Проведената неотдавна в парламента кръгла маса по проблемите на лекарствената политика, умишлено или не, създаде силно изкривена представа за състоянието на фармацевтичния бранш в България. Пазар за 700 млн. евро бе наречен незначителен. Оказа се, че цените на медикаментите у нас са най-ниските на Стария континент, а надценки почти не съществуват. Участващите в сбирката експерти пропуснаха да назоват имената на монополите, определящи цените на лекарствата, не извадиха на бял свят и печалбите им. Вместо това излезе, че едва ли не фармацевтичните компании получавали най-малко средства за издръжка на бизнеса си от цяла Европа и затова били на ръба на финансовото оцеляване. Ето защо не трябвало да ги натискаме да свалят цените си, за да не се оттеглят и по този начин да бламират доставките за Националната здравноосигурителна каса, болниците и аптеките.
Както се казва, живи да ги ожалиш! Да се чуди човек, откъде изобщо произлизат скандали като този с високите цени на медикаменти, заплащани от здравната каса и, защо някои от лекарствата
повишиха цените си с над 200%
nbsp;
за година-две? Или как се получи така, че след децентрализацията на лекарствените търгове през март 2011-а болниците бяха принудени да се снабдяват с малки партиди на завишени ставки, и то преобладаващо от дистрибуторската компания на фармацевтичния холдинг Софарма трейдинг? Лекарствата на въпросната фирма се оказаха по-евтини в Турция, Сърбия и Македония.
Вместо да вземат отношение по подобни конкретни проблеми, представителите на държавата решиха да ни занимават с алабализми. Презентацията на Венислава Марик от здравното ведомство бе накичена с празни от съдържание думи като ефективност, ангажимент и постигнем – било то за регулации, ценови и реимбурсни политики. Историческият преглед, начините и сроковете за попадане на медикаменти в Позитивния лекарствен списък са любопитно четиво за интересуващите се от проблемите в здравеопазването ни, но не носят практическа полза за разрешаване на проблемите в системата.
Усещането, че това правителство се опитва да прехвърли неудобните реформи на следващия кабинет, бе подсилено и от думите на управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков. Той каза, че допълнително намаление на цените на лекарствата можело да се постигне чрез по-интензивно договаряне на отстъпки между касата и фармацевтичните фирми, без да уточни с какви законови и нормативни механизми държавата ще накара големите компании да намалят ставките си. Последните преговори между партньорите се провалиха с гръм и трясък, след като над 100 фирми не се явиха, за да преговарят с ръководството на касата, при все че първоначално са се съгласили да понижат цените си. Цеков спомена нещо и за въвеждане на лимит за лечение на дадена диагноза.Той обаче нямало да влезе в сила от догодина, а друг път.
Директорът на международната анализаторска компания IMS Health за България Кунчо Трифонов пък представи данни за разходите ни за медикаменти, които едва ли не трябва да ни накарат да благодарим на фармацевтичния бранш и държавата, че с кански усилия поддържат толкова ниски цени. Страната ни плащала по-малко средства за надценки на дистрибутор и аптека от останалите европейски държави – само 20 евро на глава от населението. Затова фирмите се задъхвали да издържат бизнеса си и всеки натиск, оказан върху надценките им, щял да ги постави на прага на фалита. Подобно заключение едва ли е уместно, след като в страни, отдавна прескочили нашата черга като Полша, Унгария и Румъния,
фармацевтичният бизнес държи сходни нива
nbsp;
и като процент, и като парична стойност. Самият Кунчев отбеляза, че в държавите с по-високи котировки с тях се финансират и допълнителни услуги като задължение на дистрибуторите да поддържат стокова наличност за 30 дни, или пък да имат на склад 90% от медикаментите, отпускани с рецепта.
Изводът, че фармацевтичният бранш в България прави оборот само 700 млн. евро на година и затова е незначителен, също е силно преувеличен. Все пак по този показател изпреварваме Словения, Литва, Латвия, Естония и Люксембург. Трудно е и да се каже, че сме отличници по ниски разходи на глава от населението, защото аптечният и болничният пазар на лекарства ни струвал 90 евро годишно. В Латвия и Естония котировките са съответно 73 и 84 евро, Литва плаща 92, Румъния – 97, а Полша 107 евро. Ако съпоставим тези числа със средните заплати у нас и в най-близките по стойности държави, излиза, че пак сме жестоко натоварени. По данни на Евростат през 2011-а българите са взимали 4395 евро, а латвийците почти два пъти повече. Естонците се радват на средногодишно възнаграждение от почти 10 хил. евро, румънците получават около 1500 евро повече от нас, да не говорим за заплатите на поляците.
Ако бизнесът и аптеките са почти обречени, как така се получава точно обратният финансов резултат. През 2011-а са реализирани продажби на медикаменти за колосалните 2.27 млрд. лева. За тази година се очаква ръст от около 6% до ниво почти 2.5 млрд. лева. Това е с почти милиард повече спрямо 2007-а. Така че постоянно развиващ се пазар не може да бъде незначителен за всяка уважаваща себе си компания, търсеща увеличаване на оборота и съответно печалбата си.
Държавата е пропуснала най-важните уроци, за да води адекватна лекарствена политика, показа изследването на експерта по фармакоикономика проф. Генка Петрова. Ние сме на всички възможни дъна в Евросъюза по изразходване на публични средства за здраве. Отделяме само 4.2% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване срещу 4.8% на Румъния, 6.9% в Полша, 7.2% в Словакия и над 10% в бедстващата Гърция. На човек това прави по 200 евро, при 478 евро в Унгария, 876 евро в Словакия и над 2000 евро в Гърция и Испания. За лекарства на глава отиват по 43 евро, а в Румъния сумата е 62 евро, за словаците се изразходват 189 евро. Доплащането за медикаменти от пациентите се увеличава с всяка изминала година и за 2010-а е ударило 59 евро на човек, на което се съотнасят 45 евро публични разходи.
Българите
заплащат от джоба си 56% от цената
nbsp;
на лекарството, което е най-високата стойност за целия Европейски съюз и надминава в пъти частните разходи в останалите държави. Най-близко до нас е Румъния, където гражданите купуват 39.4% от лекарството, австрийците доплащат 17%, испанците 7%, а италианците – едва 3.2 процента. Средно за Евросъюза ставката е 17.9%, а тук се получава парадоксът и след безбройните мерки и регулации се ръсим с три пъти повече пари. Впрочем, основната причина за ценовия лекарствен шок е ДДС-то върху лекарствата. Нито едно правителство в ЕС не би си позволило да въведе 20-процентна ставка, без предварително да се е подготвило за гражданска война. Стандартният добавен данък в повечето европейски държави е по-висок от нашия, но когато става дума за здравето на гражданите им, нещата стоят другояче. Испания залага на 4-процентно облагане за всички медикаменти, в Белгия и Гърция то е съответно 5 и 6%, а най-висок е данъкът в Чехия – 14 процента. У нас хазната прибира 20% и въпреки това дава най-малко пари за здравеопазване. Излиза, че едва ли не здравната система крепи бюджета, вместо да е обратното.
nbsp;
