Светът се опитва да превключи от политика на безотговорно разточителство към режим на строги ограничения, удряйки спирачка на високата скорост, която разви безконтролното харчене. Всъщност това е завръщане към реалния капитализъм, който ще ни даде така необходимия растеж, гарантиращ бъдещия просперитет на нациите (поне докато отново не вземат превес популистките концепции).
Европейската централна банка инжектира в началото на годината 1.3 млрд. евро в банковата система на Стария континент с надеждата да облекчи ликвидните неволи на голяма част от търговските банки и да даде тласък на кредитната активност. Тези суми така и не достигнаха до фирмите и гражданите на еврозоната заради изострянето на дълговата криза в южната ни съседка, но най-вече – заради понижаването на кредитното доверие. Рисковете, особено кредитните, растат. И вече попаднаха в омагьосан кръг, водейки след себе си безконтролно увеличаване на държавните дългове, отслабване на банковата система, затягане на фискалните колани и нисък растеж на икономиката.
На практика ликвидност има, но огромна част от банките предпочитат да предоставят свободната парична маса единствено и само на Европейската централна банка. По този начин те се стремят да избегнат евентуалните кредитни рискове, произлизащи от поведението на другите търговски банки, и да ограничат свои бъдещи ликвидни неволи. Това е и основната причина малкото търгувани междубанкови депозити да се предоставят при 0.25%, при каквато лихва и ЕЦБ осъществява своите ефективни депозитни операции. В същото време тя предоставя обезпечено финансиране на банките от еврозоната при 1% на годишна база.
У нас еднодневните депозити на междубанковия паричен пазар продължават да се договарят при 0.14% на годишна база. Нека да отбележа, че това продължава вече втори месец. Това е стойността и на основния лихвен процент, за каквато автоматично се приема средната месечна ЛЕОНИЯ – индексът, отразяващ всекидневната лихва, при която се договарят еднодневните депозити. Едноседмичните срокове се договаряха в границите от 0.2 до 0.3%, а едномесечните в още по-широкия диапазон от 0.45 до 0.9% на годишна база. Прави впечатление, че разменяните обеми на междубанковия пазар продължават да се понижават, което на фона на стабилните исторически ниски лихви е повече от ясен сигнал за наличието на голямо количество свободен левов ресурс.
Банките разполагат с 5 млрд. лв. по сметки в централната ни банка. Сумата е предостатъчна както за изпълнение на изискванията за поддържане на минималните задължителни резерви, за които поредният едномесечен регулативен период изтича в края на следващата седмица, така и за обезпечаването на междубанковите разплащания. Ето защо не очаквам каквито и да е промени в обстановката на междубанковия паричен пазар у нас, както и промяна на лихвените равнища.
Банките ни вече не могат да разчитат и на предоставяната от Министерството на финансите алтернатива за вложенията им в емитирани от държавата ни дългови инструменти. През първите четири месеца на годината бяха проведени общо 14 аукциона, чрез които се реализираха ДЦК за общо 550 млн. лв. номинална стойност, т.е. по около 140 млн. лв. средномесечно на първичния пазар на държавни ценни книжа. С тази сума се компенсират бюджетните дефицити на страната.
В рязък контраст с тази картина са заложените за месец май и юни данни за предстоящите търгове за продажба на ДЦК. Те са общо два – по един на месец, чрез които общата сума на вътрешния дълг ще се повиши само със 70 млн. лв., или с по 35 млн. лв. на месечна база. Явно суматохата във финансовото ведомство във връзка с предстоящата нова емисия външен дълг е много голяма и са загърбили активното управление на вътрешния.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит
Булбанкrdquo; АД
