Макар че от години си говорим за масово навлизане на високите технологии в България, улесняване на достъпа до интернет, ускорено изграждане на електронно правителство и свързаните с него услуги, България неизменно остава закотвена на дъното в Европейския съюз по показателя развитие на информационно общество. На всичкото отгоре като член на общността сме се ангажирали да изпълним редица изисквания в областта на високите технологии, чиито срокове вече чукат на вратата, а ние нямаме пари.
На този неособено радостен фон Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията пусна преди дни за обществено обсъждане на страницата си в интернет проекта на Националната програма Цифрова България 2015. Чест прави на малкото останали добри специалисти в държавното ведомство, че са подготвили един наистина качествен документ, в който откровено са посочили скромните постижения в тази сфера и че сериозната работа тепърва предстои.
Посочените направления са много, но по-специално внимание заслужават най-проблематичните, като например хармонизацията на радиочестотния спектър в страната в съответствие с изискванията на европейското законодателство. От 1 януари догодина за гражданско ползване (мобилни широколентови услуги) трябва да бъдат освободени заетите сега от военните честоти в обхвата на 800 мегахерца. За подмяна на старото аналогово оборудване естествено е необходимо финансиране и Министерството на отбраната си е направило съответните разчети. Парите обаче са стигнали само за освобождаване на телевизионните канали, необходими за цифровизацията. За да продължи процесът, в централния бюджет за 2009-а бяха предвидени допълнителни средства, но досега те така и не са предоставени на военните и освобождаването на останалите радиочестоти е преустановено. Дали и как ще продължи този процес при днешните деликатни икономически условия, изобщо не е ясно.
На същия хал е и създаването на единна геоинформационна система, обслужваща Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Парите за реализиране на тези дейности до 2020 г. се изчисляват на около 30 млн. лв., но в същото време бюджетът на агенцията е сериозно орязан.
Много въпросителни предизвикват и намеренията за осигуряване на високоскоростен достъп до интернет. Плановете на управляващите са до 2013-а да се създаде оптична инфраструктура, предоставяща свързаност не само в големите градове, но и в отдалечените населени места. През седмицата се разбра, че ще се започне с 29 отдалечени общини и 24 малки селища, в които живеят до 200хил.жители. Това е част от проектното предложение, което Изпълнителната агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи е внесла за одобрение в Управляващия орган на оперативната програма Регионално развитие. Изграждането на мрежите ще се финансира по тази програма с 20 млн. евро, като очакванията са бързият интернет да обхване 8% от населението, което живее извън столицата и областните центрове. Интересно обаче кому е нужно това? Наистина от свързването на общински и публични институции, включително и училищата, към платформата на електронното управление има някакъв смисъл, стига да се проведат необходимите курсове за ограмотяване на служителите в учрежденията. Но аргументът, че широколентовият достъп до интернет ще даде възможност на хората от малките градчета и селата да работят от дома си дистанционно или да усъвършенстват образованието си онлайн, не звучи много сериозно. Едва ли някой в Чупрене или Рудозем (които са сред общините, включени в проектното предложение) ще чака държавата да му докара високоскоростния интернет, за да започне работа. Още повече че всичко това тепърва ще се одобрява от Европейската комисия, ще се провеждат търгове, а същинското изграждане на оптичната инфраструктура трябва да приключи чак след две години. Не на последно място, никой днес не казва колко точно ще струва достъпът до световната мрежа, което в подобни региони съвсем не е маловажно.
Никак не бива да забравяме и чисто регулаторните и административни пречки. Добре известно е, че отделните централни ведомства и местни органи у нас, които издават разрешенията за изграждането на инфраструктурата за широколентов достъп, си говорят на различни езици. Неслучайно в стратегията, подготвена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се посочва, че за да се реши трудната задача, е необходимо усъвършенстване на нормативната база и намаляване на инвестиционните разходи, чрез по-ефективно регулиране и използване на изградената инфраструктура. Изрично се подчертава и че неразбирането на същността на специфичните публично-частни партньорства в сектора може да забави проектите, особено в отдалечените населени места, поради липса на достатъчно средства.
Излиза, че за да се осъществят нахвърляните намерения, ще е необходимо освен пари да се намери и действащ механизъм за координиране на проектите. Иначе ще си останем с още един документ, пълен с добри пожелания, но без никакви социални и икономически ползи. А последните съвсем не са за подценяване – само от електронното преброяване през 2011-а държавата спести 4 млн. лева. Според експертите при цялостната комуникационна свързаност икономиите на година ще са поне десет пъти по-големи.
nbsp;
До началото на 2013-а България трябва да транспонира европейската директива за ДДС, осигуряваща равнопоставеност на електронните и хартиените фактури. Електронните ще се приемат, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието им чрез квалифициран електронен подпис, чрез електронен обмен на данни или по друг начин.
До крайния срок не остава много време, пари в бюджета за реализация на мярката не са предвидени.
