Европейската комисия публикува на 6 юни единна стратегия за управление на кризи във финансовия сектор. Целта е отговорните органи да имат правомощия за справяне с банкови кризи, при това в най-ранния възможен момент, и да не товарят европейските данъкоплатци с разходи за извънредни спасителни операции, както се процедира в момента.
Проектите, подготвени от екипа на еврокомисаря за финансовите услуги Мишер Барние, трябваше да бъдат разгледани още през септември 2011-а. Настъпилите пазарни трусове обаче забавиха този момент. Последните проучвания сочат, че предлаганите реформи ще увеличат разходите за финансиране на банките с около 15 базови пункта – 0.15 процента. Но пък в дългосрочен аспект те ще имат 0.62% принос в БВП на ЕС благодарение на по-стабилния растеж и по-малкото на брой кризи.
В резюме реформата дава правомощия на националните регулаторни органи (какъвто е Банков надзор) да задължават кредиторите на изпаднали в неплатежоспособност банки да поемат загубите им, да създават национални фондове за покриване на разходите по стабилизирането им, както и за взаимно кредитиране в спешни случаи. Освен това те могат да създават и фондове за гарантиране на депозитите. У нас такъв е Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите и фирмите в банките. Барние определя тези мерки като необходими стъпки към по-амбициозен банков съюз. В същото време обаче той признава, че те няма да свършат работа сега, в непосредствената битка с кризата в еврозоната. Например, прехвърлянето на банковите загуби върху частните инвеститори ще започне чак през 2018 година.
Проектът на Барние предвижда националните правителства
да облагат банките с годишни такси
които да си осигуряват минимална парична сума за новосъздадения фонд за банково преструктуриране. Той от своя страна ще може да стабилизира незабавно поразения от кризата кредитор. Това ще спечели време на регулаторните органи да предприемат следващите стъпки, като например отписване на вземанията на институцията. От банките могат да бъдат поискани и допълнителни финансови средства, ако годишните вноски се окажат недостатъчни.
За да се превърнат в закон, мерките трябва да бъдат гласувани от страните членки на ЕС и от Европейския парламент.
Основните стълбове на реформата са два:
надзор
В момента почти цялата власт е съсредоточена в националните надзорници. Европейският банков орган координира дейността им и контролира някои паневропейски инициативи. В условията на финансов катаклизъм той може да получи допълнителни правомощия.
Следващата стъпка, според предложението на ЕК за банковия сектор, е да се създадат стандарти, валидни за целия ЕС. По тях надзорниците ще могат да събират по-достоверна информация за състоянието на банките, да ги принуждават да съставят планове за извънредни ситуации и да не допускат институциите да се разрастват прекалено.
В дългосрочен план евентуален банков съюз ще включва един паневропейски надзорник, отговорен за най-големите банкови групи, който ще упълномощава контролни органи на по-малките.
План за действие при банкови фалити
В момента националните власти имат силно различаващи се правомощия за действие с неплатежоспособни банки, особено когато те са трансгранични институции.
ЕК предлага всички оторизирани органи на национално ниво да имат право да преструктурират банки, включително и да уволняват мениджърите им, да продават активи и, най-важното – да отписват дългове на кредитори без гаранции.
В дългосрочен план при един истински банков съюз правомощията за реформиране на фалирали институции ще бъдат централизирани. Това означава новият орган да се намесва във всяка държава от ЕС, за да преструктурира кредитори в неплатежоспособност и да прехвърля загубите върху акционери, инвеститори и незащитени вложители. Националните власти ще бъдат освободени от тази отговорност.
Като минимум реформата трябва да обхване 17-те страни от еврозоната и да се разшири до всичките 27 членове на ЕС. Дотогава обаче ще изтече доста вода.
Например, Германия е против координирана схема за гарантиране на депозитите и преди това иска по-голяма политическа интеграция. Швеция пък не е съгласна да се забранява на правителствата да вкарват пари в изпаднали в неплатежоспособност банки.
