Вече почти месец в парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление продължават обсъжданията за приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. На 12 април Народното събрание вече прие на първо четене, не един а… два законопроекта за изменение на Закона за устройство на територията. Нормативът е изготвен именно въз основа на приетите вече на първо гласуване законопроекти – първият е предложен от Министерския съвет на 8 февруари, и още един – внесен от Христо Бисеров на 6 март тази година. Междувременно парламентът обсъди и трети законопроект – на народния представител Огнян Стоичков (внесен на 27 февруари), който обаче не намери подкрепа в депутатските редици.
Очевидно е, че работата по норматива далеч не върви гладко, а
треските за дялане в него не са една и две
nbsp;
Стана ясно, че част от предлаганите изменения срещат съпротива от общинските администрациии и много от кметовете далеч не одобряват инициативата на нашенските законотворци. Тази седмица кметът на Благоевград Атанас Камбитов свика работна среща, на която освен представители на различни общини са присъствали и инж. Любен Татарски – председател на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление, и Стефан Тодоров – главен експерт към Комисията по регионална политика и местно самоуправление в Народното събрание. Много от представителите на общините са предложили още промени в норматива. Основното противоречие между вносителите и общинските администрации е предложението да им бъде отнета възможността да се сменя предназначението на земеделските земи извън устройствените територии. Според кмета Камбитов, не е редно да се създават такива ограничения, тъй като по този начин например на собствениците всички територии и земи около магистрала Струма, които не попаднат в устройствения план на града, трябва да им бъде отказано да сменят предназначението на земите си. Нещо повече – според самия председател на комисията по регионална политика инж. Татарски такъв законов текст е предпоставка
да бъдат спрени инвестиции в проекти,
които имат за цел да променят вида на териториите.
nbsp;
Всъщност още когато текстовете се обсъждаха в пленарната зала, независимият депутат Огнян Пейчев определи закона, като доста тежък , тъй като той засяга много хорски съдби и към него трябва да се подхожда по-внимателно. Трудно е все още да се каже дали експертите, които са писали закона, са мислили като него, тъй като поне на този етап някои от текстовете му не говорят за подобна загриженост.
Промените в закона прехвърлят изключителни права на общините, които на практика обаче са си чиста проба отговорности. От които се освобождават регионалното министерство и някои централни ведомства, натоварени с контрола по изпълнението на норматива. В същото време обаче никъде не става дума за прехвърляне на парични ресурси, за да бъде реализиран този контрол. А като се има в предвид, че над 70 на сто от общините нямат общи устройствени планове, не става ясно откъде точно ще дойдат парите за финансиране на изработката им. Според депутата от Коалиция за България Димчо Михалевски, ако трябва да се спазят без уговорки текстовете в новия законопроект, трябва да бъдат изработени около 230 общи устройствени планове за отделните общини, за чието финансиране са необходими между 100 и 120 млн. лева. Но ако държавата не им осигури този ресурс, те няма как да решат проблема. Колкото до контрола, хората от опозицията смятат, че той ще е по-ефективен, ако го осъществяват министърът и подопечните му звена, а не твърде мобилните мнозинства в общинските съвети.
С предлаганите промени се цели ясно разграничаване на правомощията на общинската администрация и правомощията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Контролът на строежите от първа, втора и трета категория, които са по-сложни, отговорни и обществено значими, ще осъществяват структурите на Дирекцията за национален строителен контрол, а общинските администрации ще имат правомощия за цялостен контрол само за строежите от четвърта, пета и шеста категория.
Преди години отговорността за ограничаване на незаконното строителство от по-ниска категория беше в компетентността на общините, но и за най-неизкушените в темата е ясно, че те категорично не се справиха с тази работа. Резултатът се вижда най-добре по количеството на заповедите за премахване на незаконни строежи, издадени от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, която е под шапката на регионалното ведомство. Да не говорим, че
законотворците са пропуснали още един не по-малко съществен факт
nbsp;
– големите общини може и да се справят с контрола над строителството, но по-малките общини със сигурност ще се сблъскат с проблеми най-малкото поради липса на специализирани кадри. Не е тайна, че в повечето от тях не са назначени на щат главни архитекти и юристи, а наемат такива специалисти на граждански договори за определени часове през седмицата. За това време те по никакъв начин не биха могли да се справят със задълженията си и обективно да преценят дали да разрешат, или не едно строителство. Десетки издадени наказателни постановления срещу главни архитекти от органите на ДНСК само през изминалата година категорично говорят в подкрепа на това заключение. По същия начин общините трудно ще се справят с осигуряването на компетентни юристи, които да съгласуват и впоследствие да защитят пред съда една заповед за премахване на незаконен строеж. Това са специфични производства, които изискват специфични познания, и общините поне засега няма как да осигурят специалисти. Друг аргумент срещу прехвърлянето на правомощия общините да издават заповеди за премахване на строежи е чисто финансовият. Премахването на незаконните постройки ще трябва да се извършва с пари от бюджета на общината, които впоследствие да бъдат събирани от извършителя. Големите общини може би ще могат да си позволят такива харчове, но как ще се справят малките далеч не става ясно….
