Гласуваният от кабинета законопроект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) най-сетне получи публична подкрепа. Една от професионалните организации на магистратите – сдружението Съдии за единна Европа (СЕЕ), тази седмица отправи апел в полза на проекта. Той е адресиран до Комисията по правни въпроси в Народното събрание, до председателите на парламентарни групи, до независимите народни представители и до представителството на Еврокомисията у нас.
В документа СЕЕ излага отново писменото си становище до Министерството на правосъдието по промените в съдебния закон. Тезите на организация са обратните на тези на друга професионална организация на магистратите – Съюза на съдиите в България(ССБ). Прокламираните цели обаче са същите – да бъде възвърнато доверието на хората в съдебната система, като се изгради прозрачно функционираща и ефективна съдебна власт. СЕЕ излага съображения и аргументи в полза на правителствения проект, от които лъха неприкрит стремеж да бъде уязвен ССБ.
Хората от СЕЕ преценяват гласуваните промени като належащи, правно издържани, отговарящи на съвременната реалност и ще дадат възможност в новия Висш съдебен съвет(ВСС)наесен да бъдат избрани професионалисти. Сдружението стои категорично на позицията, че съветът трябва да е постоянно действащ орган и че в него не трябва да бъдат обособявани отделни колегии на съдиите и прокурорите, както иска съдийският съюз. Това влизало в противоречие с доста конституционни правила и не съответствало на големия обем правомощия на ВСС. На практика СЕЕ слага рамо и на прокуратурата, която се опасява, че създаването на две колегии в съвета е стъпка към изваждането на обвинението от съдебната власт. Според сдружението обособяването на две колегии ще създаде абсурдна ситуация, тъй като избраните членове на ВСС от парламентарната квота ще останат с неизяснен статут. Възниквал например въпросът в каква колегия ще бъдат зачислени избраните от Народното събрание хабилитирани професори или адвокати. В случая СЕЕ премълчава, че в проекта на ССБ е предписано в коя от двете колегии да се включат членовете на съвета от парламентарната квота.
Според СЕЕ предвидените в законопроекта правила за избор на членове на ВСС отразяват становището на Форума на съдилищата в България и са съобразени с правилата на представителната демокрация. Както Параграф 22 писа нееднократно, големият спор е дали да бъде въведен пряк избор на членовете на съвета от магистратската квота, който да бъде правен на общи събрание на съдиите, прокурорите и следователите, или това да става на делегатски събрания. Повечето неправителствени организации, поканени от правосъдния министър Диана Ковачева да дадат становища, подкрепиха искането на ССБ за пряк избор. В крайна сметка обаче Министерският съвет гласува изборът да е делегатски и беше приет компромис единствено за квотата на представителство. В действащия закон един делегат представя десет магистрати, а в проекта квотата е намалена наполовина – един делегат ще гласува за петима свои колеги.
Според СЕЕ искането за избор на членовете на ВСС пряко на едно общо събрание на всички съдии в България будело недоумение. То било свързано с изразходване на неоправдано много средства в период на криза, щяло да затрудни провеждането на избора и дори можело да го направи невъзможен, тъй като предполага прекалено сложен регламент. Използването на система за електронно гласуване пък можело да намери приложение при една цялостна и задълбочена реформа на ЗСВ.
СЕЕ приканва обществото да разбере, че магистратската общност не се състои само от членовете на Съюза на съдиите в България.
nbsp;
nbsp;
Сдружението Съдии за единна Европа има славата на близка до съдебната върхушка казионна организация, в която дори не е ясно колко съдии членуват. За разлика от Съюза на съдиите в България, чиито членове наброяват 921 от близо 1700 съдии в страната, сдружението е обявило на интернет страницата си само членовете на своя управителен съвет. Повечето от тях са административни ръководители на ключови съдилища. Начело на сдружението са двама съпредседатели – сочената за сив кардинал на съдебната система заместник-председател на Върховния административен съд Венета Марковска и заместник-председателка на Софийския градски съд Богдана Желявска. Тя е начело на ползващото се с мрачна слава гражданско отделение на съда, което нито ВСС, нито съдебният инспекторат смеят да пипнат.
Членове на управителния съвет на сдружението са председателят на специализирания наказателен съд и бивш заместник-председател на Софийския районен съд Георги Ушев, ръководителката на апелативния съд във Варна Виолета Бояджиева, заместник-председателят на Апелативния съд във Велико Търново Лидия Чобанова, председателят на административен съд в Пловдив Георги Петров, ръководителят на районния съд в града Веселин Хаджиев, председателят на Софийския военен съд Свилен Александров, ръководителят на административния съд в Благоевград Василка Шаламанова. Сред основателите на организацията пък са бившият председател на Софийския градски съд Светлин Михайлов, сегашният член на ВСС Иван Колев. В сдружението се записа и председателят на СГС Владимира Янева, нашумяла като семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов и с бавенето на едно от делата Софийски имоти.
Сдружението с европейски акцент в наименованието си беше регистрирано през 2006 г., когато беше създадена и ГЕРБ, но съдийската общност така и не го припозна за свой представител. Много съдии дори нямат представа с какво се занимава то и кой стои зад него. СЕЕ не е изразявало позиция по разтърсващите съдебната система кадрови скандали през последните три години, нито пък е изказвало недоволство от намесата на изпълнителната власт в работите на съдебната, както прави ССБ. Членове на сдружението са замесени в кадровия скандал Красьо Черния, а и в аферата за придобиване на евтини имоти в Приморско.
Второ каре:
Критики се чуват и по отношение на ССБ. Членуващите в него съдии са много, но ръководството му получава упреци, че действа еднолично, и че взема отношение по наболели въпроси, без да се допитва до членовете му. Председател на съюза е санкционираната за забавени дела съдийка от СГС Мирослава Тодорова, а изпълнителен секретар – съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков. Членове на управителния съвет на ССБ са трима съдии от районните съдилища в София, Бургас и Стара Загора и един съдия от апелативния съд в София. Дейността на съюза е свързвана неизменно с експредседателка му Нели Куцкова – бивш член на ВСС, кандидат за вицепрезидент на Петър Стоянов през 2001 г. и съдия в Софийския апелативен съд.
В крайна сметка за никого не е тайна, че разликата в позициите на двете съдийски организации отразява борбата на политическите сили за овладяване на повече ключови постове в съдебната система. Изострянето на тона около промените в съдебния закон в частта за избор на новия ВСС е разбираемо, като се имат предвид назначенията, които той трябва да направи. Следващият съвет трябва да избере нов председател на Върховния касационен съд, нов главен прокурор и десетки административни ръководители на съдилища и прокуратури в страната. Новият състав на ВСС ще трябва да направи нещо и във връзка с все по-засилващия се натиск на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка. При такива залози големият сблъсък по въпроса как да бъде избрано следващото правителство на съдебната власт тепърва предстои.
nbsp;
