Парламентът прие на второ четене промените в Закона за чужденците в Ребуплика България, предложени от Министерския съвет. С тях бе транспонирана Директива (ЕС) 2024/1233 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа, което се отнася до работата на чужденците с Единно разрешение за пребиваване и работа в България. Целта на промените е да се се улесни законната трудова миграция, да се ограничи рискът от трудова експлоатация, а освен това и да се избегне възможността от започване на наказателна процедура срещу Република България за неотразяване на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1233 в националното законодателство.
Вече гражданин на трета държава, който има единно разрешение,ще може да се регистрира като безработен, когато трудовото му правоотношение се прекрати и той е работил поне 6 месеца при работодателя. Има възможност и срокът да е по-кратък от поне шестте месеца, когато има данни за нарушения на трудовото законодателство от работодателя, при когото е бил безработният. Друга важна за практиката цел е въвеждането на процедура за смяна на длъжността след 6 месеца работа, която може да се инициира от работодателя или от самия чужденец.
Част от предложенията отразят в Закона за МВР изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1356 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници. Законопроектът предлага промени в граничния и административния контрол на чужденците, пребиваващи на територията на страната във връзка с пълноправното членство на Република България в Шенгенското пространство.
Законопроектът предвижда и промени в Закона за българските лични документи, като предвижда намаляване сроковете за обикновена и бърза услуга за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства и останалите български документи за самоличност.
Освен това с промените се отразява промяната на официалната парична единица в България от 1 януари 2026 г. в размера на глобите и таксите, които вече стават от лев в евро.
По време на дебатите по законопроекта Петър Петров от „Възраждане“ обяви, че от парламентарната му група ще подкрепят отказа да се издаде виза при нарушения на граничния паспортно-визов и митнически режим не само в България, но и в цялото Шенгенско пространство. Добави и че ще подкрепят мярката за извършване на предварителен здравен преглед с оглед здравната сигурност на населението.
Също така Петров уточни, че ще подкрепят и включването на притежаващите разрешение за продължително пребиваване към групата на задължително здравноосигурените, тъй като по думите му вече е крайно време и на тях да започнат да се плащат осигуровки, а не да натежават на системата за спешната помощ.
Депутатът от „Възраждане“ обаче подчерта, че неговата парламентарна група няма да подкрепи значително по-облекчения режим за получаване на виза и съответно по-лесното пребиваване на чужденци от трети държави, които търсят реализация на трудовия ни пазар. Аргументите им са, че това ще навреди на интересите на българските работници, които си търсят работа, защото един чужденец, който иска да остане у нас, би се съгласил да работи при всякакви условия и така ще „подбие условията“, при които би работил един български работник.
Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ приветства промяната, с която инвеститорите, получили право на постоянно пребиваване според посочените в закона основания, няма да са длъжни да прекарват в България поне 6 месеца и един ден годишно. Те са сред изключенията – принципно с гласуваните днес промени чужденците с разрешение за постоянно пребиваване могат да загубят своя статут, ако не са прекарали в България поне шест месеца и един ден през предходната календарна година.
Богданов настоя в изключенията да бъдат записани и членовете на семейството на инвеститора, които идват да живеят заедно с него в България. Във връзка с 6-месечния праг – т.е. времето, в което чужденецът трябва да е в България, Богданов отбеляза, че при него не се отчитат обективните причини за отсъствие. Даде пример, че в тези 6 месеца получилият разрешение за постоянно пребиваване може да се лекува в чужбина или да е при свой болен, възрастен роднина в чужбина, който има нужда от помощта му.
Божидар Божанов от „Демократична България“ приветства промяната, благодарение на която научните работници от трети страни, които дългосрочно пребивават на територията на България, ще могат да бъдат здравно осигурени. Той добави, че до момента те си правели здравни застраховки, но принципно липсата на възможност да са здравно осигурени била пречка пред привличането на научни работници от трети страни, а институти като INSAIT имат нужда от такъв тип служители. Той обаче изрази съжаление, че с новите промени не се намалява в достатъчна степен бюрокрацията, а от ДБ са имали такива предложения – като например платформа за дигитализация на процесите, която не е била приета.










