Сърбия е изправена пред политическа неяснота след почти сензационната победа на Томислав Николич на втория кръг на президентските избори. Моментално се появиха съмнения за състава на следващото правителство и опасения за региона, в който Николич все още се асоциира с кървавото разпадане на бивша Югославия. На балотажа на президентския вот, белязан от слаба избирателна активност, лидерът на Сръбската радикална партия спечели пред Борис Тадич, с което наруши почти 12-годишното управление на реформаторите, свалили от власт диктатора Слободан Милошевич през 2000 година.
Победата на Николич, бивш националист и съюзник на Милошевич, който казва, че сега подкрепя целта на Сърбия да се присъедини към ЕС, хвърля съмнения около споразумението за нова управляваща коалиция начело с Демократическата партия на Тадич. Неочакваният му триумф събуди още опасения сред съседите на Белград – бившите югославски републики. За тях Николич остава опасен спомен от миналото, участвал в правителството през 1999 г., когато сръбските сили изгониха близо един милион етнически албанци от Косово, а силите на НАТО се намесиха с въздушни удари. Брюксел показа плаха надежда след среднощните изявления на победителя. Николич обеща, че Сърбия няма да се отдалечава от европейския си път и пожела първо да разговаря с германския канцлер Ангела Меркел като основен съюзник на Белград в ЕС.
Победата на Николич е знаменателна и чисто математически. Той успя да спечели президентски избори едва в четвъртия си опит от 2003 г. насам. Сега картите в сръбската политика са напълно объркани. Сладкото за победителя е, че Николич си го върна на Тадич, който го изпревари на два пъти – през 2004-а и 2008-а – макар и след балотаж. Слабата избирателна активност на гражданите в Сърбия в неделя също се оказа благоприятна предпоставка за победата на Николич. Името на новия държавен глава на Сърбия се превърна в супер изненада преди всичко поради това, че анализаторите предричаха победа на Тадич. Успехът на Николич е още по-значим, като се знае, че медиите в САЩ и ЕС, както и в Сърбия, подкрепяха досегашния президент.
Резултатите от президентския вот показват, че гласуването на втория тур е било повече срещу Тадич, отколкото за Николич. При малко по-голяма избирателна активност лесно можеше да се случи обратното съотношение на силите, защото цифрите бяха на кантар. Ниската избирателна активност е ясен сигнал, че именно тези, които подкрепяха Тадич при предишните му победи – Обединените региони на Сърбия, Либерално-демократическата партия и останалите, са се въздържали.
Загубилият с около два процента Борис Тадич беше наказан за икономическата стагнация в страната, която доведе до висока безработица. Неговата Демократическа партия претърпя поражение и на парламентарните избори на 6 май от тази на Николич – Сръбската прогресивна партия, но демократите запазиха шанса за нов мандат заедно с третия победител на вота – Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич. Последният побърза да заяви, че споразумението остава, независимо от резултатите от балотажа, но сериозните преговори тепърва започват. Като държавен глава Николич има право да даде мандат за формиране на правителство на най-голямата партия – своята.
Дори ако демократите успеят да сглобят кабинет, странното съжителство с Николич като президент най-вероятно ще забави необходимите реформи за съживяване на икономиката, овладяване на публичния дълг и приключване на преговорите за присъединяване към ЕС. Съгласно конституцията на страната премиерът има повече власт в сравнение с президента, но държавният глава може да възпрепятства законодателни промени. Като се има предвид, че Брюксел обмисля започването на присъединителни преговори с Белград през следващата година, новото правителство ще бъде под натиск да реформира съдебната система и да се заеме сериозно с изкореняването на престъпността и корупцията, които процъфтяваха по времето на Милошевич, както и да си сътрудничи с Косово.
Победата на Томислав Николич е истински изборен земетръс, чиято сила тепърва ще се усети и преценява далеч извън границите на Сърбия. Възможно е, макар и малко вероятно, надеждите на Белград за бързо интегриране в Европа да претърпят сериозен удар или забавяне. Това бяха поредните избори на Стария континент, на които от власт беше изхвърлен досегашен лидер. Изходът от вота противоречеше на допитванията преди втория тур, а и на очакванията на Брюксел. Този изход може да обрече Сърбия на период на политическа парализа, тъй като десен президент ще трябва да съжителства с доминирано от левоцентристи правителство. Преди това парламентарните избори в страната също дадоха смесен резултат, при който няма ясно открояващи се мнозинства. Тадич не успя да спечели трети мандат, но все още може да стане премиер, ако неговата Демократическа партия успее да си осигури парламентарно мнозинство. Подобна развръзка не изглежда много добра, защото обрича западната ни съседка на нова серия от безкрайната борба между държавния глава и премиера в Сърбия.
Победата на Николич на втория тур на изборите беше изненадваща и хвърли съмнения не само върху това, дали страната ще се придържа към политиката си за членство в ЕС, но на и евентуалното преоткриване на пътя на изток към Русия. Името на новия президент предвещава и по-втвърдена позиция на Сърбия по въпроса за регионалното помирение, в частност с Косово. Николич вече заяви, че страната му няма да стане член на ЕС, ако признаването на Косово бъде поставено като предварително условие. Въпреки силните думи Брюксел очаква Белград да намали контрола над северната част на новата република, както и да подобри отношенията си с Прищина.
Основните притеснения всъщност са, че Николич никога не сметна за необходимо да отрече ролята си в организирането и насърчаването на силите, ангажирани в Босна, Хърватска и Косово. В последните четири години обаче той започна да изповядва по-умерени и по-благосклонни към европейската интеграция позиции, така че завоят на Белград надясно не трябва да поражда чак такова безпокойство. Сега Николич изглежда променен и вече не прилича на екстремист, а по-скоро на европеец и демократ. Изборните резултати безспорно са решение на сръбския народ, но регионът и Старият континент очакват Белград да се държи като кандидат за членство в ЕС и да започне да нормализира отношенията със съседите си, включително и с Косово .
Анатоли Стайков
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
