В Сърбия се проведоха президентски и парламентарни избори, на които за първи път след падането на режима на Милошевич гражданите не стояха на кръстопът – Европа или изолация, Запад или Русия. Никой от основните претенденти за победата не постави под съмнение нито връзките с Москва, нито стратегическия курс за членство в ЕС. В този смисъл епохата на Милошевич с нейния агресивен национализъм и търсене на особен сръбски път може би завинаги остана в миналото. Въпреки това, някак по инерция, посолството на Русия в Белград подкрепи публично един от кандидатите – в крайна сметка това не помогна нито на този политик, нито на репутацията на Кремъл.
Изборите в Сърбия имаха още една нетипична за близкото минало особеност. В тях икономическите проблеми за първи път от години изместиха напрежението в посока, различна от Косово. И двата основни блока – на президента Борис Тадич и неговата Демократическа партия (ДП) и този на Томислав Николич и Сръбска прогресивна партия (СПП) обещават по-добър живот, повече работни места и чуждестранни инвестиции, както и борба с корупцията и сивата икономика.
Досегашният държавен глава представи план от пет точки, сред които начало на преговори за членство с ЕС до края на 2012 г., интегриране на страната в общността до пет години и икономическо развитие на базата на земеделието. Подобна програма изглежда напълно реална, след като страната получи през март статут на кандидат за членство. Николич на свой ред отговори с обещание да увеличи данъците на богатите, да преразпредели средства за най-бедните, както и да привлече чуждестранни инвестиции.
Не представляваше особена трудност да се забележи, че никой не предложи конкретни мерки, а само списък с пожелания. Повечето партии подкрепиха членството на Сърбия в ЕС. Против останаха обичайните заподозрени – Демократическата партия на Сърбия (ДПС) на Воислав Кощуница и Сръбската радикална партия на Воислав Шешел. Техните послания обаче отдавна не предизвикват особено внимание сред избирателите. Освен това формациите, с изключение на ДПС, предпочетоха да не говорят за Косово, тъй като всъщност нямат разумни решения на проблема.
Изборните резултати напълно оправдаха предварителните очаквания. Нито една от водещите партии не може да състави сама правителство, но ДП е тази, която има по-голям потенциал за коалиция. Въпреки това няма явен фаворит нито на президентския, нито на парламентарния фронт. Тадич и Николич ще трябва да търсят съюзници. Преговорите за следващото правителство вече започнаха и се очаква да продължат седмици наред. Крайният законов срок е 90 дни. След това Сърбия спешно ще трябва да сложи ред във финансите си, за да започне реформи, които имат за цел да намалят разходите до устойчиви нива.
На Белград ще му се наложи и да продължи да нормализира отношенията си с бившата провинция Косово с цел да осигури начало на преговори с ЕС. Това означава, че следващото правителство ще трябва да поддържа добри отношения с Прищина, обявила независимост през 2008 г., която Белград отказва да признае. Преговорите с посредничеството на Брюксел са тромави, като биват протакани и от двете страни от март 2011 година. При управлението на ДП обаче Сърбия затвори спорна глава с ареста и екстрадицията на военнопрестъпниците Радован Караджич и Ратко Младич. Брюксел вече обмисля започването на присъединителни преговори с Белград следващата година. В държавата обаче има широко разпространен гняв към сегашното правителство заради икономическите проблеми, които се задълбочиха от кризата в еврозоната.
На прага на тези сериозни предизвикателства става ясна решаващата роля на лидера на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич, който остана на трето място. Дачич – политически наследник на Слободан Милошевич, успя да реформира левицата и да я превърне в съвременна лява формация. Сега социалистите са част от управляващата коалиция, а Дачич е вицепремиер и министър на вътрешните работи. По всичко изглежда, че левицата ще остане балансьор в парламента, какъвто беше и след изборите през 2008 година.
Политическите договорки започнаха още в нощта след изборите, а Дачич обяви, че е склонен още един път да партнира на Тадич. В подобна ситуация бъдещата коалиция ще се нуждае от само още една партия и вероятно ще включи гласовете на малцинствените листи. Сред потенциалните партньори фигурира групата, водена от Либералнодемократическата партия и Обединени региони на Сърбия – съюз, воден от партията Г-17, който беше част от коалицията около Тадич през 2008 година.
Част от пазарлъците са във връзка с втория тур на президентските избори на 20 май, в които досегашният държавен лидер Тадич и Николич са почти равни. И двамата кандидати търсят подкрепата на аутсайдери с цел да прескочат 50-процентната бариера. Що се отнася до тази битка, Дачич подкрепи между туровете този кандидат, който предложи най-много министерски кресла на неговата партия в новото правителство, което навярно ще бъде оглавено от самия лидер на социалистите. По-добрата политическа оферта дойде от Тадич.
Подобни изчисления показват, че въпреки изравнените позиции действащият държавен глава и лидер на ДП ще запази поста си. Тадич вече победи в подобна битка Николич през 2008 г. и едва ли има нещо против да го повтори отново с минимална преднина. Изненади, разбира се, са възможни. Западът наричат Николич проруски националист, но това определение изглежда е загубило давност. Николич беше националист в началото на своята политическа кариера, когато фигурираше в ръководството на Сръбската радикална партия на Воислав Шешел. След разрива през 2008 г. позицията му претърпя съществена еволюция и днес неговата външнополитическа концепция не се отличава много от курса на Тадич, който има репутация на прозападен либерал. По-вероятно е обаче нерешилите избиратели да подкрепят сегашния президент на балотажа, защото националистическото минало на хардлайнера Николич трудно може да се забрави.
Сърбия посвети последните години на сериозна работа. Управляващите в Белград неизменно стояха зад европейската интеграция на страната, наред с другите основни фактори във външната си политика като Русия, САЩ и Китай. Белград демонстрира, макар и със закъснение, откъсване от негативите на миналото. Тези обстоятелства, поне до момента, създават политически комфорт на Сърбия и се възприемат благоприятно от партньорите й. Политическият живот в западната ни съседка от много време е сложна игра, с постоянно променящи се правила и рокади в отборите, участващи в нея. За един период от време изглеждаше, че управляващата коалиция, водена от Тадич, държи здраво положението в ръцете си. За съжаление на повечето сърби обаче страната им е подложена на огромен натиск, при това не само отвън.
Анатоли Стайков










