До 100 000 лева е санкцията за използване на търговска марка или друго означение на спиртна напитка, от които се създава представа за местен продукт или за внос, а всъщност произходът не е истински. Това предвижда Законът за виното и спиртните напитки, приет от Народното събрание на второ четене. Между 3 000 и 10 000 лева пък е глобата за физически лица, които използват чуждо име или чужд адрес при етикетиране на вина или лозаро-винарски напитки, предвижда още норматива.
Целта на новия закон е да се гарантира безпрепятственото провеждане на политиката в лозаро-винарския сектор, увеличаване на производствения потенциал и контрола по спазването й, както и в областта на спиртните напитки. Документът предвижда и облекчения за производителите, като са въведени единни документи за водене на технологичен контрол, които се изискват от контролните органи.
С промените се цели още повишаване на конкурентоспособността на винопроизводителите, възвръщане на старите пазари и спечелване на нови в рамките на страната и света, както и създаването на лозаро-винарски режим, почиващ на ясни, прости и ефикасни правила, подсигуряващи равновесие между търсенето и предлагането.
Според закона традиционни български спиртни напитки и продукти са винена, гроздова, джиброва и плодова ракия, ракия от плодови джибри, анасонова спиртна напитка bdquo;Мастикаrdquo;, мента, винен, зърнен и плодов дестилат. Минималното алкохолно съдържание на винената ракия трябва да е 37,5 обемни процента, гроздовата ndash; поне 40 градуса. За мастиката минимумът алкохол е 47 обемни процента. Ако напитките не отговарят на изискванията на закона, глобата е от 3 000 до 30 000 лева.
