Крайно време е да се настроим на вярната вълна и издънки като тази на волейболистите ни на олимпийската квалификация в Арена Армеец да престанат да ни изненадват. Носещите ореол на световни звезди Матей Казийски, Владо Николов, допълнени от изгряващите на волейболния небосклон Виктор Йосифов, Теодор Тодоров и Георги Братоев, за пореден път се провалиха фатално, точно когато цялата нация очакваше безпроблемно да подпечатаме визите си за Лондон. Трите чисти победи с по 3:0 в групата заблудиха всички и дори френетичната подкрепа на 20 000 фена не ни помогна да избегнем позорна загуба от непретенциозната Германия.
На площадката нашите пак се оказаха книжни тигри, за разлика от исполина Гроцер, който ни скри топката от забивки. Липса на концентрация, страх да поемат отговорност в решителните отигравания, неспособност да контролират мача при удобен резултат, отчайваща обреченост при добра серия от сервиси на съперников състезател… Пълната гама от слабости на волейболния ни тим лъсна в най-важния мач. Затова бе логично треньорът Радостин Стойчев да бъде сменен.
С партизански похвати и среднощни сбирки волейболната федерация изгони италианския възпитаник с 14 гласа за и само 1 против. После обаче настана цирк и невиждан хаос, който тотално компрометира българския волейбол. Силвано Пранди уж се беше съгласил да води отбора, но после се отказа, явно усещайки, че не е симпатичен на българските фенове. Казийски и Жеков пък заплашиха, че ще напуснат, ако наставника им не бъде върнат. Незнайно от каква позиция лично премиерът Бойко Борисов трябваше да убеждава Стойчев отново да води България. Но последният не миряса и предпочете да продължи флирта си с медиите, вместо светкавично да се захване с хронично слабата защита, трагичното посрещане, липсата на блокада и очевидния колективен психически срив в отбора си. Стойчев поиска оставката на шефа на федерацията Данчо Лазаров, а трябваше сам да си тръгне, след като направи куп решаващи тактически грешки. Под неговото ръководство отборът не показва дори частица от класата на сплотения колектив на Мартин Стоев. При Пранди също бяхме далеч по-организирани на площадката.
В последна сметка и Стойчев, и Лазаров остават поне до края на интерконтиненталната олимпийска квалификация от 8 до 10 юни, когато в София ще дойдат отборите на Франция, Египет и Пакистан. Дори и да преодолеем Франция, което никак не е сигурно, остава големият въпрос – за какво ни е да си показваме носа в Лондон? Там ще ни отупат като брашнен чувал.
nbsp;
