Краткотрайна, продължила едва няколко часа еуфория, последвана от дни на съмнения, сметки, оценки и спекулации. Така накратко може да се обобщи пазарната реакция на решението на испанското правителство да се обърне официално за финансова помощ към европейските си партньори.
Испания поиска на 9 юни 100 млрд. евро за затъналия си в лоши кредити банков сектор. Молбата за финансиране се появи ден след катоМВФ констатира вобзорен доклад, че испанските банки се нуждаят от поне 37 млрд. евро, за да устоят на отслабващата икономика. Седмица по-рано пък водещи испански банкери оцениха потребностите на местната банкова система на 40 млрд. евро. И всичко това на фона на статистическите данни, според които през първите три месеца на годината испанците са изтеглили от банките 97 млрд. евро.
Спасителната акция
nbsp;
бе отключена от групата Банкиа,която поиска през май 19 млрд. евро държавна помощ – сума, еквивалентна на около 2% от БВП на Испания и четири пъти по-голяма от наличните пари в испанския банков спасителен фонд (FROB). Банкиа обяви размера на недостигащите й средства, след като реализира загуба от 3.3 млрд. евро за 2011-а, вместо очакваната печалба от 40.9 млн. евро. От юли 2011-а (когато направи първоначална публична емисия за 3 млрд. евро) досега акциите на Банкиа са загубили 72% от пазарната си оценка. Същевременно основаването на групата (от сливането на седем спестовни банки) и първоначалната оферта за предлагане на акциите й се разследват от испанската прокуратура.
Инвеститори и анализатори приветстваха решението на Мадрид да поиска превантивна подкрепа. Оттук нататък обаче започват неизвестните.Ще бъде ли достатъчна
поисканата финансова помощ
nbsp;
Независими анализатори от Оливър Уайман и Роланд Бергер ще оповестят оценките си за недостигащия капитал на испанските банки след 21 юни. Експерти на Джей Пи Моргън Чейз обаче вече са пресметнали, че за испанската банкова система ще са необходими поне 150 млрд. евро.
Ако бъде използван целият заем от 100 млрд. евро, той ще увеличи с около 10% съотношението на публичния дълг към БВП на страната – до грубо 80% в края на тази година. Това изважда на преден план големите предизвикателства пред Испания, която отново е в рецесия и ще трябва да се бори и с дълговото бремев условия на стопански спад.
Европейската комисия прогнозира, че страната ще приключи тази година с бюджетен дефицит от 6.4% от БВП, а следващата – с недостиг в размер на 6.3% от БВП, въпреки обявените мерки за орязване на разходите и за увеличение на данъците на стойност 45 млрд. евро. По оценка на Джеймс Никсън – главен икономист за Европа във френската банка Сосиете женерал, съкращенията на испанския премиер Мариано Рахой са толкова дълбоки (около 4% от миналогодишния БВП), че вредят на растежа и в резултат намаляват данъчните приходи.
Не е ясно
как ще бъдат третирани инвеститорите
nbsp;
в случай на неплатежоспособностна испанското правителство и при евентуално преструктуриране на дълга.
Рахой определи на 10 юни решението си да поиска 100 млрд. евро като откриване на кредитна линия `за банките на страната, а не като спасителен финансов пакет, изискващ стриктен външен контрол върху испанското стопанство.
Германия обаче е на друго мнение. Финансовият й министър Волфганг Шойбле заяви на 11 юни, че външни инспектори ще контролират усвояването на средствата точно както и при другите три спасителни програми за Гърция, Ирландия и Португалия. Надзорниците щели да бъдат експерти от тройката – екип от специалисти на Европейския съюз, Европейската централна банка и МВФ. Говорител на Шойбле уточни по-късно, че би било по-ефективно заемите да бъдат отпуснати от Европейския стабилизационен фонд (ESM) – постоянния антикризисен механизъм на еврозоната. По този начин те ще се ползват със старшинство спрямо кредитите, предоставени от другите кредитори, и намиращите се в обращение испански дългови книжа.
Испанският кабинет обаче успокои на 11 юни притежателите на испански държавни облигации, че те няма да бъдат засегнати от искания пакет от заеми. А това означава, че Мадрид предпочита помощта да дойде от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който не се ползва с преференциален кредитен статус. Нещо повече, парите щели да бъдат насочени чрез гарантирания от държавата FROB към банковия сектор, което не предполага строг контрол върху финансовата дисциплина на страната.
Тези противоречия и догадки тласнаха доходността по десетгодишните испански облигации до 6.73% в сутрешните часове на 13 юни – на косъм от максималните 6.83%, регистрирани предния ден, след като рейтинговата агенция Фитч рейтингс прогнозира, че Рахой няма да изпълни планираните нива на бюджетния дефицит.
Расте опасността
nbsp;
от още по-силно обвързване на банките с държавата,на което традиционно се противопоставят по-дисциплинираните членове на еврорегиона. Дотам се стигна, след като чужденците започнаха да странят от испанския държавен дълг, а правителството се видя принудено да разчитаза финансовите си нуждиосновно на националните кредитори.
Задграничните инвеститори са намалили дела си от намиращия се в обращение държавен дълг на Испания до 37% през април от 50% в края на 2011-а, сочат данни на финансовото министерство. Така на испанските банки се пада честта да запълват недостига с помощта на земите, отпускани им от ЕЦБ. Което пък затваря порочния кръг.
През март чуждестранни инвестициив акции и в облигацииза 22.6 млрд. евро са излезли от Испания срещу едва 2 млрд. евро отлив през същия период на миналата година. А на дълговия аукцион на 17 май задгранични играчи са купили между 20 и 30% от емитираните книжа, твърди официален представител на кабинета, пожелал анонимност.
Испанските медии
nbsp;
критикуват остро неспособността на Рахой да овладее кризата. Подобни са и коментаритена повечето инвеститори. Журналистите атакуват Рахой, че отказва да признае, че в действителност е получил спасителен пакет от заеми и че е възложил на икономическия министър Луис де Гиндос да обяви мерките. В същото време в неделя (10 юни) Рахой заминал за Полша, за да проследи футболната среща на Испания с Италия (завършила 1:1), след като пътьом коментирал финансовата инжекция.
Дори водещите на най-популярната испанска радиостанция за поп-музика Los 40 Principales, които по правило дискутират новините около Лейди Гага и слуховете за световни знаменитости, иронизирали премиера в късните вечерни часове на 11 юни, че е имал време да присъства на мача в Полша, защото е успял да разреши проблемите на банковия сектор.
Испанският премиер Мариано Рахой обаче обеща на 13 юни на парламентаристите в Мадрид, че ще се сражава с европейските централни банкери, които отказват да купуват дълга на периферните държави от еврозоната.
Бойната готовност не впечатли международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървисиз, която понижи с три степени – от А3 на Ваа3 – кредитната оценка на Испания в късните вечерни часове на фаталния ден. Мотивите са растящото дългово бреме на страната, отслабващата икономика и ограниченият достъп до капиталовите пазари. В четвъртък и МВФ пусна поредния студен душ, заявявайки, че не подкрепя исканата помощ от правителството.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
