Отказът на СДС да преподпише споразумението за Синята коалиция постави в още по-голям риск влизането на двете десни партии в следващия парламент. Положението се усложнява и от неяснотата кой ще наследи Мартин Димитров на лидерския пост на Раковска 134. Подалият оставка председател посочи, че най-вероятно това ще бъде или провалилият се кандидат-президент Румен Христов, или бившият шеф на предизборния щаб и противник на Костов Борис Марков.
Преди месеци БСП изненада с ожесточената лидерска битка между Първанов и Станишев. По всяка вероятност обаче няма да бъде изненада, ако столетницата излезе от конгреса си в много по-завидна форма от стария си политически опонент. Разцеплението буди горчиви спомени за процеса на отслабване на десницата през годините и вероятно ще демобилизира допълнително и без това оредяващия й електорат. Моментът, в който движението на Меглена Кунева привлича десни избиратели, бе крайно неподходящ за развихрянето на балканизацията вдясно. Досега подобните трусове винаги са довеждали до по-голямо разочарование сред традиционно синия електорат, а не до консолидиране.
Засега основните потенциални коалиционни партньори на СДС и ДСБ са ВМРО, НДСВ, България на гражданите, земеделците на Петя Ставрева, партиите джуджета на Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев и на Александър Праматарски. Спорно е дали след фиаското на президентските избори, на които последните три организации участваха заедно със СДС, някой би желал да се обедини с тях. Както БАНКЕРЪ първи съобщи, между СДС и НДСВ вече са се водили преговори, земеделците на Ставрева почти сигурно клонят към ДСБ, а от партията на Костов според източници са говорили с ВМРО. Една част от СДС допуска и сътрудничество с ГЕРБ. Засега Кунева е най-сериозната ракета-носител в дясното пространство, а предизборна коалиция между нея и Костов се смята за изключена.
За намеса от страна на управляващите в решението на СДС намекна Мартин Димитров, който обясни, че всички партийни структури, които по места са в съюз с ГЕРБ, са гласували срещу Синята коалиция. Той обяви и че следващата им стъпка щяла да бъде опит за разпадането на парламентарната група.
Дни преди разделния НИС на СДС в Пловдив се появи социологическо проучване на МБМД, което засили слуховете за водена в публичното пространство война срещу съюза между двете партии. Спорната част от изследването включваше профил на десния избирател. Притегляха се гласовете, които получава не Синята коалиция, а СДС и ДСБ поотделно. Според данните първата получава 3.7%, а партията на Костов – 1.7 процента. Социолозите обявиха, че 60% смятат, че коалицията съществува само за да оцелеят лидерите и депутатите й, а двете организации имат по-високи резултати отделно една от друга. От ДСБ коментираха с раздразнение проучването и намекнаха за практики, които излизат извън полето на социологията. През седмицата социологът Антоний Гълъбов, цитиран от Медиапул, обяви че е време да се каже, че не само СДС и ДСБ губят, но и социологията губи, доколкото тя бе употребена по изключително примитивен начин, за да бъде тиражирано едно изследване, в което се мерят съществуващи и несъществуващи политически партии заедно, за да бъде обслужена една теза.
Попитана от в. БАНКЕРЪ кой е поръчал изследването, директорът на МБМД Мира Радева отговори, че то е част от национално проучване, което агенцията прави редовно. Анкетата за профила на десния избирател е подобна на друга – за левия избирател, който сме правили през 2010 г., подчерта тя. Разказа, че навремето МБМД първа е представила пред Костов данни за възхода на НДСВ, заради което тя е била обявена за враг. Радева коментира поведението на лидера на ДСБ като изключително грозно и нелепо и окачестви реакцията му като елементарна защита на изключително слаби политици. Резултатите (за Синята коалиция – бел. ред.) всеки един от нас ги знае, дори и без да е правил такова задълбочено изследване. Ще ви кажа и че СДС е поръчало проучване на друга агенция, резултатите от което са били абсолютно същите, каза тя.
Едва ли обаче върху социолозите, независими или не, може да се хвърли вината за разпадането на Синята коалиция. Ситуацията обаче припомня за епизод отпреди 16 години, в който отново хора, занимаващи се с анализи и изследвания, бяха обвинявани за изборен провал на президента Желю Желев. Тогава, през 1996 г., на първите вътрешни партийни избори в България за кандидат-президент на сините той губи от Петър Стоянов. Съществуват различни мнения кой точно е убедил Желев да участва, но подозренията падат върху гравитиращите около него анализатори. У кого точно се появи идеята за предварителни избори на кандидата за президент от Демократичните сили, не зная, пише писателят Георги Данаилов в книгата Доколкото си спомням. Желю Желев искаше втори мандат и някой го убеди, че участието в предварителните избори е възможно най-демократичната процедура. Около Желев се навъртаха момчетии – Емил Кошлуков, Миро Севлиевски, даваше съвети и Иван Кръстев, спомня си той. По-нататък писателят коментира, че изборите са били добре скроена уловка, в която сам се напъха Желю.
Тогава на предварителния вот гласуват 870 000 души. Само за сравнение, си струва да се отбележи, че на вътрешните избори за кандидат-президент и кмет на София на Синята коалиция през 2011 г. бюлетина пускат около 75 -76 хиляди сини симпатизанти.
