Председателят на Европейската централна банка Марио Драги щедро увери, че ако се наложи, той и колегите му са готови да предприемат още мерки за стимулиране на стопанството на еврорегиона. В същото време обаче попари надеждите на пазарните играчи за нов кръг тригодишно финансиране на банките. На пресконференцията след края на официалното съвещание на банковия управителен съвет на 6 юни Драги подчерта, че са се увеличили рисковете за низходящо движение на икономиката на общността. Все пак централните банкери са оставили основната лихва на еврозоната на досегашния 1%, въпреки че няколко члена на управителния съвет са поискали тя да бъде понижена. По този повод управляващият директор на МВФ Кристин Лагард заяви пред шведския всекидневник Svenska Dagbladet на 4 юни, че е ясно, че ЕЦБ има възможност за ново лихвено понижение.
ЕЦБ е под неотслабващ натиск да намали лихвите и да предостави по-голяма ликвидна подкрепа на банките, докато политиците се борят да ограничат разпространението на кризата на държавния дълг, която заплашва да погълне и Испания. И макар да обеща неограничени по размер тримесечни заеми за банките от еврозоната до началото на 2013-а, Драги каза, че дългосрочното финансиране ще трябва да почака, защото не е редно ЕЦБ да попълва липсата на действия на други институции.
През седмицата единната европейска валута поскъпна с почти два цента към зелените пари заради оптимизма, че все пак ще се договорят адекватни мерки за овладяване на кризата в еврозоната. Според валутни анализатори по пътя си нагоре еврото ще срещне две сериозни нива на съпротива – 1.2624 щ. долара и 1.2824 щ. долара. Единната европейска парична единица ще приключи третото тримесечие
с котировка от 1.25 щ. долара
сочи усреднената прогноза от проучване на агенция Блумбърг.
Основните икономически показатели на еврозоната са слаби. Общността е имала нулев растеж през първото тримесечие на годината, съобщи на 6 юни статистическата служба на Европейския съюз Евростат. Износът е нараснал с 1% през този период, корпоративните инвестиции са паднали с 1.4%, а строителният бранш се е свил с 1.1 процента.
ЕБЦ прогнозира 0.1% спад на БВП на еврорегиона през тази година и 1% ръст през следващата.
Европейската комисия пък обяви през миналия месец, че очаква БВП на еврозоната да се свие с 0.3% през тази година, като ред държави, включително и Испания и Холандия, вече са в рецесия. Икономическият ръст на Германия може да достигне 0.7 процента.
Продуктът в сферите на услугите и на производството в еврозоната е намалял през май с най-високата скорост за последните три години, което е поредното доказателство, че икономиката на региона страда от влошаването на кризата на държавния дълг. Комбинираният индекс, следящ активността в двата сектора, се е понижил от 46.7 пункта през април на 46 през миналия месец – най-ниската му стойност от юни 2009-а досега. Както е известно, всички числа под 50 са белег за свиване на съответния бранш. Индексът на активност в сектора на услугите се е понижил от 46.9 пункта през април на 46.7 през май, а на производството – от 45.9 на 45 точки.
Продажбите на дребно са намалели с 1% през април.
Фискалната криза помрачава бъдещето
nbsp;
на стопанствата и на компаниите от Португалия до Германия. Най-големият производител на луксозни марки коли – германският БМВ – прогнозира на 1 юни, че германският пазар на автомобили няма да има ръст през 2012-а, защото дълговите трусове ограничават личното потребление.
Европейските корпорации се въздържат да наемат работна ръка и ограничават оперативните разходи заради несигурната икономическа перспектива. Безработицата в общността достигна най-високото ниво в историята на съществуването си през април – 11 процента. Безработните младежи под 25-годишна възраст са били 22.2 процента.
Допълнителна
доза притеснение идва от Испания
Първият зов за помощ към европейските институции отправи испанският министър по бюджета Кристобал Монторо, който на 5 юни поиска европейски пари за спасяване на националните банки.
През май регистрираните безработни в Испания са били 4.71 милиона – с 30 113 по-малко, отколкото през април. Този спад е доста по-слаб в сравнение с май 2011-а, когато е бил 79 701, сочат данни на испанското министерство на труда. Най-голям принос за намаляването на молбите за обезщетения при безработица има туризмът, но и там скоростта на наемане на работа се забавя.
Индустриалният продукт на Испания неочаквано е паднал с 8.3% на годишна база през април – най-резкият срив от октомври 2009-а досега. Бенк ъф Спейн прогнозира, че страната ще потъне по-дълбоко в рецесия през тази година – втората след 2009-а, защото премиерът Мариано Рахой се бори да съкрати с 40% бюджетния дефицит. През миналата година недостигът достигна 8.9% от БВП – съизмерим с гръцкия.
Правителството очаква вътрешното потребление да се свие с 4% през 2012-а – четири пъти повече, отколкото през 2011-а – заради високата безработица.
nbsp;
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Среднодневният валутен оборот достигна 2680 млн. евро (5242 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.2% от купената и продадена валута.
