Татяна Дончева е родена в Трявна. Завършва право в Софийския университет, работи като прокурор и адвокат. Депутат в 38-ото , 39-ото и 40-ото народно събрание. След 12 години в активната политика на последните избори отказа да бъде включена в парламентарните листи на БСП, но запази членството си в партията. Оттогава работи като адвокат, а през 2010 г. формира гражданското сдружение Движение 21, на което е председател. Татяна Дончева беше делегат на 48-ия конгрес на партията, на който беше избрана за член на Националния съвет на БСП.
nbsp;
Г-жо Дончева, как привържениците на Георги Първанов приемат самоотвода, който той си направи?
– От онова, което виждам отстрани, те се чувстват разочаровани като хора, които са положили усилия. Печеленето на гласове не е никак проста работа.
Има ли опасност част от тях да бъдат изтикани на по-задни редици в партията?
– Това е задължително. Обикновено изборът на Националния съвет е дирижиран от ръководството на партията, защото то има ветото върху листата, печатницата, раздава листчетата с номера и т.н. Направи се подобно нещо с делегатите от организациите и регионите, за които се смяташе, че са заявили повече симпатии за Първанов, отколкото за настоящия председател. Проблемът за ръководството обаче е, е че е добре големите региони да са справедливо представени. Защото, когато онези, които излъчват много гласове, бъдат пренебрегнати, това води до определени последствия.
Можем ли да очакваме контраудар от бившия президент?
– Не знам какви са намеренията му, но той призна необходимостта от промяна на партията, която и аз споделям. Хората извън БСП не харесват партията, нямат й доверие и ако членовете й искат да получат признание, което обикновено означава повече гласове, е време те да променят своите вкусове. И да направят и организационни, и персонални промени. През 2009 г. статуквото крепеше и Първанов, и членовете на бившия кабинет, които се страхуваха, че при промяна някой ще ги хвърли на вълците. Сега тези, които искат да попаднат в следващите листи, отново подкрепиха статуквото, защото знаят и мястото си, и лобито си, и интересите си. Смятам обаче, че и те ще бъдат в ролята на измамени камилчета.
Нямаше ли в БСП през 2009 г. примирение, че няма да спечелят изборите и нежелание да се участва във властта заради засилването на кризата?
– Не, не, не и пак не. Вие тръгвате от презумпцията, че в БСП има много хора с чувство за реалност. Серия от реакции трябва вече да са ви убедили в обратното. В партията възрастната генерация, която е около 90% от нея, има определен чип, който им казва, че ние си се харесваме. Да се смята, че хората ще се разочароват от ГЕРБ и ще предпочетат да гласуват за теб е несериозно. Не сме на самотен остров, на които можеш да си харесаш Робинзон Крузо или Петкан и ако единият те разочарова, другият да бъде на разположение.
Станишев или Първанов – кой беше по-добрия вариант или по-малкото зло? И кой от двамата е по-удобен противник на Борисов?
– Нито един от двамата не е вариант. Плюсът на Първанов е, че поне признава проблемите, а Станишев – не. Когато 11 години управляваш една структура, отношенията в нея вече са толкова улегнали, че дори и фаворитите не желаят да променят нищо, защото това би им развалило статута.
Възможно ли е след поемането на постоянното председателско място в ПЕС на Станишев през есента , той да се оттегли от лидерството на партията?
– Това са две напълно различни неща. Смятам, че и да бъде избран Станишев за председател на ПЕС, това по никакъв начин няма да реши проблемите на БСП. Кръгът му неслучайно направи конгреса преди този на ПЕС, иначе той трябваше да е през ноември. Изтеглен е напред, за да може изборът на европейските социалисти да послужи като алиби за преизбирането на Станишев. Ако той имаше намерение да се оттегля, нямаше да има конгрес толкова рано.
Включването ви в т. нар. широко ръководство – Националния съвет реверанс ли е към вас?
– Не. Това са гласове на хората, които смятат, че аз трябва да съм там, въпреки ненавистта на ръководството.
Възможно ли е разделителните линии в БСП да се превърнат в постоянни граници? Заплашена ли е партията от разцепление?
– Разделителните линии, според мен, не са толкова между онези, които харесват един или друг, а между привържениците на статуквото и промяната. Това статукво не устройва и онези, които го крепят, защото то определя слабо и затихващо влияние на БСП. Смятам, че дребните сметки, които си правят една много голяма част от партийните активисти и които винаги излизат криви, в момента са надделяли в партията.
Кое може да накара председателят на БСП да напусне поста си?
– В този момент той получи подкрепата на влиятелните задкулисни кръгове, което малко изненада групата на Първанов. Защото досега те вероятно са стояли зад тях, а сега им отказаха подкрепа. Мисля обаче, че и те не могат да са печеливши от статуквото. Те продължават да се надяват, че макар и с малко депутати, БСП ще бъде партньор на ГЕРБ и ще им устрои бизнес интересите. При ГЕРБ това задкулисие стои добре. Те могат да преглътнат подигравката, с която Борисов се отнесе към конгреса, ако не им се засягат финансовите интереси. Смятам обаче, че с течение на времето коалицията, съставена от техни хора – такава, каквато беше Тройната коалиция и за каквато те сега си мечтаят, няма да се състои. Защото ще се скарат. Както знаете, в едно семейство разправиите започват тогава, когато свършат парите. Става въпрос за задоволяване на интереси на прекалено голям кръг от хора. А Бойко Борисов си има свои фаворити.
Доколко БСП е демократична партия на фона на останалите? От една страна, имате лидер, който стои начело от 11 години и който е претърпял пет изборни загуби, от друга страна обаче, сблъсък като този между Първанов и Станишев не е възможно да се състои в ДСБ или ГЕРБ, да речем.
– Това е само външно впечатление. Зад аксиомата, че БСП не е лидерска партия, се крие липсата на лидери. Няма отбор за титлата. Да наричаш приятелския си кръг и компанията си за уикенда екип е проява на лош политически вкус. При Борисов и Костов става въпрос за две много ярки фигури като големи дървета, под които обаче не могат да поникнат дори и гъби.
В момента, в който обаче се сурне Борисов, всички си отиват, защото ГЕРБ е съсредоточие на бизнес интереси. Вече се започва да се търсят други фаворити и схеми. При Костов има елементи на фанатична преданост към идеята и на голяма симпатия към него. Но там пък те не могат да се отлепят от процентите си.
В БСП нещата са привидно демократични, но трябва да сте вътре в партията, за да разберете, че тя има канибалски нрави. Има неща, които датират от много назад във времето и машината може да мине през теб. Ако искате да станете председател на партията в някоя община например, веднага ще ви обвинят, че искате да цепите партията. Което е ненормално. Голям проблем са инертността и липсата на здравомислие, когато трябва да се взимат бързи решения в екстремни условия. Мисля, че младите поколения ще наложат друго поведение и темпо, но това е въпрос на време. Сблъсъкът между Първанов и Станишев дойде от настояването, че Първанов нямал право да се среща с партийни организации. Може ли това да се нарече демократичност? Демократично ли е изхвърлянето от Националния съвет на големи и силни регионални организации като Стара Загора, Русе, Бургас. Те са ключови, за самата партия е вредно те да бъдат само символично представени.
Стигнала ли е БСП до равнище, на което може да организира предварителни избори за кандидатите си за кмет и президент, както предложи Ивайло Калфин?
– Нали отнякъде трябва да се започне? Италианската левица например направи листа с десетина имена, която пуснаха между партийните членове. Оказа се, че предпочитанията са за кмета на Рим, който оглави новото политическо тяло. Самите те обаче бяха узрели, за да разберат, че без лидер, който да ги дърпа напред, самите те ще се дърпат назад.
Левите партии искат да се върнат към по-традиционното ляво и да се разграничат от неолибералния си облик отпреди настъпването на кризата. Как ще го направи БСП, при положение че участва във въвеждането на плоския данък и при ролята, която изигра за оформянето на т.нар. български икономически елит?
– Много хубав въпрос, който обаче според мен стои малко по-иначе. С реториката БСП няма проблем, те могат да ви я направят каквото си я поискате. Слагате Янаки Стоилов в бюрото, давате му да пише част от документите на партията. Той ги пише по начин, по който на него му се вижда добър, по начин, издържан в лява реторика. И Янаки Стоилов, и лявото крило са доволни. В БСП обаче има остър дефицит на хора, които могат да приложат на практика написаните съчинения. Сега се упражняват с лява реторика върху плоския данък, който аз не считам за толкова прост въпрос. Същевременно България има проблем с ниската производителност на труда. Получавала съм упреци в партията, че мисля дясно, което не мисля, че е вярно. Плоският данък не е само за богатите, а и за тези, които работят на няколко места. Ако ремонтираме скалата за подоходното облагане, трябва да имаме една голяма равна плоска част до едно равнище на доходи, което е за крещящо по-високи доходи. А не да повтаряме като мантра Ние сме леви, не може да сме за плоския данък. Другият проблем е отношението на партията към разпределянето на държавната собственост и към активното й участие в това определени хора да бъдат назначени за капиталисти. Които продължават да се мъчат да дърпат конците, при това в свой интерес, а не в интерес на партията или на предците ни. Тези хора продължават да смятат, че партията им е параван, зад който те могат да правят всичко, а на 1 май да събират хора и да им говорят за свобода, справедливост и солидарност. Затова им казах на конгреса, че не може на първомайската ни трибуна да стоят хора, които сумарно имат 300 милиона и да говорят на бедните с по 3 лв. в джоба. Защото последните знаят как стоят нещата и ще спрат да идват на 1 май. Това, което казвам, не се отнася за онези, които официално имат много високи доходи като Георги Гергов например, а за онези другари, които формално нямат фирми, но разполагат с милиони.
