Макар че е над 50-те, в маниерите на Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase, има нещо хлапашко. То личи най-вече в усмивката му – закачлива и трудно прикривана. Във всекидневието той говори бавно, с подбрани фрази, но с много жестикулации, които някои оприличават на каратистки удари. Познатите му се учудват на лесния достъп, който всеки сътрудник има до него, и на отличната му памет.
Даймън обаче не е най-добрият слушател. Той прекъсва хората и завършва техните изречения. Може съвсем спокойно да заяви публично, че току-що е чул абсолютно идиотска идея. Сега, след историята с 2-та млрд. долара, му се налага да слуша същото от анализатори и акционери.
Даймън е роден на 13 март 1956-а в Ню Йорк. Няколко поколения от семейството му са работили като брокери – от дядото грък, който емигрира в САЩ от Смирна, до по-големия му брат и брата близнак на Джейми. Впрочем фамилията Даймън е преправена от Пападимитриу. Като дете Джейми работи през ваканциите, помагайки на баща си в кантората му. През 1978-а завършва университета Тъфтс в Бостън , а след това продължава образованието си в Харвард, където среща бъдещата си съпруга Джудит, с която сега имат три деца.
Семейството на Даймън отдавна познава семейството на основателя на Citigroup Санфорд Вейл. Бащата на Джеймс работел в компанията Shearson, която купува фирмата на Вейл Hayden Stone. В университета Тъфтс Даймън-младши пише есе за сливанията и поглъщанията, в което описва примера на Hayden Stone. Родителите му показват съчинението на Вейл. Той забелязва способностите на младежа и го превръща за дълго в свое протеже. След Харвард Даймън получава предложения за работа в Morgan Stanley, Goldman Sachs и Lehman Brothers. Но той отива при Вейл, който тогава е председател на изпълнителния комитет на American Express. Двамата образуват великолепен тандем – Вейл залага повече на интуицията си и планира сделките, а силният във финансовия анализ Даймън грижливо изработва детайлите й.
През 1985-а Вейл напуска AmEx и решава да започне свой бизнес. След известно колебание Даймън тръгва с него. През 1986-а Вейл придобива компанията Commercial Credit, която се превръща в основа на финансовата му империя, а през 1998-а я преименува на Citigroup. През 1988-а е придобита Primerica Financial Services Group, сред чиито подразделения е брокерската фирма Smith Barney. През 1993-а Вейл купува от American Express компанията Shearson , а по-късно придобива контрола върху застрахователната фирма Travelers. Даймън играе немалка роля във всички тези сделки.
През 1998-а обаче Вейл уволнява Даймън. Поводът е, че ръководеното от него брокерско подразделение на банката Salomon Smith Barney завършва поредното тримесечие със загуби в размер на 1.33 млрд. долара. Външно Даймън не показва раздразнение или тъга. В деня на неговото уволнение го пресреща един от сътрудниците му, който го пита какво възнамерява да прави оттук нататък. Засега не знам – отговаря Даймън. – Но повече няма да работя за някой друг.
Даймън започва да прекарва повече време със семейството си, чете много и се занимава с бокс. После заминава за Чикаго, където през пролетта на 2000 г. оглавява Bank One. След няколко неуспешни поглъщания банката преживява трудни времена. Даймън започва с това, че купува със свои спестявания акции на Bank One за 56.8 млн. долара. След това наема няколко колеги от Citigroup, орязва раздутия бюджет, преструктурира банката и съкращава 7 хил. служители. Но и това не е всичко – Даймън се отървава от безнадеждните корпоративни кредити, намалява дивидентите, купува ново програмно обезпечение и прекратява съдебните дела с неплатежоспособни компании. Към 2004-а Bank One вече е най-голямата в Чикаго и заема трето място в САЩ по издаване на кредитни карти. Вероятно затова от JPMorgan решават, че е привлекателна за поглъщане. Сумата на сделката е 58 млрд. долара, а Даймън се завръща в Ню Йорк.
В JPMorgan той става президент и главен директор по операциите, т.е. втори човек в институцията. На 31 декември 2005-а Даймън е назначен за генерален директор и президент на JPMorgan Chase. А след една година добавя към тези длъжности и поста председател на съвета на директорите. На Уолстрийт се шегуват, че Bank One е била купена само за да бъде привлечен Даймън.
Понякога колегите му го обвиняват в излишна прямота. Ако Даймън не ти помогне, най-малкото ще ти каже истината, казва Майк Каванг, който от 90-те го следва от компания в компания. Оглавявайки JPMorgan , Даймън заявява направо, че служителите получават твърде много пари. След което орязва бонусите им, както някога в Bank One. Опирайки се на предишния си опит, мениджърът обновява и програмното обезпечение, като свързва групата в единна компютърна система.
Даймън навреме се убеждава в опасността от сложните производни инструменти, базирани на ипотечните книжа, и се старае да ги избягва. Още през 2006-а на конференция в Barclays Capital финансистът говори за опасността от лошите дългове. Веднъж жена му споменава, сякаш между другото, че той има вродено чувство за опасност. Благодарение на предпазливостта на мениджъра кризата от 2008-а засяга JPMorgan по-малко от другите. Нещо повече – групата успява да извърши редица изгодни поглъщания, включително и да спаси легендата на Уолстрийт – Bear Stearns.
През тази пролет обаче благополучието приключи – оказа се, че JPMorgan е загубила от собствените си търговски операции около 2 млрд. долара. Като главен виновник за загубите е посочена Ина Дрю, шеф на инвестиционното подразделение на JPMorgan, което през последните три години е донесло над 4 млрд. долара чиста печалба – около 10% от цялата печалба на компанията за този период. Даймън лично одобрява стратегията, в чиито рамки се извършват превърналите се в катастрофални търгове. Той контролирал изкъсо ръководителите на редица други подразделения, но не и дейността на Дрю, която се смята за един от доверените му хора. След като научават за загубите, топмениджърите настояват тя да бъде уволнена. Отначало Даймън не се съгласява: А, ако беше ваша сестра, на която след 30 години блестяща работа трябва да кажете да се маха от банката?. Все пак на 14 май той приема оставката й.
Така или иначе стратегията, предприета от банката за ограничаване на риска чрез вложения в дериватни инструменти, бе отчетена като неуспешна. Оказа се, че тези инвестиции са по-рискови, по-непостоянни и по-малко ефективни като икономически защитен механизъм, отколкото компанията ги е оценявала. Самият Джейми Даймън бе принуден да определи вложенията като колосален провал на подразделението за вътрешни инвестиции: Имаше много грешки, немарливост и лоша преценка. Той обаче не смята, че случилото се е повод да преразгледа кардинално възгледите си: Всички сме причастни към това – казва финансистът на колегите си. – Пригответе се, ще се наложи да понесем много удари. Ще свикаме най-добрите си сили и ще се измъкнем.
Каре
Петдесет и пет годишната Ина Дрю е звезда в света на бизнеса. Завършила е университета Джон Хопкинс , а после става магистър по международна икономика в Колумбийския университет. Започва финансовата си кариера през 1979-а в нюйоркското отделение на Bank of Tokyo Trust Co. От 1982 г. в продължение на 30 години работи всеотдайно в JP Morgan Chase. Дрю е на осмо място в списъка на най-високоплатените делови жени на списание Forbesза 2011-а. През миналата година тя е спечелила 15.5 млн. долара.
Въпреки приказките за равенството между мъжете и жените във високите ешелони на финансовите компании, дамите като Ина Дрю са по-скоро изключение на Уолстрийт. През 1993-а вестник Crain New York я подрежда сред 40-те водещи мениджъри на възраст до 40 години. Тогава авторът на публикацията подчертава, че за тази необикновена жена тепърва ще се говори и пише. Статията е озаглавена Ина Дрю обича кризите. Днес това звучи пророчески.
