Данъкът върху финансовите транзакции, наречен още Робин Худ с намек за справедливост, не само че няма да се размине на Европа, но е на път да стане и… доброзорен . Робин Худ вдигна лъка си и срещу нас!
Първоначалният замисъл беше той да бъде въведен в целия свят, но САЩ и Азия отхвърлиха идеята. Ние много се надявахме в Европейския съюз превес да вземат група страни, негови противници, но и това не стана. Противодействието на Великобритания и Швеция например, които не одобряват въвеждането му само в Европа, тъй като това би ощетило европейските компании и би дало преимущество на останалите по света, става все по-силно. Но и тук надеждите ни гаснат, защото последната дума за този нов борч има Европейският съвет, а там решенията се вземат с единодушие, коментира специално за БАНКЕРЪ Илияна Иванова от ГЕРБ, член на групата на ЕНП в Европарламента. Заради двете страни отрицателки се е появила идеята решението в Съвета да се търси с мнозинство, а не с консенсус, но тя едва ли ще мине, защото подобен прецедент няма в досегашната практика на Европейския съвет, обясни Иванова.
А и тонът на резолюцията на ЕП от 23 май е повече от решителен: Данъкът върху финансовите транзакции трябва да бъде направен така, че да обхване максимален брой пазарни участници и избягването му да бъде неизгодно. Ако не е възможно данъкът да се въведе на цялата територия на ЕС от самото начало, трябва да бъде предвиден вариант за засиленото сътрудничество, се казва в резолюцията. В нея се признава, че въвеждането на данъка в ограничен брой държави членки може да доведе до подкопаване на единния пазар и че следва да бъдат предприети мерки за предотвратяването на това.
Данъкът върху финансовите транзакции е неразделен елемент от мерките за изход от кризата. Той ще доведе до по-справедливо разпределение на тежестта. Няма причини новият данък да измести финансовата активност извън ЕС, тъй като разходите за това ще бъдат по-високи от неговото плащане, заяви докладчикът по темата Ани Подимата, гъркиня, разбира се.
Интересно е как са гласували нашите пратеници в Страсбург. Според официална информация на Европарламента депутатите ни там от ГЕРБ и БСП са били за, противопоставили са се тези от ДПС и НДСВ. Резултатът е 11 към 7 в полза на вота за.
Вътре в България все още официално няма ясна позиция дали сме за това да се въведе облагане на финансовите транзакции. Човекът, който трябва да говори, е финансовият министър Дянков, който вероятно ще бъде привикан да се изкаже по темата на ЕКОФИН преди заседанието на Европейския съвет. Но засега той мълчи. Любима позиция впрочем.
Бъдещият ефект върху България засега не може да се оцени, защото не е ясен окончателният обхват на новия данък, коментираха банкери. Ако остане, както е сега, той ще изключва междубанковия пазар, както и търговията с държавни ценни книжа (ДЦК). Това ще е добре за нас, защото ще останат за облагане само сделките с облигации, акции и деривативи – пазар, който не е добре развит у нас.
Ако се запази сегашният обхват на данъка, той ще има по-скоро символично значение за нас, но доколкото европейските пазари са силно интегрирани – ще има ефект на поскъпване и върху нашия пазар. Не може данък, който се предвижда да е само 0.1%, но който се прилага в пазари за трилиони евро и общата му сума се очаква да бъде над 700 млн. евро годишно, да не ни се отрази. Това коментира специално за вестника централен банкер, пожелал да остане неназован.
Реакциите на нашите политици и финансисти по отношение на новата европейска данъчна секира засега се фокусират в едно – снишаване. Вечно живата за българина фраза, изречена преди 30-ина години от тогавашния първи държавен и партиен ръководител Тодор Живков, е все така актуална. Нека да си я припомним с дословен цитат: Другари, ние решииме да изчакаме, да видиме, и най-накрая, ако требва, ше се преустройваме. Нека така да погледаме, да видиме, така ше се поснишиме, да мине тая буря, па след това ше видим какво ше правиме.
Докато се снишавахме обаче, проектът за спорния данък направи първата си крачка. Евродепутатите приеха резолюция, която призовава за изпълнение на данъка от началото на 2015 г. дори ако някои страни членки решат да не участват. Парламентът, който от дълго време настоява за приемането на подобен текст, одобри, внасяйки поправки, предложение на Европейската комисия, представено през септември 2011 година. Проектът на Комисията предвижда въвеждането на данък върху финансовите транзакции във всички държави членки на ЕС в размер на 0.1% за акциите и облигациите и 0.01% за другите финансови продукти. Целта на Робин Худ е да накара големите играчи на финансовите пазари да понесат част от разходите за справянето с финансовата криза.
Илияна Иванова коментира и собствения си вот за с думите: Този нов данък няма да ни засегне осезаемо, но може да намали националната ни вноска в общия бюджет на ЕС.
Българската евродепутатка обясни за нашите читатели, че данъкът е стъпка към една по-голяма цел в Евросъюза – формирането на по-голям дял на собствения ресурс на европейския бюджет за сметка на вноските от националните бюджети. Това е цел за 2020 г., но вече се работи по нея, каза Иванова.
Резолюцията на ЕП направи избягването на данъка потенциално много по-скъпо, отколкото плащането му. Ако плащането му бъде избегнато по някакъв начин, собствеността на ценната книга няма да бъде гарантирана. При сравнително ниската стойност на данъка рискът от загубата на право на собственост би надвишил значително всяка потенциална печалба от избягването му.
nbsp;
nbsp;
Процедурата
Данъкът върху финансовите транзакции, след като беше приет на първо четене под формата на резолюция от Европейския парламент, отива в Европейския съвет и по-конкретно в ресорния орган – ЕКОФИН. Ако там се стигне до консенсусното му одобрение, ще се превърне в императивен акт за националните законодателства. Ако не се стигне до единодушие обаче, след като се направят поправки, се връща в Европарламента. Европейската комисия, която в случая е вносител, също ще излезе със своя позиция. Европарламентът пък ще гледа на второ четене проекта. В случай че не приеме актуализирания текст обаче, ще се стигне до Помирителна комисия. В нея участват на паритетен принцип представители на Европейския съвет и Европейския парламент, а хора от Еврокомисията са в ролята на медиатори. До шест седмици Помирителната комисия трябва да излезе с решение. При забавяне, поради обективни трудности, тя може да удължи времето за решение с още две седмици.
nbsp;
Какво гласуваха?
– Допълнителен принцип за място на емитиране, според който финансовите институции, разположени извън зоната на данъка, също ще бъдат задължени да плащат данък, в случай че търгуват с ценни книжа, които първоначално са издадени в рамките на зоната.
– Принципът на установяване също е запазен. Според него акциите, издадени извън ЕС, но търгувани впоследствие от поне една институция в рамките на ЕС, ще бъдат включени в обхвата на данъка.
– Действието на данъка да не засяга пенсионните фондове, чиито финансови сделки ще останат извън обхвата му.
– Приходите от данъка върху финансовите транзакции да не бъдат прехвърляни в бюджета на ЕС. Ако те бъдат преведени в бюджета на ЕС, това ще доведе до намаляване на националните вноски, които може да намалеят до 50 процента.
– Графикът: до 31 декември 2013 г. държавите членки да приемат необходимите закони и на 31 декември 2014 г. данъкът да влезе в сила.
– Освобождаване на сделки, извършени на първичния пазар (т.е. закупуване на ценни книжа от емитента, когато тези ценни книжа се предлагат за първи път на пазара). С други думи, инвестициите от полза за реалната икономика няма да бъдат облагани.
nbsp;
Тоза данък е фактор за растеж
Алгирдас Шемета, еврокомисар по въпросите на данъчното облагане, митническия съюз и борбата с измамите:
Този борч е фактор за растеж
Първо, данъкът върху финансовите транзакции предлага съществени нови приходи от отрасъл, който определено може да си го позволи. Предложението на Комисията би довело до приходи от 57 млрд. евро годишно, ако облигациите и акциите бъдат обложени с данък от само 0.1%, а дивидентите – с 0.01 процента. Без да се отразява на обикновените граждани, които като цяло са предпазени от данъка, държавите членки биха получили допълнителни приходи, за да разширят фискалното си пространство и да ги насочат към целеви инвестиции. И обратно, данъкът би могъл да допринесе за данъчните реформи, стимулиращи растежа, които националните правителства трябва да предприемат сега. Ако този данък бъде използван за намаляване на други данъци, които влияят отрицателно, най-вече върху пазара на труда, той може да помогне за повишаване на заетостта и съвкупното търсене – две ключови изисквания за постигане на растеж.
Второ, не трябва да се подценяват положителните ефекти, които един по-отговорен финансов сектор може да окаже върху растежа. Видяхме щетите, до които хазартното банкиране може да доведе – трябва да гарантираме, че това няма никога да се повтори. Затова финансовите институции трябва да пренасочат дейностите си и да дадат своя дял при възстановяването на здравето на икономиката. Това означава да се отделя повече внимание на финансирането на малките и големите предприятия и на подкрепата за устойчиви инвестиции. Данъкът върху финансовите транзакции определено ще служи като стимул в това отношение. Тъй като е пазарен инструмент, който насърчава стабилна финансова дейност пред високорискови спекулации, този данък следва да спомогне за улесняване на кредитирането, да възстанови доверието в дългосрочни инвестиции и да повиши заетостта.
И накрая възниква въпросът за доверието на потребителите, което е ключов фактор за растеж. Настроенията на потребителите зависят наред с друго от доверието в политиката за обществения ред и в общото чувство, че се прави необходимото. По този начин справедливото данъчно облагане е предпоставка за жизнена икономика. Към момента трудно може да се твърди, че данъчното бреме е справедливо разпределено. Финансовият сектор плаща около 20 млрд. евро по-малко данъци, докато все още раздава щедри бонуси на служителите си. В същото време обикновените данъкоплатци все още плащат за спасяването на този сектор. Нищо чудно, че обществените нагласи са толкова отрицателни. Затова справедливостта трябва да бъде възстановена. Новият данък ще отстрани неравновесията, като гарантира, че финансовият сектор плаща своя дял. По този начин той може да повиши доверието на потребителите и да помогне да се възстанови доброто взаимоотношение между финансовите институция и обикновения гражданин.
