политически фактори. Не е разумно парите да стоят под дюшека срещу никаква доходност, но не е редно и значителна част от тях да се хвърлят в големи рискове. Експертите трябва да намерят точния баланс.
nbsp;
nbsp;
