… Разбирам, че ограничението при споменаването на марки е имало някаква благородна цел – да защити потребителите, но днес по-скоро изкривява информационния поток. Все пак в наше време много от новините се генерират от компании. В чуждестранните медии не съм виждал някой да казва например Стив Джобс, мениджър на … компютърна фирма. Споменава си се Епъл … Има цели сектори – като телекомуникациите, компютрите, автомобилите, в които новините просто биват създавани от компании. И в това няма нищо лошо. Лично аз предпочитам да ми спестяват имената на политиците, чалга певачките и другите измислени шоу звезди. Техните имена не ми носят никаква стойност. Но искам да знам коя компания е пуснала ново финансово мобилно приложение или лека кола със система за автоматично спиране при опасност от сблъсък. Не става въпрос, че фирмата ще се изрекламира, ако й се каже името. Става въпрос, че зрителите реално не научават цялата информация, ако бъде скрито това име. Стои половинчато и тъпо. Така потребителят alexandrov е коментирал намерението на Съвета за електронни медии да напише нови правила за скритата реклама и продуктовото позициониране. От няколко дни на сайта на регулатора висят методически указания по темата, които ще бъдат подложени на публично обсъждане, а целта им е да дадат повече свобода на медиите. На практика това са указания за отдел Мониторинг към съвета как и кога да санкционира споменаването на търговските наименования в ефира.
Сега, ако представител на дадена фирма е поканен от някоя телевизия да коментира тема, по която е експерт, се представя само като такъв. Без името на компанията, за която работи. Тази практика ще отпадне категорично, закани се шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. Според него в интерес на зрителя съветът ще въведе критерии хем за да бъде аудиторията информирана, особено при събития от обществено значение, хем да не се прекалява с упоменаването на търговските марки. Това трябва да бъде драматургично обосновано, допълва още Лозанов.
В документа СЕМ предлага преди да се санкционират медиите за споменаването на някоя търговска марка, да се вземе предвид начинът на демонстрацията й, както и дали нейното споменаване води до заблуда у публиката. Не бива да се пренебрегва също така честотата на споменаване или показване на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги; тяхното налагане чрез говорни или визуални акценти; демонстрацията на подчертано положително отношение, а в други случаи – отсъствието на безпристрастен или критичен поглед; отсъствието на плурализъм при представянето; посочването на адрес, телефон или интернет-координати. Доставчикът на медийно съдържание не трябва да допуска и скрита реклама, освен ако няма логика в това, ако една марка или продукт се критикуват, да не се спомене кои са те. Надзорниците са предвидили още един текст : Възнаграждение или друго подобно заплащане не са задължителен елемент, който трябва да е установен, за да е налице скрито търговско съобщение. По тази точка най-вероятно ще има доста недоволни, тъй като и сега нерядко се уреждат подобни отношения точно по този начин. Най-големият плюс за медиите безспорно ще е разрешението, когато интервюират никого в предаване с информационна насоченост, да изписват не само името, но и неговата служебна позиция, включително и имена на юридически лица и експертната им компетентност. Марката обаче не може да бъде изобразявана графично.
Според продуцента Мартин Захариев не е нормално в новините да се изписва, че Иван Иванов е банкер, защото това е анонимна позиция. Захариев твърди, че е необходимо и неговата позиция, и името на фирмата му да се изписват свободно, без да се води вече като реклама, както е в момента. Гилдията на продуцентите поставя въпроса така: Защо спортистите се появяват по телевизиите по време на състезание с логото на спонсорите по екипите си и това не се води реклама?
Излизането на бизнеса от анонимност със сигурност ще му се понрави и ще заздрави неговите отношения с другата страна. Вярно е, че нито той има полза от слаби медии, нито медиите от недоразвит и незабележим бизнес. Само че с вдигането на ветото за споменаването на брандовете в информационни предавания има опасност да гледаме само новини, родени от компаниите. Те ще могат безпроблемно да влизат не само в сутрешните блокове, но и в информационните емисии. Това няма да е чак толкова неприятно явление, ако сега не се впусне мало и голямо да генерира събития от обществено значение. Не се ли дифинира последното понятие конкретно и ясно, за такова може да се приеме и боядисването и брандирането на пейките в парка. Или пък откриването на детска площадка в Люлин от фирма за кисело мляко. Досега подобни хуманни инициативи минаваха по телевизиите, само че дамгосани с логото платено съобщение.
Гилдията има един месец, за да направи корекции върху документа, предложен за обсъждане от СЕМ. Дотогава е необходимо да се даде точна формулировка на това кое допринася за качеството на предаването и доколко медийната услуга в интерес на аудиторията не противоречи на разпоредбите и е допустима практика. Така изписани, част от понятията позволяват различни трактовки. И от рекламодателите, и от разпространителите на медийно съдържание. Все пак в България саморегулацията няма традиции. И ако нещо изрично не се изпише в законов документ, то спазването му си остава само в сферата на имагинерните начинания. Иначе новините ще започват и свършват само с маркови послания. Всъщност те може да са по-приемливи от политическите, но едва ли властта ще го преживее спокойно. В крайна сметка медиите са тези, които правят нескрита реклама на политическите играчи.
