Футболните битки на ЕВРО 2012 се очакват с огромен интерес във всички кътчета на Стария континент. Най-голямо е вълнението и напрежението в държавите, приемащи континенталния шампионат – Полша и Украйна. Освен че ще предложи незабравими емоции за милиони фенове, първенството може да се окаже жизненоважно за бъдещето на две от развиващите се икономики на Европа. И докато поляците разчитат на ефекта Барселона, предполагащ гарантиран икономически растеж в дългосрочен план, източните им съседи се питат дали купищата пари на данъкоплатците не са хвърлени на вятъра?
Без съмнение големият печеливш, независимо от резултатите на футболния терен, ще бъде Полша. Домакините имат всички основания да се надяват, че Варшава ще се превърне в една от
най-привлекателните туристически дестинации
nbsp;
в Европа, подобно на Барселона след Олимпиадата през 1992-ра. Въпреки че ЕВРО 2012 ще бъде първият шампионат, прекрачващ отвъд бившата желязна завеса към региони, досега неособено привлекателни за туристите, анализаторите смятат, че поляците ще извлекат огромни дивиденти от проявата. На първо място, това са директните приходи, чакани от около 1 млн. фенове, които ще посетят страната между 8 юни и 1 юли. По груби сметки чуждестранните гости ще похарчат към 200 млн. евро.
Тези хора ще бъдат нашите посланици, изрази надеждата си председателят на организационния комитет Рафал Шмитке. Поляците знаят, че няма да получат втори подобен шанс и са готови да предоставят перфектни условия за всички посетители, от които се очаква впоследствие да промотират предимствата на държавата. Експертите изчисляват, че ако страната се справи с предизвикателството, още догодина потокът от туристи ще скочи от 10 на 13.6 милиона души, а до 2020-а ще надхвърли 18 милиона. Бившият полски премиер Доналд Тъск посочи, че най-голямата инвестиция е именно създаването на положителна репутация сред милионите телевизионни зрители и гостите на ЕВРО 2012, която да носи дивиденти за много години напред.
За да постигне търсения бляскав имидж, Полша не пестеше средства. Вложенията в шампионата
надхвърлиха 22.8 млрд. евро
nbsp;
като почти 90% са публични финанси, поравно отделени от местното правителство и Европейския съюз. Полша иска да се представи като модерна и гостоприемна страна, неповторимо съчетание от интелектуален и емоционален потенциал. За целта правителството ремонтира основно или изгради от нулата нови магистрали, пътища, летища, железопътна мрежа и футболни съоръжения. Любопитното е, че от 220-те инфраструктурни проекта, много малка част са чисто спортните. За 4-те стадиона, които ще приемат мачове от шампионата, са отделени само към 5% (124 млн. евро) от средствата. Но резултатът е поразителен. Всички футболни съоръжения са ултрамодерни и могат да бъдат причислени към най-добрите в Европа. Реконструираният градски стадион в Познан например е в експлоатация още от ноември 2010-а и разполага с 43 хил. седящи места. Националният стадион във Варшава е нов и побира 58 000 души. Построени специално за шампионата бяха и Вроцлав Стейдиъм (41 хил.), както и Балтик Арена в Гданск с капацитет 40 хил. зрители.
На другия полюс се намира Украйна. Бившата съветска република трудно ще възстанови инвестираните средства и дори ще утежни ситуацията около обслужването на външния си дълг. За четирите седмици на ЕВРО 2012 в Украйна бяха похарчени около 12 млрд. евро, половината от които собствено финансиране. Очакванията за високи приходи и повишение на нивото на чуждестранните инвестиции обаче по-скоро са победени от песимизма. Годината е критична за държавата, която ще трябва да изплати почти 10 млрд. евро външен облигационен заем. Само през юни добре познатата у нас руска банка VTB Кепитъл си чака 1.5 млрд. евро, като в същото време киевският кабинет не успя да договори
нов заем от Международния валутен фонд
nbsp;
и допълнително утежни положението си. Според анализатора от Да Винчи Андрий Колпаков Украйна няма да спечели или да стимулира икономиката си покрай ЕВРО 2012, защото води вътрешна политика, от която Европейският съюз се разграничава. Компанията предрича, че страната ще загуби между 5 и 7 млрд. евро, а данъкоплатците й дълги години ще изплащат футболната фиеста.
Националната банка на Украйна обаче е на противоположното мнение. Експертите й са сигурни, че чуждестранните туристи ще похарчат към 800 млн. евро в хотелите, ресторантите и стадионите на градовете домакини Киев, Донецк, Харков и Лвов. Правителството изтъква, че вложенията в международни летища и транспортна инфраструктура така или иначе са били необходими на държавата, за да стане тя по-привлекателна за чуждестранните инвеститори. Но Александър Валчишен от инвестиционната агенция Кепитъл Украйна контрира, че няма директна връзка между инфраструктурата и навлизането на чуждестранни капитали, а по-скоро трябва да се работи в посока подобрение на инвестиционния климат и максимално редуциране на бюрокрацията. Високото ниво на корупция в Украйна прогони доста от големите чуждестранни фирми. Цените на хотелските стаи за дните от ЕВРО 2012 скочиха до небесата, което ще накара много футболни фенове да намалят престоя си в страната или просто да останат пред телевизорите. Дори президентът на УЕФА Мишел Платини нарече по време на посещението си в Лвов преди месец хотелиерите бандити и обирджии. Именно Украйна е черната овца за Европейската футболна централа още след като двете държави спечелиха домакинството на шампионата.
Първоначално украинците се забавиха с реконструкцията на Олимпийския стадион в Киев и изоставаха от плана за изграждане на инфраструктура. Платини анонсира спасителни варианти, в които повечето мачове да се играят в Полша или страната да бъде лишена от домакинство за сметка на Унгария или Германия. Дойдоха и политическите проблеми покрай отношението към бившия украински премиер и лидер на Оранжевата революция Юлия Тимошенко, която изтърпява седемгодишна присъда за превишаване на служебни правомощия при подписването на газовите договори с Русия през 2009 година. Гладната стачка на Тимошенко доведе до призиви за бойкот на украинската половина на ЕВРО 2012 от страна на изявени политици като председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, канцлерите на Германия и Австрия – Ангела Меркел и Вернер Файман, и дори президента на съюзника Полша – Бронислав Коморовски.
Друг проблем са критиките от природозащитни организации, че в Украйна масово
се избиват улични кучета и котки
nbsp;
заради шампионата. Правителството обеща, че ще спре акцията, но не удържа на думата си. Украйна бе ударена и от терористична атака на 27 април, когато четири бомби избухнаха в Днепропетровск, в резултат на което 29 души бяха ранени. УЕФА декларира, че очаква спокоен и празничен турнир, но веднага задейства план Б да отложи европейското за 2013-а. Испания пък веднага предложи услугите си да поеме домакинството.
Името на Украйна бе замесено и в скандал с полицейско насилие. Амнести Интернешънъл алармира, че в градовете домакини на първенството са регистрирани множество случаи на тормозени хора с цел рекет, изтръгнати със сила самопризнания или полицейско насилие на етническа основа. За капак се намесиха и дамите от движението Фемен, известни с голите си протести. Те въстанаха срещу разрастващия се секстуризъм и проституцията в Украйна.
