Докато Европейският съюз върви към втория етап в развитието на клъстерните форми, ние все още се колебаем дали и как да ги подкрепяме. На практика се получава, че царят в Брюксел, чрез оперативната програма Конкурентоспособностни дава пари, а пъдарят, тоест досегашната Агенция за малките и средните предприятия, ги режеше в буквалния смисъл на думата.
По линия на програмата ФАР досега на два етапа през 2005-2008 г. са били учредени 12 клъстера, от които към днешна дата са оцелели само пет. От лятото на 2010-а пък е открита процедурата за подпомагане на клъстерите чрез програмата Конкурентоспособност, но по нея са кандидатствали около дузина проекти и едва девет са били одобрени. От икономическото министерство признават, че са очаквали повече кандидати и си обясняват липсата на интерес с неяснотите какво е клъстер и какви са неговите предимства.
Клъстерите се зараждат преди няколко десетилетия в Силиконовата долина в Калифорния. Там фирми и научно-развойни центрове в сферата на информационните и комуникационните технологии правят т. нар. гроздове, за да са по-ефективни и конкурентни. Формата на сдружаване се възприема и от други сектори, получава разпространение в ЕС и засега е най-напреднала в Австрия, Северна Италия и Германия. За новия програмен период след 2014-а съюзната централа в Брюксел предлага нова политика към клъстерните образувания. След подкрепата си за създаването и развитието на клъстерите в страните членки занапред тя възнамерява да насърчава предимно конкурентните сред тях. Или казано по друг начин, за да бъдем ефективни, трябва да сме селективни. Това може да го реализираме, като формираме междусекторни клъстери (агротуристически например) или такива с иновативна или екологична насоченост. Но може да го постигнем и като извадим действащите у нас на международния терен, усъвършенстваме структурата им или засилим тяхната специализация. Крайната цел е по-висока конкурентност, като за това биха могли да се използват и нови платформи за сътрудничество с централните и местните власти, публично-частното партньорство и по-високите изисквания към гроздовете.
Последното се постига по пътя на бенчмаркинга. В случая това е процедура, която се изразява в съизмерване с най-добрите. Методологията включва 36 показателя и определя мястото ти сред другите клъстери. Така се разбира колко добър си, пропуските ти и кои са добрите практики, които може да следваш. Първоначалното оценяване се придружава поне с бронзов етикет, а като се изравниш с първите, етикетът става златен. За да е успешен един клъстер обаче, производството му трябва да се увеличава, да отбелязва ръст при износа, да регистрира повече патенти, да разкрива повече работни места… У нас след микроелектрониката сдружението за електромобили също има намерение да се съизмери с останалите, но на този етап като цяло картината не вдъхва особен оптимизъм.
Петнайсет милиона евро са определени за подпомагане на клъстерите в България, като от тях до май са договорени към 6-7 % за само осем обединения и едва две от тях са получили общо под 0.5% от сумата. Начинът, по който бяха отпускани парите от Агенцията за малките и средните предприятия, предполага, че там са се надявали на бум от поне 90 проекта.Това, естествено, нямаше как да се случи, което не попречи на шефката й Марияна Велкова да си пише 17 000 лв. бонуси. Днес бизнесът възприема с известна доза оптимизъм отнемането на част от пълномощията на въпросната агенция. Сега министърът на икономиката Делян Добрев обещава с предприетите структурни промени едно одобрение вече да изисква не 24, а само 12 подписа и да не минава през 12, а само през шест звена. От своя страна Асоциацията на бизнес клъстерите планира още до края на май да внесе в икономическото ведомство своите предложения за оптимизиране на схемата на подпомагане. Иначе шансовете да се договорят нови проект и до края на 2013-а силно намаляват. Другите притеснения са, че структурата ще се промени, но чиновниците ще останат същите, а с тях – и манталитетът им.
nbsp;
nbsp;
Сдруженията настояват още за:
– контролът по изпълнението на проектите да не става само по документи и формално, а да е същностен;
– ограничени във времето сесии за прием на проекти, за да не се проточва неоправдано процедурата и да не се обезсмислят проектите;
– клъстерът да ползва преференции като по схемите за малките и средните предприятия, за да се стимулира дребният бизнес да се обединява;
– за участия в панаири и изложби да се дават не 4, а 12 месеца, защото с договора не могат да са улучат съответните изложения;
– в икономическото министерство да има лице, което да отговаря за клъстерите, а за експертизите да бъдат канени и експерти от клъстерните структури;
– клъстерите да използват потенциала на своите членове за изпълнението на проектите, а не да са задължени да канят за това външни изпълнители;
– да се организира електронно подаване на проектите и електронното им отчитане, защото сега се искат 22 документа и три оферти, а от предлагащите фирми – четиридокумента от съда, и допълнително се харчат стотици левове;
– за исканите документи, издавани от НАП, НОИ, съд, да се дава срок не по календара, а според работните дни и да се признава определяната от издаващия го орган валидност;
– да се даде възможност и на бизнес гроздове от аграрния сектор да кандидатстват за помощ по програма Конкурентоспособност или по тази за селските райони, защото в момента са игнорирани и от двете;
– кандидатите за подпомагане и техните проекти да се оценяват и по методология, разработена от Асоциацията на бизнес клъстерите.
nbsp;
nbsp;
Геновева Христова, председател на управителния съвет на Асоциацията на бизнес клъстерите:
Изоставиха се проекти заради бюрократични спънки
Г-жо Христова, каква е оценката на асоциацията за условията, които се създават за развитието на бизнес клъстерите у нас?
– Все още има неразбиране в обществото за какво става дума и защо трябва да се създават тези сдружения. Неразбиране проявяват и институциите, които е необходимо да ги подкрепят. Оттук идват и проблемите при изпълнението на програмата Конкурентоспособност в раздела за клъстерите и усвояемостта на средства за тях е най-слаба. Но все пак има светлина в тунела.
Проекти за колко клъстера са били подадени досега и каква е съдбата им?
– От 13 кандидати има девет одобрени проекта, но един от кандидатите вече се отказа – Варна уелкъм клъстер. Колегите изоставиха проекта си поради бюрократични спънки и защото не искат да губят време и средства, след като не виждат помощ от държавата. Предложенията бяха орязвани поради това, че няма разбиране какво е клъстер, каква е дейността му, каква е ползата. На практика фирмите искат да работят, но липсата на административен капацитет – банално звучи, но е факт, води до ниска усвояемост на заделените средства.
Кои са най-често срещаните проблеми?
– Най-честите проблеми са свързани с финансирането на определени дейности, за които се кандидатства с проектите, и за достъпността на членовете на клъстера до участие в тези дейности. В действащите насоки за кандидатстване само служители от администрацията на клъстера могат да изпълняват задачи от проекта, докато самите фирми членове на клъстера, които ги финансират, не могат да се включат при изпълнението им. Примерно, ако съм представител на ВУЗ и искам да повиша квалификацията на колегите си в грозда, не мога да го направя, защото се отчита като конфликт на интереси и е необходимо да търсим външни изпълнители. Това е абсолютно нелепо, защото кой, ако не членовете на клъстера, знаят най-добре от какво имат нужда и как да бъдат подпомагани? Затова е и този отлив от участие в проекти.
Според асоциацията какъв е потенциалът за създаване на клъстери в България и в кои области?
– Направихме карта на клъстерите и виждаме, че те се създават в традиционно развитите индустриални градове на страната – освен София, Пловдив и Варна, става дума още за Русе, Стара Загора, Ловеч… Ние сме секторно ориентирани, не сме настроени да се обединяваме на мултисекторно равнище и го правим основно по два критерия. По първия – интернационализация, се обединяваме, за да можем да излезем извън България. Това се отнася най-вече за производството на мебели, текстил, обувки и други класически продукти, където фирмите поотделно са малки за игра на външен пазар. Другият критерий е иновативност. Така е при електромобилите, информационните и комуникационните технологии, мехатрониката. При тях се правят обединения за нов продукт, за аренди, патенти и др. и така се търси конкурентоспособност. Днес констатираме, че у нас има 40-50 инициативи в една или друга фаза на изпълнение.
А колко са реално действащите клъстери?
– Реално са около петнадесет.
