Кредитът от 6 млн. лв., отпуснат от Общинска банка на фирма 96 Агрогруп ООД, в която синът на бившия председател на общинския съвет Андрей Иванов – Бранимир, е основен собственик, предизвика гнева на 15 общински съветници от БСП. Те поискаха от кмета Фандъкова разяснения по случая. В края на миналата седмица ръководството на Общинска банка изпрати официално писмо отговор до столичния кмет.
Преди близо месец червеният общински съветник Георги Кадиев разкри шокиращи, според него, факти около това финансиране. Оказа се обаче, че шумът, който вдигна, е попресилен, а твърденията му – че кредитът е необезпечен, безпочвени. Сега управляващите финансовата институция посочват в писмото си до кмета (с което в. БАНКЕРЪ разполага), че кредитната сделка съответства на обичайната практика на банката по подобни сделки, като е анализирана и преценявана с оглед на потенциала на кредитирания бизнес проект. В писмото е написано още, че обезпечеността по сделката е 120 на сто. Ръководството на банката обаче деликатно е премълчало, че това ниво на покритие на кредита с обезпечения (120%) не е постигнато при самото му отпускане, а малко по-късно – чак след като е назначено то.
nbsp;
Историята на скандалния кредит протича така: в края на юли 2011-а (около три месеца преди изборите за местна власт) синът на Андрей Иванов – Бранимир, купува срещу 5000 лв. старозагорската фирма 96 Агрогруп, която вече е спечелила европейски проект за изграждане на предприятие за замразени продукти в с. Караново край Нова Загора. Стойността на начинанието е 7.3 млн. лева. Контрагент в сделката е фирмата БМА – 2009, която според информационната система Дакси е еднолична собственост на Бранимир Мирчев. В новозакупеното дружество той притежава 4250 дяла, а останалите 750 дяла са собственост на физическото лице Сотир Петров. Европроектът на 96 Агрогруп пък е реализиран именно с кредит от Общинска банка, отпуснат през септември 2011 г. – по-малко от месец преди изборите на 23 октомври, точно когато общината водеше яростна битка с миноритарния акционер Христо Ковачки, за да си върне контрола върху управлението на банката.
За да изясним
ситуацията около тази продажба
на 96 Агрогруп се свързахме с един от бившите собственици на фирмата Стоян Куртев. Пред в. БАНКЕРЪ той каза, че трудовият му път е минал (човекът е на 71 години) в работа, свързана със селското стопанство и с хранителната промишленост в региона. Самият той е роден в с. Караново и преди години решил, че може да направи нещо за родното си село. Проектът е негова идея, бил е готов още през декември 2008-а и е внесен за одобрение във фонд Земеделие. До 2010-а обаче чака ред и никой не му обръща внимание. Едва на 5 май 2010-а от фонда уведомяват Куртев, че проектът е одобрен. Общата му стойност, според решението, е 7.3 млн. лв., а финансирането се очаква от Програмата за развитие на селските райони. Максималната безвъзмездна помощ по проекта е 3.68 млн. лв., става ясно от регистъра на фонд Земеделие, където е публикуван договорът с фирма 96 Агрогруп. Тук трябва да се отбележи, че според правилата на европейското финансиране парите по програмата се изплащат на бенефициента едва след завършване на проекта и одобряване на свършеното по него. С други думи, предприятието трябва да бъде изградено до последния детайл. Машините и съоръженията, предвидени в одобрения от фонда проект, трябва да бъдат доставени и едва тогава комисия от разплащателната агенция може да сложи парафите си, за да бъдат усвоени европейските средства.
Според Стоян Куртев неговите обиколки из банките не дали резултат. Междувременно фирмата натрупва значителни дългове както към консултантската фирма, която е изготвила проекта, така и към различни частни кредитори. Сумата на задълженията стига 300 хил. лева. Когато разбират, че срокът, поставен им от фонда за реализация на проекта (една година), изтича, и те не само няма да могат да се справят с това изискване, но и няма как да изплатят дълговете си, Куртев и хората около него решават да продадат проекта.
В търсенето на купувачи
стигнали до икономиста Юри Велков – сега изпълнителен директор на дружеството, който бил отдавнашен познат на Куртев. Точно той е човекът, който всъщност предлага на Бранимир Мирчев да купи закъсалата фирма. Самият Куртев казва, че тези хора реално са спасили проекта.
Свързахме се и с Юри Велков, който разказа през колко трудности е минала реализацията на проекта, показа и документите по него. Велков твърди, че лично той е водил дълги преговори (почти шест месеца) с Общинска банка, а подписаният с финансовата институция договор за заем е с доста тежки условия. Обезпеченията по него са 12 дка земи, които са били собственост на изкупеното вече дружество с ограничена отговорност 96 Агрогруп и ипотеки върху още три имота в центъра на Стара Загора, чиято оценка е 1.8 млн. лева. Учреден е и особен залог върху цялото търговско предприятие, което притежава печелившият проект.
Юри Велков поясни пред БАНКЕРЪ, че кредитът от Общинска банка е инвестиционен и е предназначен за закупуване на машини и съоръжения, които са описани в документите на фонд Земеделие. Средствата за самите машини на производителя пък са преведени директно на доставчика. На практика Общинска банка е финансирала покупката на машини за 5.5 млн. лв. и малка част от средствата, необходими за изграждането на самото предприятие. Според Велков отпуснатият кредит, освен че е гарантиран много над сумата, изисквана от банката, далеч не покрива цялата стойност на проекта. Изтегленият кредит по договора (който представител на в. БАНКЕРЪ видя и чете) е в размер на 5.93 млн. лв. при лихва от 9.5 на сто. Срокът на договора е четири години и цялата сума трябва да бъде издължена до 30 септември 2015 година.
Велков се похвали, че предприятието вече е абсолютно завършено и всеки момент ще бъде въведено в експлоатация. Предвижда се в него да бъдат замразявани 1500 т плодове и зеленчуци, които ще се изкупуват от хората в околните села. Очакванията са след пускането в експлоатация на предприятието в него да работят около 60-80 души, но заетите с осигуряването на продукцията, която ще бъде замразявана в него, ще бъдат много повече. За да се натоварят мощностите в предприятието, със сигурност 16-те хил. дка обработваеми площи в самото с. Караново няма да бъдат достатъчни и вероятно предприемачите ще ползват продукцията на селските стопани от поне още няколко села в Новозагорско.
Така представени нещата изглеждат наистина перфектни. Само че периодът около преговорите и отпускането на заема през септември 2011-а е свързан с
няколко инфарктни събития
около самата Общинска банка, които си заслужава да припомним. На 14 юли 2011-а (по това време преговорите за кредита вече са се водели) общинските съветници вземат решение да поискат от надзорния и управителния съвет на банката да свикат на 1 септември 2011-а извънредно общо събрание с две важни точки в дневния ред. Първата е промяна в устава, с която решенията да се вземат с мнозинство от две трети вместо с тогавашните три четвърти от гласовете. Втората е освобождаване на членовете на надзорния съвет Никифор Вангелов и Димитър Паунов и избирането на Петя Димитрова, изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи България, и на одитора Стефан Ненов на тяхно място. Писмото с решението на СОС е изпратено на 1 август и е получено на 4 август. Цели 20 дни след вземане на решенията.
Ако при тези обстоятелства събранието бе насрочено за 1 септември, това щеше да е в нарушение на Търговския закон, според който между датата на обявяването и провеждането му трябва да има тридесет дни. Затова Агенцията по вписванията отхвърля искането общото събрание да бъде проведено на 1 септември.
СОС изпраща ново писмо с искане да се свика извънредно общо събрание. Но от банката му отказват с мотива, че такова събрание вече е насрочено на 14 октомври по искане на един от миноритарните акционери – ОЗК – Застраховане, контролирана от Христо Ковачки. Дневният ред обаче е съвсем различен от този, който предлага СОС. По този повод в общинския съвет избухна скандал, а за забавената кореспонденция, в която общината настоява за насрочване на общо събрание на 1 септември, бе обвинена служителка на кметството. Месеци след тези събития, за които
пряка заслуга има тогавашният шеф на СОС
става ясно, че по същото време вниманието му е било приковано към кредита на неговия син от банката, а не към проблемите на общината с нея, твърдят критиците на Андрей Иванов. А общинарите от БСП са убедени, че именно това облагодетелстващо Ковачки забавяне е цената, която е платена за отпуснатия през септември същата година заем на фирмата на сина на Иванов.
Тук идва и
темата с обезпеченията
Както вестник БАНКЕРЪ писа преди месец, при тях дяволът е в детайлите и по-точно в периода, през който са предоставяни. Както потвърди самият Юри Велков в края на 2011-а (вече при новото ръководство на банката), когато СОС си е върнал контрола върху нея, от длъжника е изискано допълнително обезпечение – особен залог върху вземанията на компанията от фонд Земеделие, които трябва да дойдат след приключване на проекта. С тези вземания ще бъдат направени и първите погасителни вноски по главницата на заема. За да бъдем напълно коректни, Юри Велков заяви, че това плащане е било предвидено в сключения при отпускането на кредита залог върху предприятието. В договора бе записано, че залогът се отнася до всички бъдещи вземания, свързани с дейността на фирмата. В края на 2011-а обаче ми се обадиха служители от финансовия център на Общинска банка, с които контактувам във връзка със заема, и поискаха да сключим специален договор за особен залог върху вземането на фонд Земеделие. Вероятно са се презастраховали. Но аз веднага изпълних желанието им, каза Велков. Това желание на банковите служители обаче е повече от нормално, не само защото е по настояване на новото ръководство на банката. В условия на икономическа криза, когато цената на всякакви ипотеки дълбае дъното, единственото сериозно обезпечение е върху вземанията на една компания. Но за да се стигне дотам, дружеството трябва да е изградило производствените си мощности, а в онзи момент това не е било факт. Явно по тази причина дълго време е бил отказван заем на фирмата, докато не са се намесили Андрей Иванов и синът му. Впоследствие, когато сделката с фонд Земеделие става факт, а това се случва след отпускането на заема, единственото ликвидно обезпечение са очакваните постъпления от фонда. Казваме всичко това, за да е ясно, че ако Бранимир не бе син на баща си, трудно щеше да вземе заем точно за този проект през септември 2011-а. Сега, след като инвестицията в с. Караново вече е направена, нещата изглеждат по съвсем различен начин. Според Велков вече няколко чуждестранни компании проявяват интерес към изкупуването на замразените плодове за сладкарската промишленост. Дано това да се превърне в проспериращ бизнес, за да може и банката да си върне кредита с лихвите, и опонентите на Иванов да нямат причина да продължат да дъвчат въпроса за тази иначе полезна инвестиция.
Екип на в. БАНКЕРЪ
