Дебатът между кандидат-президентите Илияна Йотова и Андрей Гюров, провел се на живо в обществената телевизия с водещ Поли Златарева, започна с темата за ниската избирателна активност и за причините за нея. Първи – според жребия, определен в ЦИК, отговори Андрей Гюров. Той обясни, че тя е следствие на това, че през цялата кампания хората са били плашени с война, с измислени врагове и заради това нормалната им реакция е била да се приберат вкъщи.
Аз обаче няма да ги плаша – България може и заслужава много повече. И президентската институция в момента е като едно пиано в хола. Хората го заобикалят, но никой не свири на него. А президентът може да направи много. Той може да събере около една маса таланта на нацията, младите хора, предприемачите, учените и да ги обедини около проблемите, които са по-големи от един мандат и по-големи от ежедневните политически борби, продължи Гюров. След това той добави, че президентът може да бъде противотежест на една власт, когато тя се самозабравя.
Илияна Йотова му отговори, че президентската институция от много време насам – от началото на 2017 г. – е едно много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, харесват и които не са така кресливи, както са крещяли много други.
По повод предупреждението на премиера Румен Радев, че в неделя избираме между мира и войната, Андрей Гюров коментира, че е важно да имаме позиция и че както и Илияна Йотова бе отбелязала преди това – в крайна сметка в мирните преговори се очаква да участва и една конкретна държава – Русия.
„Русия е тази държава, която трябва да спре агресията, за да може да се премине към следващите стъпки в договаряне на примирие. Нека да назовем държавата, която отказва да спре военните действия и именно оттам – от нея, като агресор, идват заплахите както за нашата държава, така и за цяла Европа. И докато ние не можем да посочим тази заплаха, тогава няма как да се подготвим да бъдем защитени от нея„, посочи Гюров.
Илияна Йотова отговори, че войната на изтощение не води доникъде. След това тя напомни на Андрей Гюров, че той като служебен премиер е отишъл в Украйна, за да сключи едно 10-годишно споразумение, без да я предупреди, и което включва участие на България в коалиция на желаещите. Йотова добави, че сега тази коалиция се занимава с подготовка на войници, които след края на войната да отидат в Украйна. Тя бе категорична, че български войник няма да отиде в Украйна.
Андрей Гюров й отговори, че подписаното в Киев споразумение е рамково и в него никъде не се предвижда български войници да отидат в Украйна, а български компании да участват във възстановяването й. Освен това припомни, че принципно има две декларации, като сега се подготвя и още една – трета – в парламента, в която категорично да се отхвърли възможността България да участва с каквито и да било военни сили -дори мироопазващи – в Украйна.
Гюров обясни още, че споразумението, което е подписал в Киев, е било преди това в парламента и председателят на Народното събрание тогава му го е предал – като нещо, което трябва да се свърши от служебното правителство. Гюров уточни и че споразумението в Киев е като отворена врата, не е обвързващо и дава възможност за развитие на българската отбранителна индустрия и за откриване на нови работни места, за разлика от договора с „Боташ“, който е като затворена врата и е за 13 години.
Илияна Йотова му отговори, че по договора с „Боташ“ тепърва България ще се може да се възползва от потенциалните му възможности и че служебното правителство е трябвало да го сключи, защото „Кирил Петков и Асен Василев за една нощ спряха газта и трябваше да се вземе много експресно решение от страна на българското правителство“.
Гюров й отговори, че не Асен Василев и Кирил Петков са спрели газта, а „Газпром“. Докато течеше дебатът, Поли Златарева коментира, че напрежението в студиото е толкова голямо, че може да се реже с нож.
По темата за защитата на българския интерес
На въпрос как ще защити българския интерес и какъв ще е приоритетът му в сферата на външната политика, Андрей Гюров отговори:
„Тук принципът е много прост. Тогава, когато ние не сме една голяма сила, естествено трябва да разчитаме на това, че правилата важат еднакво за всички. И най-основният принцип в международното право е, че границите не се променят със сила.
Това е основният принцип и ние трябва да го следваме, независимо от това за кой конфликт става въпрос. Защото това е нашата застраховка. Ако позволим и се съгласим в един конфликт да бъдат преместени границите така, както са установени, това ще означава, че нито една друга държава, независимо на кой континент е, след това няма да бъде сигурна за своя суверенитет и за своята териториална цялост.
Вторият принцип е, че ние трябва да работим със съюзници – когато сме на масата в Европейския съвет, там има 27 души. Когато сме един срещу 26, нашият глас не е силен. Това не е силна позиция. Ние трябва да работим за това да изграждаме коалиции, да говорим със съюзници, преди да имаме нужда от тяхната подкрепа„.
След това той даде пример с френското предложение за Република Северна Македония, като поясни: „Тогава, когато ние стояхме отстрани с вето, всички от целия Европейски съюз бяха срещу нас. С френското предложение това, което ние успяхме да направим, е да сменим въпроса – не България срещу Европейския съюз, а Република Северна Македония срещу Европейския съюз„.
В отговора си за това как ще защити българския интерес и какъв ще е нейният приоритет, Илияна Йотова започна с това, че не приема репликата на Андрей Гюров – „Ние не сме голяма сила“, отбелязвайки, че сме равнопоставен член на Европейския съюз, което означава, че нашият глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в Европейския съюз. След това тя отбеляза, че е много важно да се знае дали президентът има самочувствие на държавен глава на една суверенна държава и как може да изразява категорична, ясна и аргументирана политика, пречупена не през интереса на някоя друга страна или на някой друг съюз, а през националния интерес.
Ако на всичко казваш „да“, както десетилетия наред се случваше в България, тогава ти си просто безгласен. Аз ви уверявам, че тогава просто никой не обръща внимание на позицията ви, посочи Йотова.
След това тя отбеляза, че времената в Европейския съюз много са се променили и че когато си достатъчно добре подготвен, можеш много лесно да намериш съюзници и да промениш политики, като това обаче не трябва да се приема за антиевропейска политика, а за начин и стил на работа, в който правиш европейската политика още по-силна.
По темата за първите действия след инцидента с атакувания търговски кораб в изключителната икономическа зона в Черно море
Що се отнася до това какви ще са първите им действия като президент и като главнокомандващ в контекста на инцидентите в изключителната икономическа зона в Черно море, Илияна Йотова отговори, че още преди около месец – пред Общото събрание на ООН е поставила тежкия въпрос за сигурността и безопасното корабоплаване в Черно море. Когато се върнала в България, тя очаквала да получи поне едно одобрение, но за съжаление, политическите партии, които стоят зад Андрей Гюров, казали, че това е банална тема.
Събитията впоследствие ги опровергали и Илияна Йотова говори за това, че те са потърсили и получили помощ от партньорите в ЕС и НАТО – провели са срещи на ниво външни министри и на ниво министри на отбраната между трите държави – Румъния, Турция и България – и оттук нататък ще имат среща за сигурността на Черно море.
„Предлагам да има среща за сигурността и мораториум върху бойните действия в Черно море между България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия“, обяви Йотова.

По темата за инициирането на промени в Конституцията с цел връщане и разширяване на правомощията на президентаН
„Не бих инициирал такива промени. Мисля, че домовата книга свърши своята работа и това, че сме тук, го доказва„, отговори Андрей Гюров на въпроса дали би инициирал промени в Конституцията в частта с правомощията на президента. Тези негови думи предизвикаха малко по-късно хаплив коментар от страна на Илияна Йотова: „Тоест домовата книга е свършила своята работа, за да стане той служебен министър-председател и сега – кандидат за президент, но това е само малко за разведряване„.
Преди това Андрей Гюров обясни защо е важно да има „домова книга“, като даде пример, че заради това че един човек е имал цялата власт в държавата, сега имаме договора с „Боташ“, който ще трябва да плащаме 13 години.
„В Конституцията трябва да има контрол и баланс. Аз не вярвам, че президентската институция трябва да има повече правомощия. Мисля, че тези правомощия трябва да бъдат използвани от президента с повече отговорност, с повече активност, за да се търси наистина по-скоро обединение на българските граждани, отколкото разделение и възможности за лансирането на политически проекти„, обясни Гюров.
Той завърши отговора си с думите, че президентът заедно с Конституционния съд представляват една много важна гаранция да няма самозабравяне на изпълнителната власт и те да могат да внасят противотежест и баланс в управлението, когато има злоупотреба с власт.
В отговора си Илияна Йотова коментира, че за да искаш повече правомощия като президент, означава, че или не познаваш добре Конституцията, или си жаден за власт. „Аз смятам, че президентът на страната има достатъчно правомощия, записани и в сега действащата Конституция„, отбеляза Йотова.
След това обаче тя бе категорична, че „позорната домова книга“ трябва да бъде премахната и трябва внимателно да се огледат текстовете за това как занапред се формира служебният кабинет, така че президентът наистина да има избор, когато трябва да поеме тази отговорност.

По отношение оценката за служебния кабинет на Андрей Гюров
В рамките на дебата Андрей Гюров даде пример с успешното си управление като служебен премиер, след което Илияна Йотова си позволи да му даде „приятелски съвет – да остави другите да дават оценка“ за него.
„Защото по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените. По време на вашето управление най-много скочи инфлацията. А вие се оказахте неспособен да се справите с това. Впрочем, това е оценката и на ваши министри, с които аз през цялото това време държах връзка и тя беше достатъчно публична“, отбеляза Йотова, а на възраженията на Андрей Гюров, че е създал щаб за стабилността на цените, му възрази, че го е правил един месец, когато вече си отивал от управлението.
И по този повод тя върна темата към споразумението с Украйна: „Защото, докато вие бяхте в Украйна и в Киев, аз провеждах срещи с ръководствата на министерствата и търсехме варианти, с които да помогнем на българските граждани при огромния натиск на цените, който се изсипа на главите ни“.
По темата за Република Северна Македония
По темата за Република Северна Македония между гледните точки на Андрей Гюров и Илияна Йотова имаше сериозно разминаване. Тя даде пример как Кирил Петков – като премиер – един понеделник бил тръгнал за Скопие, за да промени българската позиция.
„Българската позиция буквално беше спасена в 12 без 5, тъй като той тогава щеше да предаде българската позиция – и тогава ще напомня само, че се състоя една изключително успешна консултативна среща при тогавашния президент Румен Радев, който осуети тази възможност„, отбеляза Илияна Йотова. Тя добави и че именно президентската институция била тази, която сложила темата за правата на българите в РСМ в така нареченото френско предложение, тъй като тя отсъствала дори в договора за добросъседство между двете държави.
От своя страна Андрей Гюров коментира, че въпросът с френското предложение за РСМ е много интересен и е особено интересно да се проследи как се променя позицията на президентската институция преди и след приемането на Френското споразумение.
„Все пак аз бях тогава председател на парламентарната група – бях вносител на това споразумение в Народното събрание и тогава ние си спомняме каква беше атаката срещу правителството и срещу това споразумение. А това, което ние успяхме да направим, е да защитим интереса на българските граждани и да направим българската позиция част от общоевропейската позиция.
Тогава понесохме много нападки и обвинения, че предаваме българския интерес, а сега, когато вече имаме Френското споразумение, постфактум чуваме, че всички партии в Европейския парламент, включително и госпожа Йотова, че безапелационно го подкрепят. Така че, госпожо Йотова, кога сме искрени? Тогава, когато атакуваме своите опоненти, или тогава, когато виждаме, че тези действия всъщност са помогнали на българската позиция?“ – попита Андрей Гюров.
По темата за предстоящия държавен бюджет
Попитан, каква нагласа ще има към бъдещия държавен бюджет, Андрей Гюров отговори, че би му наложил вето, ако се правят допълнителни разходи или се взимат допълнителни дългове. Той отбеляза, че управляващите са скрили бюджета, но се вижда, че има допълнителна административна и данъчна тежест върху домакинствата в размер на около 2 млрд. евро и никакви по-ефективни действия за оптимизация.
Илияна Йотова му обърна внимание, че не той ще подпише указа за бюджета, а тя, тъй като план-сметката трябва да бъде приета до края на годината, а бъдещият президент принципно встъпва в длъжност през януари 2027 година.
Кандидатите за президент си поставят въпроси
В частта на дебата, в която всеки от кандидатите можеше да задава въпроси на опонента си, Андрей Гюров попита Илияна Йотова – като журналист – какво й е отношението към свободата на словото – и как приема изказвания на вицепремиер, който говори за добри и лоши медии. Йотова отговори, че свободата на медиите означава, че всеки може свободно да изкаже своето мнение и винаги е защитавала тази позиция.
След това Йотова попита Андрей Гюров дали осъзнава колко опасно е неговото изказване, че с ареста на двамата кметове – на Белица и на Сунгурларе – в България отново идва възродителният процес, на което той отговори, че това не са негови думи и че неговият коментар е бил, че борбата срещу олигархията е закъсняла и че се очакват резултати.
Андрей Гюров попита Илияна Йотова дали ще се извини на българските майки, че е помилвала наркотрафиканти, на което тя отговори, че неговата кампания е била изградена изцяло върху лъжи и че той трябва да не е запознат с процедурите, по които стават помилванията, за да каже такива неща. Тя припомни, че е представила в прокуратурата всички документи по случая с помилванията и там институциите могат да се запознаят с тях. Добави и че няма основания да се съмнява в лекари и в техните подписи, както и в комисия, назначена от Асена Сербезова – в качеството й на министър на здравеопазването, и от Надежда Йорданова – като правосъден министър.
„Не мога да допусна, че български лекар ще си сложи подписа под фалшива диагноза„, категорична бе Йотова.
След това тя попита Андрей Гюров дали е бил съгласен с кампанията, която е била водена досега – с тежки квалификации, през тролове, през елфите, с това, че „накарахте медии да посегнат на съпруга ми“, на което той отговори, че кампанията им е била изключително директна и открита и всички са можели да следят какво казват – че не са избягали от добрия тон и не са се опитали да се скрият зад медицински комисии.
„Не е имало никаква лична нападка„, категоричен бе Гюров и припомни, че всички опити да се направи изслушване по темата с помилванията в парламента са били предотвратени от „Прогресивна България“. Той отново повтори, че не е имало нападки, докато председателят на „Прогресивна България“ разпространявал откровени лъжи за него, а депутати от „Прогресивна България“ си споделяли колажи, на които Андрей Гюров целува украинското знаме и войници ходят с автомати.
Заради този отговор на въпроса й, в края на дебата Илияна Йотова се обърна към Андрей Гюров с думите: Не закачайте семейството ми. Защото разбрах, че кампанията, която проведохте срещу мен, ви харесва и я одобрявате. Андрей Гюров бе категоричен, че не е говорил нито срещу госпожа Йотова, нито срещу нейното семейство, след което уточни: „За разлика от нея, която в заключителното събитие на своята кампания посвети голяма част от речта си с внушения и лъжи по мой адрес.„
В последната част от дебата кандидатите за президент отговаряха на по-лични въпроси
С каква мисъл се събудихте тази сутрин?
Андрей Гюров: С надежда за нещо, което предстои, което ще бъде хубаво за България.
Илияна Йотова: С много ведро чувство.
Какво е за вас идеалното щастие?
Илияна Йотова: Семейството, съпругът ми, внукът ми.
Андрей Гюров: Хубава книга, топла къща, сняг.
Коя е книгата, филмът или музиката, в която намирате утеха и вдъхновение?
Андрей Гюров: „Аристократ в Москва“, защото показва как човек трябва да се пренастройва към промените в съдбата. Как светът – в рамките на няколко дни или месеци – може да се пренареди по съвсем различен начин. И ние трябва да можем да отговорим на това достойно.
Илияна Йотова: Поезия. Почти всяка сутрин започвам с Маргарита Петкова.
Кой е политикът, на чиито качества и държавническо поведение искрено се възхищавате?
Илияна Йотова: Любен Корнезов, защото беше един от хората, създатели на Конституцията, която въпреки гаврите никой все още не може да съсипе. Защото беше човекът, който създаде основите на българското законодателство. Защото беше един изключително прям, честен човек, който не търпеше интригите, омразата, разделението, лошотията. Защото никога не каза една лоша дума за някого.
Андрей Гюров: Марк Карни – канадският премиер, който в сложна ситуация за държавата му показа лидерство и с професионализъм успя да наложи нова визия за развитието на страната, като не се поколебава да казва истината.
Кой е упората, учителят, съветникът в най-личните и трудни моменти за вас?
Илияна Йотова: Майка ми, защото баща ми го убиха твърде рано. Иначе беше той.
Андрей Гюров: Моята съпруга, с която сме заедно 32 години и сме минали през всичко – тръгнали сме от студентската скамейка, минали сме през работа и семейство в чужбина. Прибрали сме се в България да отглеждаме тук децата си, имаме прекрасни синове и винаги намираме един в друг упора.
Защо вашият вицепрезидент да е по-добър от този на другия кандидат?
Андрей Гюров: Заради неговия опит в прилагането на закона, осигуряването на сигурността и с това, че той ме допълва – аз като професионалист в икономиката и финансите, а той – с неговото юридическо образование и в разбирането за това как се прилага законът на терен.
Илияна Йотова: Няма да правя сравнения. Кирил Вълчев е човек и на словото, и на правото. За вицепрезидента е много важно да може да общува с огромните български общности зад граница. И най-важното – да прави всичко възможно, така че културно-историческото наследство, огромният арсенал, който притежаваме като култура, история, българщина, идентичност, да може да бъде доброто лице и добрата визитна картичка на страната по света. Кирил Вълчев е доказал, че може да го направи – той е изключително интелигентен човек и ще изпълнява тези функции с чест и с достойнство.
На кое качество в опонента си най-много се възхищавате и къде виждате слабото му място?
Андрей Гюров: Работата на Илияна Йотова с българските общности в чужбина е изключително положителна. Критиката е заради нейната невъзможност да работи като коректив на управлението.
Илияна Йотова: Толкова малко познавам г-н Гюров, че нямам мнение.
Като какъв искате да ви запомнят, господин Гюров? Като президента умиротворител или като президента боец?
Андрей Гюров: Като президента умиротворител, защото в последните мандати президентската институция беше използвана за разделение и за трамплин към изпълнителната власт. Искам да върна доверието в тази институция и да работя за това да не се делим на наши и ваши, а да се обединяваме около големите цели за страната. Националната ни кауза е да живеем по-добре – с по-добро образование и здравеопазване.
Илияна Йотова: От януари месец разговарям с всички политически партии, с парламентарни групи. Правим така, че всеки един, който дойде в президентската институция, да е посрещнат на вратата с уважение. Провеждаме много диалози и много разговори, но едновременно с това ще бъда боец – винаги за България и винаги за българския национален интерес, без да се поддавам на това, че някой някъде е решил вместо България, а ние трябва просто послушно да изпълняваме това решение.
Кой е личният ви успех и най-голямата гордост?
Андрей Гюров: Семейството ми, защото имам прекрасни синове. Защото се гордея с тях и защото те са истински човеци.
Илияна Йотова: Личният ми успех е, че мога да бъда до най-близките си хора – до съпруга ми, до сина ми, до неговото семейство, до моя внук. А най-големият успех е, че всичките тези години в моята кариера работех за страната си.
Идеалното щастие за вас?
Андрей Гюров: Спокойствието. Има периоди, в които спокойствието липсва. Има периоди, когато трябва да се наблегне на него.
Илияна Йотова: Любовта и енергията.
Финални думи към зрителите
В края на дебата кандидатите имаха възможност да се обърнат с финални думи към зрителите.
Андрей Гюров се обърна към българските граждани с думите:
„Проведохме наистина една много открита кампания. Посетихме стотици градове и села. Изминахме хиляди километри. Срещнахме се с десетки хиляди хора. И това, което правихме най-много, е слушахме. Слушахме и си записвахме, защото искахме от този диалог наистина да изработим платформата за петгодишния мандат.
Имахме 78 дни в служебното правителство. Хората споделиха, че те са им дали надежда. Искаме след следващите пет години да погледнем назад и да кажем: „Свършихме добра работа“. Затова в неделя излезте, гласувайте, вземете някого със себе си. Гюров, Кандев и вие с номер 4.“
Илияна Йотова благодари на всички български граждани за тяхната активност и след това напомни, че вторият тур на изборите се пада на 1 ноември – един от най-големите български празници, в деня, в който ще си спомним славни исторически събития и деня, в който ще отбележим велики личности от българската история – хора, които са оставили дълбоки следи, и хора, които са мислили преди всичко за България.
Хора, които са имали невероятното умение, талант и дарба от Бога, за да могат да гледат напред във времето. Нека на този ден наистина бъдем достойни за тях. Да бъдем смели. Да защитим най-голямото си право, едно от най-големите права – правото на избор. Да отидем и да гласуваме. И да кажем: „Обичаме България.“ Ще гласуваме за България с номер 25, за да може тя да бъде в сигурни ръце, завърши Йотова обръщението си..










