Германия се превърна в магнит за вложителите, които насочиха спестяванията си към най-безопасния пазар в общността. Депозитите в най-голямото европейско стопанство са достигнали общо 2.17 трлн. евро към 30 април (според последните данни на Европейската централна банка). Това е 4.4% ръст спрямо края на април 2011-а. За сравнение, в същия период депозитите в Испания, в Гърция и в Ирландия са намалели с общо 6.5% и са 1.2 трлн. евро. Най-решителен принос за спада има южната ни съседка. Там вложенията са се сринали с 16% според информацията на агенция Блумбърг.
Докато банките от европейската периферия се гърчат заради загубените депозити, германските кредитори са залети от ликвидност в добавка към предоставените от Европейската централна банка тригодишни заеми за над 1 трлн. евро, които получи банковата система в еврорегиона. Хората просто възприемат Германия като най-сигурната икономика в еврозоната.
Благодарение на неочакваният паричен прилив от септември 2011-а до края на март 2012-а
личните депозити
в Дойче Банк са нараснали с 5 млрд. евро. Комерцбанк пък е прибавила около 7 млрд. евро към потребителските спестявания, вложени там през първите три месеца на тази година. Така отпадна необходимостта през 2012-а тя да се рефинансира на капиталовите пазари.
Германските банки печелят от това, че инвеститорите се пренасочиха към качеството, сподели на пресконференция в Бон на 5 юни Раймунд Рьослер – шеф на банковия надзор в германския финансов регулатор BaFin. Кредитните институции извън Германия също получават достъп до тази растяща ликвидност благодарение на ръста на депозитите в германските клонове на чуждестранните банкови групи – достигнали 82.9 млрд. евро към 30 април срещу 60.4 млрд. евро към същата дата на 2011-а (по данни на Бундесбанк). Тенденцията при депозитите повтарят тази, проявила се при инвестициите в държавни облигации – в резултат доходността на двегодишния германски дълг падна до нула.
Според действащите наредби на територията на Европейския съюз средства до 100 хил. евро на вложител са гарантирани 100% в случай на фалит на институцията. Това обаче няма да помогне на банковите клиенти, ако държавата, в която са сметките им, напусне еврозоната и обезцени инвестициите им в резултат на девалвация на националната валута. В тази връзка Европейският парламент и страните членки на ЕС прекараха две години в дискусии върху предложението да се увеличи
защитата на вложителите
като се скъси до една седмица срокът, в който застрахователите на депозитите трябва да изплатят наличните суми по сметките на клиентите си.
Банковите депозити са главният алтернативен източник на финансиране, който не зависи от междубанковия и от капиталовия пазар. Освен това е по-малко вероятно особено дребните клиенти бързо да изтеглят вложенията си по време на евентуална криза, защото парите са защитени от гарантираните от държавата програми. Новите наредби за ликвидност, предложени от Базелския комитет за банков надзор, признават депозитите на физическите лица и на дребния бизнес за почти толкова стабилен източник на финансиране в кризисни времена колкото са и акциите. На практика загубата точно на този вид вложения направиха Гърция и Испания по-зависими от финансирането от ЕЦБ.
Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис, която миналата седмица понижи кредитните оценки на Комерцбанк и на още шест германски банки, отбеляза, че
преоценките
щели да бъдат още по-драстични, ако кредиторите не разполагали с допълнителни източници на финансиране. Те обаче се сблъскват със сериозното предизвикателство да опитват да печелят пари от привлечения ресурс, тъй като доходността от германските дългови книжа е рекордно ниска. Защото, ако вложенията са със срок под три месеца, те трябва да се инвестират в краткосрочни ДЦК с ниски лихвени проценти.
Банките извън Германия
nbsp;
също се опитват да привлекат вложители, като предлагат по-високи лихвени проценти, отколкото германските си колеги. Например нови клиенти, влагащи над 10 хил. евро, могат да получат 2.4% годишна лихва по безсрочни депозити във френската БНП Париба в Париж и 2.55% в поделение на АБН АМРО банк в Амстердам, съобщава финансовият консултант FMH Finanzberatung. За сравнение – в Дойче Банк тези потребители ще получат 0.25% годишна лихва, а в повечето германски спестовни банки – 0.3 процента. Това съвсем логично породи нов процес – значителна част от средствата, депозирани в Германия, да изтичат зад граница чрез поделенията на чуждестранни банкови групи. Такова наблюдение споделя Георг Фареншон – президент на асоциацията на германските спестовни банки DSGV в изявление от 6 юни.
Финансови институции извън ЕС също се целят в германските депозанти. Показателен пример е втората по големина руска банкова група – Внешторгбанк, чийто кредитен портфейл нарасна с 50% (до 4.6 трлн. рубли или приблизително 140 млрд. щ. долара) през миналата година, която е сред компаниите, предлагащи най-високите лихви в Германия.
Подобна е стратегията и на турската Банкасъ, чийто кредитен портфейл набъбна с 41% – до 101.1 млрд. лири (55.4 млрд. щ. долара).
Внешторгбанк и турската Денизбанк използват австрийските си поделения, за да примамват германски потребители. Турските Акбанк и Гаранти Банкасъ работят чрез холандските си единици, а Исбанк – чрез германското си поделение. Те разчитат на системите за гарантиране на депозитите в тези държави, за да убедят германските спестители, че парите им са в безопасност.
