Поредната необмислена пиар акция на правителството този път може да се окаже изключително вредна за икономиката на страната. Става дума за появилата се изведнъж загриженост на управляващите към българските производители и намеренията им да ги бранят пред чуждестранните търговски вериги. Икономическият министър Делян Добрев дори вече успя да заяви в национален ефир, че конфликтът между двете страни е безспорен и държавата щяла да въведе ясни правила в сектора, като прекрои Закона за защита на конкуренцията. Подобни действия несъмнено свирят на най-тънката струна на обществото и привличат електорат, но в същото време противоречат на всички правила на пазарната икономика, свободната търговия и европейските принципи, към които уж се стремим.
Какво всъщност се случва?
От около месец в публичното пространство редовно се появяват информации за това как големите търговски вериги у нас извиват ръцете на производителите, като ги карат да плащат редица такси под заплахата да заменят стоките им с вносни. Кулминацията обаче дойде с изявлението на социолога и изпълнителен директор на Галъп Интернешънъл Кънчо Стойчев. Именно той изнесе в публичното пространство данни от доклада на Центъра за оценка на въздействието Рия, подготвен по поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, според които, за да продават стоките си в голяма верига, производителите плащат 2000 лв. първоначална такса за присъствие на продуктова група. При компания с десетина продукта, по думите на Стойчев, това правело 20-30 хил. лв. само за да влезе в търговския обект. Един голям магазин работи с не по-малко от 1000 продуктови групи. Ето 2-3 млн., с които въпросната ламарина (б. а. – конструкцията на магазина) т.нар. инвестиция на чужденеца е платена от българския народ. След което тръгвате да се договаряте с тази верига, но правила на договаряне няма. Няма друга страна в ЕС, която да няма правила на договарянето. Връчват ви един договор, който не подлежи на обсъждане. И ако искате да попитате нещо, отговорът е ние ще внасяме френско масло и германско месо, обяснява Стойчев.
Според него производителите не могат да си позволят да заобиколят веригите, защото 60% от търговията на дребно се осъществява именно в хипермаркетите, но в същото време нямат никакви възможности за преговори по условията. Това нещо се нарича злоупотреба с прекомерна търговска сила. Единственото решение би следвало, ако искаме да има българско производство, е законите веднага да се променят не по посока на протекционизъм, а към равнопоставеност, казва още той.
В същия тон е и изказването на изпълнителния директор на Съюза Произведено в България – Пламен Грозданов. Той заяви, че в договорите, които веригите подписват с производителите на храни, покрай традиционните отстъпки често се включват и редица други, свързани с промоционалните програми, които водят до значително намаление на печалбата на производителя. Понякога тези отстъпки достигали 40-50% от стойността на продукта. Грозданов също се обяви за промяна в законодателството, като поясни, че с исканата регламентация предприемачите не обявяват
война срещу търговските вериги
nbsp;
които имат съществена роля в икономиката ни, а настояват държавата да въведе равни пазарни отношения на всички страни по веригата.
В цялата тази канонада срещу хипермаркетите обаче нито един български производител не застана с името си и не призна за въпросните такси или за каквито и да е било други проблеми във взаимоотношенията с търговците. Общо взето, исканията за промени в нормативната база останаха полуанонимни и скрити зад недотам представителни браншови организации и изследвания. Но пък бяха шумно разгласени. Впрочем именно това позволи на властта да приеме каузата присърце и да натрупа точки пред обществото, което все по-трудно си плаща сметките и е особено чувствително на тема цени.
Проблемът с монополно поставяните изисквания от търговците съществува повече от три години. По предложение на бизнеса подготвяме промени в Закона за конкуренцията, които са на съгласувателна процедура с останалите министерства и до месец очакваме да бъдат приети, съобщиха от Министерството на икономиката.
Това, което трябва да гарантираме, е пазарна среда и достатъчно конкуренция. Законодателните промени по този въпрос e трябвало да бъдат направени отдавна, но ги правим едва сега и се надявам тази работа да стане до месец, като много внимателно регламентираме проблема. У нас не са регулирани взаимоотношенията между българските производители и търговските вериги. Не бих искал да дискриминирам българските и вносните продукти, това е въпрос на потребителя, отбеляза в допълнение икономическият министър Делян Добрев.
На пръв поглед намеренията на властта може и да са много благородни, но в действителност може да се окаже точно обратното. Причината е, че в няколкото известни досега проекти за промени в Закона за защита на конкуренцията (б.а. – все още не е ясно кой точно вариант ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание) има
доста смущаващи предложения
nbsp;
На първо място е уеднаквяване на търговските практиките и регулирането на взаимоотношенията между търговците, от една страна, и производителите и доставчиците, от друга. Това ще рече, че държавата иска да отнеме правото на свободно договаряне между стопанските субекти и да ги задължи да спазват определени условия. Предлага се дори и поставянето на рамки на ценовите политики на частните фирми, което на практика ни връща във времето на плановата икономика и държавно регулираните цени.
Ако се приемат промените в Закона за защита на конкуренцията, би се създало и необосновано предимство за българските производители пред чуждестранните, което противоречи на всички европейски правила за свободна търговия. Вече видяхме колко са коректни нашенските предприемачи, когато без причина вдигнаха цените на яйцата. Истината е, че вносът до голяма степен слага юзди на производителите ни, които освен че в повечето случаи работят далеч по-неефективно от западните си колеги, искат да реализират и по-големи от техните печалби.
Със законопроекта се въвежда и понятието значителна пазарна сила, за злоупотребата с която се предвиждат санкции. Общо взето, ще се смята, че дадено предприятие притежава такава пазарна сила, когато неговият годишен оборот за последната финансова година е 5 млн. лв. и не по-малко от 10% от договорите му са сключени с директни доставчици. Така под ударите на закона биха попаднали и редица други търговци освен големите вериги хипермаркети, а решенията за това кой да бъде санкциониран и с колко ще се взимат от един изцяло политически, но уж независим орган – Комисията за защита на конкуренцията.
Да не говорим, че
измененията ще засегнат всички
nbsp;
икономически субекти, а не само магазините и производителите на храни. При това положение без отговори остават въпросите какво ще се случи на пазара на мебели например или на този за строителни материали? Никой не е потърсил мнението и на фирмите от тези сектори. По всичко личи, че докато се опитва да изпише вежди, правителството ще избоде очите на бизнеса.
Показателен е фактът, че по думите на изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов, промените в норматива се подготвят без знанието на организацията. Иванов твърди, че имало една малка група, която искала да получи конкурентно предимство без пазарно основание и засега успешно прокарвала интересите си в кабинета, докато никой от членовете на КРИБ не искал подобни промени в законодателството.
Българската търговско-промишлена палата пък подкрепя подготвянето на правила, насочени към предотвратяването на нелоялни търговски практики, прилагани от страна на икономически по-силните търговци, но категорично отхвърля администриране на търговските отношения, каквото се подготвя да въведе държавата. От палатата настояват още съдържанието на понятието предприятие със значителна пазарна сила да се подложи на по-широко обществено обсъждане, а критериите за наличие на такава да бъдат заложени в закона, а не в методика, издавана от Комисията за защита на конкуренцията.
Законът за защита на конкуренцията следва да конкретизира и понятието неизгодни търговски условия, използвано във връзка с преценката за значителна пазарна сила на едно предприятие. В противен случай преценката дали едно предприятие едностранно е наложило неизгодни пазарни условия е субективна във всяка конкретна ситуация. Определянето на конкретни и изрично посочени в закона мерки за предотвратяване на злоупотреба със значителна пазарна сила следва да бъде направено след задълбочено проучване на проблемите на пазара, широко обществено обсъждане, както и след предварително изготвена оценка на въздействието, изтъква в официално становище БТПП.
Очаквано, представители на големите търговски вериги също се обявиха против подготвяните промени и заявиха, че ако дейността им бъде регулирана със закон, това ще доведе до намалена конкурентоспособност,
увеличаване на вноса и повишение на цените
nbsp;
Ефектът при евентуални промени в закона няма да е защита на конкуренцията, а намаляването й. Потърпевши от промените ще са потребителите, както и малките и средните предприятия, а отражение ще има върху всички сектори – строителни материали, лекарства, горива, храни. И в други държави се наблюдаваха подобни опити за регулация, но стана ясно, че тя не работи. Отчетените негативи бяха повишение на вноса и на цените, поради което започна отменянето на подобни закони, коментира управителят на Метро кеш енд кери Емилиян Абаджиев, който е и председател на сдружението за модерна търговия.
Впрочем преди две години, в становище на Комисията за защита на конкуренцията, въвеждането на забрана за злоупотреба със значителна пазарна мощ се посочваше като един от начините за регулиране на проблема по примера на Унгария, Португалия и Ирландия. Но механизмът там не проработил заради страха на доставчиците да се оплакват, а и налагането на санкции не решавало търговските спорове.
Лидл няма такси за доставчиците си, но се включваме в дискусията, защото с промените се застрашават устоите на пазарната икономика, каза управителят на Лидл България Милена Драгийска. Според нея имало опасност да подпалим юргана, за да изгорят въшките.
Ако приемем, че Билла има 5% пазарен дял, това в Европа не е достатъчно да се влезе в парламента на която и да било страна, а тук се смята за унищожителна пазарна сила. Това е несъстоятелно. Не бива със закони да връщаме търговията в България години назад, заяви и Ерих Сухи, главен изпълнителен директор на Билла България.
Че шефовете на търговските вериги защитават собствените си интереси, е вън от съмнение, но в случая с право критикуват действията на държавата. При разработването на законопроекта е необходимо политиците да имат предвид, че в условията на пазарна икономика свободата на договаряне е принцип, който не трябва да се ограничава. Обратното не само че няма да създаде защита и условия за разширяване на конкуренцията, а по-скоро ще доведе до нейното ограничаване. Големите дистрибутори ще бъдат стимулирани да търсят непрекъснато нови доставчици, без значение дали вън или вътре в страната.
Разбира се, в конкретни случаи
известна регулация наистина е необходима
nbsp;
Според собственика, да речем, на Олинеза Александър Найденов ползите за производителите от навлизането на веригите са повече от минусите и намеса във взаимоотношенията им трябвало да има само при натиск да се продава под себестойност. Няма смисъл да се жалим от натиска на външните стоки, но когато се извиват ръце, нека веригите да погледнат какви са производствените ни разходи, подчерта още Найденов.
Големите търговски вериги са и ще стават все по-важни за икономиката на държавата. Това ще рефлектира върху работата на хиляди производители както в България, така и в чужбина. Ако се допусне няколко търговски вериги да са с господстващо или доминиращо положение, тоест да имат много голям пазарен дял, това означава недобри или направо високи цени за потребителя. Ще има много малки маржове за производителите, които няма да им позволят да се развиват, смята Красен Кюркчиев, мениджър на Фикосота синтез. Според него както банките са силно регулирани от държавата, така е добре да се помисли за регулации, засягащи търговските вериги, когато те станат много големи и силни.
В последна сметка остава само да се надяваме, че управниците ще премислят добре, преди да реализират поредните си популистки напъни. В противен случай е твърде вероятно след някой и друг месец да обясняват защо са поскъпнали дадени стоки. Всъщност най-добре ще е нищо да не предприемат, тъй като в Брюксел се подготвя европейска директива за търговията. И всякакви наши самобитни творчески пориви в законодателството досега все са ни излизали скъпо.
nbsp;
Анкета
Според социологическо изследване на Маркет Линкс в резултат на съвместната работа с търговските вериги 58% от българските производители са намалили печалбите си. Анкетата е направена в периода 19 – 22 март 2012-а и включва оценката на управители на 100 български фирми.
Около 54 на сто от интервюираните са увеличили обема на производството си след влизането на стоките им в хипермаркетите, докато тези, които са го намалили, са само 15%, отбеляза още управителят на социологическата агенция Цветелина Стоянова.
От проучването става ясно още, че респондентите искат търговските вериги да поемат разходите по промоциите и да предлагат по-добри условия за българските фирми, а държавата да им предостави данъчни облекчения или субсидиране.
