Блокът НАТО беше създаден през студената война за отбрана срещу агресия с конвенционални сили от бившия съветски лагер. Шестдесет и три години по-късно алиансът се намира в ситуация, за която съюзниците изглеждат политически и военно неподготвени, макар съветския лагер да го няма. Сигурно е, че афганистанската война все някога ще приключи. В бъдеще обаче ще има и други мисии, които са единствено по възможностите на НАТО и съюзът трябва да е готов за действие по всяко време. Това повелява държавите от организацията да продължат да инвестират в подобряване на състоянието на въоръжените си сили въпреки икономическата криза. Казано по друг начин, това означава намаляване на тлъстините, а не на мускулите и засилване на сътрудничеството.
Водещи държавни лидери, грандиозни планове за сигурност, големи съкращения в бюджета за отбрана и нови надежди за бъдещето на ракетната отбрана. Цяла поредица от важни подробности, които показват защо срещата на НАТО в Чикаго е толкова важна за бъдещето на Съюза. За първи път след като Североатлантическият блок влезе в Афганистан през 2003 г., мисията в азиатската държава не е основният въпрос на форума. Лидерите на НАТО този път решиха да погледнат отвъд текущите проблеми на алианса, за да очертаят бъдещата му форма.
Срещата на върха в Чикаго поставя началото на мащабна реформа във въоръжените сили на алианса. Инициативата носи многообещаващото име умна отбрана. Всъщност решението за промяна е наложително – кризата пооряза военните бюджети на страните от НАТО, така че без спешни мерки няма начин потенциалът на блока да бъде запазен. Занапред ще се налага членките му да съгласуват помежду си разходите за отбрана, да се отказват от някои видове войски и въоръжения в полза на тясната специализация и да поддържат по-плътно сътрудничество в дейността си.
Скептиците са убедени, че реформата е обречена на провал. Без нея обаче може да се провали самата НАТО. Като пример за влиянието на кризата върху въоръжените сили на държавите от алианса често се посочва само едно число. Тя беше огласена от министъра на отбраната на САЩ Лион Панета в слово на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари. Според шефа на Пентагона, в близките десет години Вашингтон се кани да спести 487 милиарда долара за армията. Икономисват и на Стария континент – заради кризата бяха орязани разходите за отбрана в почти 20 европейски страни от алианса. Така ръководството на пакта беше принудено да търси нови решения тъкмо от негативното въздействие на кризата върху отбранителната способност на НАТО.
Кризата впрочем не е единствена причина за реформата. Военната операция в Либия открои множество слаби страни на блока. На първо място, доказа, че без активното участие на САЩ алиансът е боеспособен само условно. Стана ясно, че членовете на международната коалиция, командвана от Франция и Великобритания, не притежават много от нещата, които имат американците – от самолети цистерни за дозареждане на изтребители във въздуха до безпилотни разузнавателни апарати и високотехнологични средства за насочване към целта. Понякога не им достигаха дори боеприпаси. В крайна сметка Пентагонът даде рамо и за едното, и за другото, но Вашингтон постави въпроса директно – кризата си е криза, но европейците трябва да участват по-активно в укрепването на потенциала на алианса.
Умната отбрана ще се организира през периода до 2020 година. Блокът всъщност е изправен пред три ключови промени. Ще се наложи членките му да съгласуват разходите за националната отбрана с НАТО, да се откажат от някои видове войски и въоръжения в полза на тясната специализация и далеч по-плътно, отколкото днес, да развиват взаимното си сътрудничество в разузнаването, логистиката и обучението, както и в други приоритетни за алианса сфери от военното взаимодействие. Дори големите държави схващат, че е невъзможно да поддържат пълен комплект от сили и средства, а какво остава за малките.
Лидерите на пакта са убедени, че при достатъчна политическа воля реформата ще бъде успешна. Те се мотивират с редица действащи междудържавни проекти на алианса. Най-често като пример за успешно сътрудничество се посочват операцията в Афганистан и обединяването на елементи от системата за Противоракетната отбрана на САЩ със съответните елементи на европейски страни. ПРО е и единствената сфера, за която НАТО не планира да прави икономии.
Истинският проблем в тази посока си остава несъгласието на Русия. От известно време обаче Москва, изглежда, не толкова нервна, колкото беше в миналото. В Кремъл твърде сериозно обмислят плана на НАТО и задачата на лидерите на алианса е да убедят руснаците, че планираната система няма да подкопае значението на техния ядрен арсенал. Въпреки моментното успокоение в Москва все още не са напълно убедени в това. Усещането за сигурност на Стария континент наистина реално увеличава шансовете за подобряване на отношенията с Русия. Но то също така насърчава европейските правителства да орязват бюджетите за отбрана, а изграждането на покриваща Европа система за противоракетна отбрана ще струва милиони.
НАТО има още един голям проблем за решаване. Алиансът никога досега не се е изправял пред логистично предизвикателство като предвиденото за 2014 г. прекратяване на мисията в Афганистан в сегашната й форма. Освен военнослужещите от около 50 страни, които участват в Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ), има хиляди автомобили, оръжия и огромна материална база, докарани в района през изминалото десетилетие, които сега трябва да бъдат изнесени.
Изтеглянето ще бъде по-сложно от това на Кремъл от Афганистан през 1989 г. и по-трудно от неодавнашното изтегляне на САЩ от Ирак. Победената съветска армия само трябваше да премести личния състав и въоръжението си през северната сухопътна граница на своя територия.
В случая с Ирак САЩ използваха съюзника си Кувейт, който предостави сигурна междинна спирка директно през иракската граница, откъдето военното оборудване можеше да бъде натоварено директно на кораби. Първият и най-спешен проблем е, че Афганистан е заобиколен само от суша и няма водни пътища, нито железни пътища с изключение на няколко километра жп линии на север. Много от пътищата на страната също са в окаяно състояние. Военният логистичен персонал е изправен пред отчайваща инфраструктурата. Единственото сигурно нещо е, че цялата операция ще струва милиарди, които НАТО отново ще трябва да извади от джоба си.
Анатоли Стайков
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
