Зелените пари не достигат, дори след като Федералният резерв наводни финансовата система на страната с допълнителни 2.3 трлн. щ. долара. В момента американската валута е по-скъпа, отколкото бе в края на 2008-а, когато щатската централна банка започна да печата долари, за да купува облигации по програмата за стимулиране на щатското стопанство.
Както е известно, международните инвеститори и финансовите институции са задължени да държат само активи с най-високо качество съгласно инвестиционните указания и най-новите нормативи. Но те откриват все по-малко възможности за това извън деноминираните в щатски долари финансови инструменти. САЩ са една от останалите едва пет световни икономики, чиито кредитни застрахователни контракти (CDS) по дълговите им книжа се търгуват под 100 базови пункта, което означава, че рискът им е почти равен на нула. Тези пет икономики имат емитиран дълг за общо 14 трлн. щ. долара, като 75% от него е американски. Преди година осем държави от Г-10 влизаха в първокласната инвестиционна категория ААА и общият им дълг бе в размер на 24 трлн. щ. долара с щатски дял от 38 процента.
Индексът на Бенк ъф Америка Мерил Линч на инструментите с фиксиран доход и максимален кредитен рейтинг е обхващал 3597 вида книжа към 30 април срещу 5331 през декември 2007-а. Активите в щатски долари са имали 65% тегло в индекса срещу 56% през 2008-а.
Делът на зелените пари в световните валутни резерви се е увеличил през последните три месеца на 2011-а до 62.1 процента. Вложенията в евро пък са паднали до 25% – най-малко от септември 2006-а насам, сочат последните данни на МВФ.
Официалните чуждестранни инвестиции в щатски правителствен дълг са се увеличавали през всеки един от първите три месеца на 2012-а, като общият им е ръст е 3.24% – до 3.73 трлн. долара – най-добрият годишен старт от 2009-а по информация на финансовото министерство на САЩ.
Унгарската централна банка е сред мениджърите на валутни резерви, които са започнали да диверсифицират вложенията си в хода на падащото кредитно качество на европейските активи. Банковото ръководство планира да включи щатски долари, японски йени и английски лири в резервите си, които в момента са инвестирани преимуществено в деноминирани в евро ценни книжа. Държавният инвестиционен фонд на Китай (China Investment Corp.) пък оповести на 10 май, че е спрял да купува европейски правителствен дълг заради задълбочаване на проблемите на региона.
Нарасналото търсене извън САЩ помага на администрацията на президента Обама да финансира бюджетния си недостиг, който се очаква да надхвърли 1 трлн. щ. долара за четвърта поредна година. Сравнително силният долар може да смекчи критиките срещу паричните стратези на Федералния резерв, ако те решат да пуснат отново печатницата за пари, за да стимулират икономиката.
Щатският долар получава неочаквана подкрепа и от поведението на страните, които по правило се смятат за спасителни убежища.
Швейцария въведе през септември 2011-а таван от 1.20 шв. франка за едно евро и обеща да го защитава на всяка цена, след като рекордното поскъпване на швейцарската валута удари износителите и увеличи риска от дефлация.
Япония пък похарчи 16.4 трлн. йени (206.6 млрд. щ. долара) за интервенции през 2010-а и 2011-а, по данни на финансовото министерство на страната. В резултат швейцарският франк се е обезценил с 1.9% към щатския долар от началото на годината досега, а йената – с 3.1 процента.
