Да изберем Франция. Това е новият лозунг на френската десница за парламентарните избори след три седмици. Старото мото Силна Франция на загубилия изборите за президент Никола Саркози така и не съумя да грабне въображението на електората и да помогне за втори мандат на вече бившия държавен глава.
Проблемите на френските голисти обаче едва ли могат да се решат само с хитра рекламна стратегия. Това показват категорично и последните социологически проучвания преди първия тур на изборите за Долната камара на френския парламент, които са насрочени за 10 и 17 юни. Според местните агенции CSA и BVA социалистите на новия президент Франсоа Оланд ще съберат най-много мандати в Националното събрание. Заедно с френските Зелени и Левия фронт на Жан-Люк Меланшон те вече сформираха коалиция на здравите сили и могат да се надяват на близо 50% от депутатските места.
Подобни перспективи си имат обяснение. Наследниците на Астерикс и Обеликс определено не обичат икономиите, както и наставленията от Берлин. От това типично френско разбиране за живота най-много губи десният Съюз за народно движение (СНД), който след краха на Саркози е ръководен от бившия премиер Франсоа Фийон и бившия външен министър Ален Жупе. Засега СНД може да се похвали с подкрепата на само 30% от гласоподавателите.
Изненадата отново са крайните националисти на семейство Льо Пен. За Националния фронт и неговата харизматична лидерка Марин Льо Пен ще гласуват между 12 и 16% от електората. Според френското законодателство кандидат-депутати, които на първия тур на изборите получат минимум 12.5% от гласовете в своя избирателен район, могат да участват и в балотажа след седмица. Ако за втория тур се класират повече от двама кандидати, тогава е достатъчно и обикновено мнозинство, за да се получи заветното депутатско място.
По тази причина радикалната френска десница може да се надява, че ще изпрати свои хора в Националното събрания за пръв път от 1986-а, когато хората на Льо Пен спечелиха 35 мандата. След този исторически успех избирателният закон в Петата република беше променен, и то в ущърб на националистите. Въведеният принцип на квалифицираното мнозинство определено дава превес на по-големите френски партии с обяснението, че по този начин се избягва прекалената фрагментация на парламента.
Недоволството от това положение е голямо. Както твърдят в момента симпатизантите на Националния фронт, предстоящите парламентарни избори ще трябва да докажат зрелостта на френската демокрация. Ако квалифицираното мнозинство за пореден път се окаже пречка за влизането на националистите в парламента, това би могло да се превърне в проблем, като се има предвид, че президентските избори в началото на май показаха, че им симпатизират близо една-пета от французите.
Освен Марин Льо Пен този път на барикадите излиза и още един член на легендарната фамилия. Става дума за внучката на основателя на Националния фронт Марион Марешал-Льо Пен. Двайсет и две годишната русокоса студентка по право вече взе участие в местните избори през 2010-а, а се записва в партията на дядо си още като тийнейджърка . Подобно на именитите си роднини и тя е цапната в устата. Преди няколко дни нарече новия френски президент Оланд провинциалния губернатор на Брюксел. Млада, красива и умна. Еврофилите в Париж трябва да имат едно наум.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
