Източноевропейските държави трябва да намалят задълженията си, за да усилят икономическия си растеж и да привлекат инвестиции над равнищата преди началото на световната финансова криза, препоръча МВФ. Въпреки големите усилия на потребителите, на бизнеса и на банките от бившите социалистически страни да орежат дълговете си малко от тях са успели да редуцират достатъчно товара върху частния сектор, констатира международната кредитна институция. Фондът има и рецепта за решение на проблемите – стриктно да се следят необслужваните заеми, да се даде по-голяма свобода на пазарите на труда и да се подобри средата за бизнес. По оценка на експертите на МВФ България, Хърватска и Украйна трябва да направят най-големи корекции на дълга си, но в риск са също компаниите от Латвия и Словения.
Растежът на балтийските държави и на източните нации от еврозоната ще е средно 2.6% през тази година и 3.6% през идната, прогнозира Фондът. А в региона на Балканите той ще е 1.9% през 2015-а и 2.4% през 2016-а. БВП на Украйна, която се бори с отцепниците в индустриалното си сърце, ще се свие с 5.5% през тази година, а на Русия – с 3.8%, заради по-ниските цени на енергията и заради санкциите на Европейския съюз и на САЩ. Такива са предвижданията на международния кредитор.
В Москва обаче не изглеждат разтревожени от очакванията на Фонда. И използват поскъпването на рублата, за да попълнят валутните си резерви – нещо, за което не можеше дори да мечтае преди няколко месеца. "Банк России" обяви на 14 май, че от 13 май нататък ще купува между 100 и 200 млн. щ. долара на ден, за да започне да възстановява похарчените 120 млрд. щ. долара. Валутните резерви на институцията са се стопили с 28% през последните 12 месеца – от 428 млрд. долара в началото на май 2014-а до 307.7 млрд. долара на 1 май 2015-а – най-ниското им ниво от 2008-а насам. Спадът започна през юли 2014-а в резултат на усилията на руските парични стратези да защитят местната парична единица от рязко обезценяване, причинено от западните санкции срещу Кремъл заради конфликта в Украйна.
Русия е похарчила почти 90 млрд. щ. долара за интервенции през миналата година, преди през ноември да изостави политиката си на управление на валутния курс и да пусне рублата да плава свободно. Санкциите, в комбинация с резкия спад на цените на суровия петрол, обезцениха с 46% руската валута спрямо американската. През тази година рублата е поскъпнала с 21% благодарение на 17-процентния ръст на нефта от сорт "Брент" и на прекратяването на огъня в Източна Украйна, което намалява вероятността за задълбочаване на санкциите срещу Москва.
Като продава рубли, Руската централна банка не само попълва резервите си, но и помага да спре поскъпването на местните пари. Това подяжда печалбите на руските износители в национална валута. Руският бюджетен дефицит за първите четири месеца на тази година е набъбнал до около 1 трлн. рубли (грубо 20 млрд. щ. долара). С излизането си на пазара институцията ще увеличи и търсенето на зелените пари, което не предполага намаление на курса под 50 рубли за един щ. долар.
В следобедните часове на 14 май един американски долар се разменяше срещу 50 рубли.
