Нямат край изненадите, които ни поднасят българските социолози, или, за да сме справедливи към великата наука, тези, които у нас изучават общественото мнение под въпросната фирма. Вярно е, че масовият българин е бил лъган и манипулиран дълго и небезуспешно, но, както казва народът, бива-бива, но бивол за мезе не бива. Най-пресният и може би един от най-фрапиращите примери ни поднася последното (майско) изследване на обществено-политическите нагласи в страната, проведено от НЦИОМ. То дава нагледна илюстрация на начина, по който не подмяната, а тенденциозната интерпретация на фактите обслужва определени политически интереси. Можем да се отнесем с разбиране и дори с известно съчувствие към обстоятелството, че НЦИОМ е ведомствено звено (подчинено на парламента, т.е. на мнозинството в него) и хората си пазят местата, но при всяко положение истината ни е по-скъпа.
И така, първият извод, будещ недоумение, засяга прословутата йерархия на
рейтингите на българските политици
nbsp;
Както продължавам да твърдя, те са доста произволни и често напълно откъснати от реалната им дейност, но нека засега се абстрахираме от това. Фактът, който веднага се набива на очи, е, че от класацията е отстранена Кристалина Георгиева, досегашен безапелационен лидер по одобрение сред българските политически личности. Още по-странно е, че причините Георгиева да бъде скрита не се обявяват, поради което всички медии тиражират сензационно изменената рейтингова стълбица начело с кмета на София Йорданка Фандъкова. Нека припомним, че според априлското изследване на НЦИОМ столичната градоначалничка е извън първата петица. Не съм забелязал в София да се е случило нещо толкова хубаво и дължащо се на личния принос на Фандъкова (която иначе ми е симпатична), че да й даде скок от 20-ина пункта и да я изстреля на върха.
Само по-изкушените в социологическите трикове ще установят, че скриването на Кристалина Георгиева е осъществено чрез манипулативно въвеждане на нова категория – български политик, заемащ пост извън страната, която, естествено, еврокомисарят оглавява с почти 70-процентово одобрение. Съвсем основателно е да се уточни, че ако въобще е било необходимо, подобно разграничение е трябвало да бъде направено още в момента, когато Георгиева бе включена в меренето на рейтингите, а не в един доста по-късен момент, когато – може да се предположи – по определени причини нейната популярност е станала неудобна.
Впрочем, ако става дума за съпоставяне на несъпоставими величини, няма особена логика в класацията на политическите фигури от национално ниво да бъде включен кметът на един град, пък бил той и столицата. На каква основа жителите на Варна, Каспичан, Малко Търново или Кърджали ще дават оценки на одобрение или неодобрение за кмета на София, чиято дейност няма никакво отражение върху техния живот? Ако пък има някаква логика, защо в класацията не са включени други национално известни местни фигури, като например кметът на Бургас Димитър Николов?
Както се видя при една от предишните кризи в правителството, когато Кристалина Георгиева бе обсъждана за първи вицепремиер, разстоянието между поста извън страната и високите позиции в правителството може да бъде преодоляно за броени часове. Тогава Георгиева отказа, по-късно започна все по-открито да критикува редица решения на управляващите и най-вече – на вицепремиера Дянков. Поради това започна да става неудобна, постепенно бе изтласкана встрани, а социолозите решиха да угодят на властта, като я извадиха от играта. Това може да нормализира съня на Бойко Борисов и другите от ГЕРБ, но няма да промени същността на нещата –
със или без рейтинг
nbsp;
Кристалина Георгиева е фактор, един от малкото резервни коне, с които разполага българската държава, ако тези, които сега я управляват, оплескат нещата докрай.
Втори озадачаващ факт е, че на фона на все нови и нови прояви на недоволство и съпротива срещу конкретни решения на правителството (в сферата на администрацията, енергетиката, селското стопанство, екологията и т.н.) майското изследване на НЦИОМ дава ръст на одобрението към кабинета и към основните фигури в него. Отново липсват аргументи – няма нито едно събитие или действие на управляващите, което би могло да изиграе ролята на макар и временен импулс за повишаване на общественото одобрение.
Точно обратното, повечето статистически и други изследвания показват нарастване на обективните проблеми (безработица, необслужвани задължения, бързо засилваща се емиграция на младите, влошаване на криминогенната обстановка, нови и нови скандали в еднаквото прилагане на законите), така и влошаване на очакванията на хората. Като прибавим и все по-голямото напрежение около нас и в Европа, трябва наистина да смятаме, че мнозинството от хората са ненормални, щом харесват все повече това управление.
Можем да си обясним подобна интерпретация на данни в рамката на статистическата грешка като подарък за предстоящия рожден ден на премиера, но това би могло да се направи, като шефовете на НЦИОМ напишат ода за Бойко Борисов, а не чрез псевдосоциологическо ретуширане на действителността. В това отношение опитите за презастраховане с аргументи от типа на никой социолог не оспорва водещата позиция на ГЕРБ са несериозни. Това, че управляващите (все още) водят с няколко процента през основната опозиционна сила (която също не е цвете за мирисане), наистина е вярно, но съвсем друг въпрос е каква е реалната дистанция и най-вече – какви са действителните тенденции.
Третата група, може би най-фрапиращи внушения от изследването на НЦИОМ засягат възможната
промяна на политическото статукво
nbsp;
чрез влизане на нови партии и коалиции в парламента. Тук има впечатляващо противоречие с данни на същото изследователско звено от април с изводи на други агенции, както и редица други аргументи, които могат да бъдат обосновани без помощта на социологически допитвания.
Преди всичко по мистериозен начин наполовина намаляват българите, които заявяват готовност да гласуват за нова политическа формация – ако през април НЦИОМ установява, че те са 31 на сто, в края на май делът им е паднал на 15 на сто. Обяснението на изследователите е, че интересът към новите политически проекти намалява или в някаква степен вече е задоволен. Нека все пак припомним, че в периода между двете проучвания не се е появил нов политически проект, който да задоволи въпросния интерес. Тези, които обявиха, че правят партии или политически проекти, продължиха дейността си без някакви особено впечатляващи нови идеи или изяви.
Друга забележима диспропорция е отделеното много голямо внимание на предстоящото учредяване на партията на Меглена Кунева, за която би могло да се предположи, че ще удовлетвори в някаква степен необходимостта от промяна на статуквото. Но данните на НЦИОМ показват, че ако парламентарните избори бяха сега, в Народното събрание биха попаднали само три формации (ГЕРБ, БСП, ДПС), а за неродения Петко на Кунева се прави неподкрепеното с факти и доста ненаучно лежерно твърдение, че дава сериозна заявка за присъствие в следващия парламент.
След като бъдещата партия на Кунева не е привлякла подкрепа, която още сега да я праща в парламента (както твърдяха други агенции), а изследването на НЦИОМ не хваща (неволно или умишлено) и дори не търси да открие други потенциални нови играчи, къде тогава са се изпарили
половината от българите
желаещи обновяване на българската политическа класа?
Обяснение за този парадокс няма и съвсем разбираемо е, че в доклада на НЦИОМ се прави опит то да бъде замазано. Само че – със или без подобни социологически интерпретации – животът иска своето. Едно голямо мнозинство от българите в страната се чувстват непредставени във властта и това пряко удря по техните интереси. Да не говорим за поне милион и половина българи зад граница, които българският политически елит упорито отказва да допусне до решаване на проблемите на страната, въпреки че на драго сърце приема парите им.
Кога и как това пренебрегвано от повечето социолози мълчаливо (или със запушена уста) мнозинство ще изрази своята воля да намерят адекватна политическа платформа и политически субект, разбира се, е сложен въпрос. Но внушенията от типа От Витоша по-високо нема и от днешните български политици по-убави нема са несъстоятелни и няма да свършат работа нито на възложителите, нито на изпълнителите на подобно научно обслужване.
Александър Маринов
