Единната европейска валута потъна под 1.24 щ. долара, след като към електоралните изненади в Гърция се прибави и банковата суматоха в Испания. Добрата страна на обезценката е, че износът става по-конкурентен и може да предложи така необходимата подкрепа на икономическия растеж на общността. На търговско претеглена база еврото е поевтиняло с над 6% през последната година до най-ниската си стойност от 2003-а насам. По груби оценки на икономистите 10-процентен спад в коригираната, съобразно търговските сделки, стойност на еврото трябва да качи икономическия ръст с 0.5% или повече над 0.5% процента.
Стимулиращият ефект на това явление обаче ще е временен. И това вече се вижда от спада на доверието на германския бизнес, което през май е достигнало до най-ниското си ниво от август 2011-а досега. В Италия индексът, отчитащ нагласите на местните бизнесмени, е потънал до 86.2 пункта – най-ниската му стойност от август 2009-а досега срещу 89.1 през април.
Инфлацията в еврозоната се е охладила по-рязко от прогнозите на икономистите през миналия месец. Тя е спаднала до 2.4% на годишна база срещу 2.6% през април, съобщи статистическата служба на съюза Евростат на 31 май. Основен принос за понижението имат цените на суровия петрол, които са намалели с около 16% през последните два месеца. По този начин инфлационният натиск отслабва, а Европейската централна банка получава по-голяма маневреност да съсредоточи усилията си върху пътищата за стимулиране на растежа.
Всъщност инфлацията и данните за безработицата са сред рядко срещаните добри новини от еврозоната.
Проучване на германския институт IFO показва положителните ефекти от слабостта на еврото. Най-много ще спечелят страните, които изнасят по-голямата част от продукцията си извън еврозоната. Сред тях са Ирландия, Белгия, Холандия и Германия. Тези предимства обаче не могат да компенсират натиска на слабото търсене в съседните на общността страни. Да не говорим за поразените от кризата Гърция, Португалия и Испания, които почти няма да усетят благотворното влияние на евтиното евро, защото техният износ извън еврозоната засега е сравнително маловажен.
За германската икономика по-силният ръст на Италия, Франция и Испания би имал по-голямо положително влияние от слабото евро, коментира Щефан Елстнер – икономист в IFO.
Слабостта на единната европейска валута може да усложни и задачата на Европейската централна банка. Изхождайки от крехката икономическа активност на общността, икономисти спекулират, че банковите парични стратези биха могли да понижат основната лихва през следващите месеци. Ако обаче поевтиняването на еврото предизвика инфлационен натиск в Германия, могат да последват оплаквания, че политиката на ЕЦБ е прекалено щедра.
Усреднената прогноза на валутните анализатори, изчислена от агенция Блумбърг в последното проучване на мненията им, е за 1.28 щ. долара за едно евро в края на 2012-а. Отделните предвиждания варират в диапазона 1.10-1.39 щ. долара за едно евро. Показателно е, че дори най-ревностният фен на единната европейска валута – английската група Ейч Ес Би Си холдингс, е понижила прогнозите си за курса й към края на годината до 1.35 срещу 1.44 щ. долара.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2840.6 млн. евро (5555.7 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха едва 1.22% от купената и продадена валута.
