Изминалата седмица бе изключително интересна от гледна точка на изучаващите човешката психология и поведението на масите. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, инвеститорите приеха много оптимистично факта, че в четвъртата по големина икономика в еврозоната банките изнемогват под натиска на необслужваните кредити и ниското качество на останалите си активи. Да се чуди човек какво трябва да се случи, за да се приеме за наистина лоша новина. Но явно поговорката Признат грях е половин гряхважи с пълна сила на финансовите пазари. А и как да бъде другояче, при положение че инвеститорите се страхуват повече да не пропуснат голямото поскъпване, отколкото да понесат сериозни загуби. Всяка новина, която носи дори минимален положителен заряд, бива използвана като повод за поскъпване на всички рискови активи и масовите медии започват да бълват серия от позитивни прогнози и анализи. Ако обаче се окаже, че дадена новина или конкретни макроикономически данни са лоши (което преобладава напоследък), вместо отрезвяване ставаме свидетели на … още по-голям апетит за риск, защото, видите ли, централните банкери и политиците ще действат още по-решително, за да подкрепят растежа…
Така лошата новина стана дори по-желана от добрата новина, а думи като стимули, улесняване, съвместни действияи т.н. действат на инвеститорите както електрическата крушка на кучето на Павлов. За добро или лошо, през последните три години инвеститорите по света бяха превърнати в наркомани, треперещи за поредната доза евтини пари от централните банки и все по-неспособни да различат реалност от видения. Тъжно е да гледаш толкова объркани хора. Смешно е да четеш поредните новинии слухове за това как централните банки щели да реагират при нужда (сякаш могат да платят дълговете на Испания например) или как срещата на Г-20 ще намери решение за всичко. Тъжно е да гледаш откровената манипулация и насаждане на страх относно желанието на Гърция да напусне еврозоната – нещо, което дори крайните партии заявиха, че никога не е влизало в плановете им. Не мисля, че страхът и паниката са добри съветници, дори когато се преследват благородни цели. Убеден съм и че изборът на гражданите на всяка суверенна държава трябва да бъде уважаван, колкото и да не се харесва на един или друг политически или икономически кръг. Затова и не намирам оправдание за действията на френския президент Оланд, който два дни преди изборите в Гърция заплаши южните ни съседи, че ако гласуват неразумно (т.е. за Сириза ), някои държави от еврозоната можели да поискат изхвърляне на Гърция от съюза…
За съжаление политиката е част от голямото уравнение, наречено финансови пазари. Това не е от вчера и съвсем не е лошо. Проблемът е, че вместо пазарите да бъдат огледало на политическите и икономическите решения, политиката се моделира от случващото се на борсите. А това е толкова сбъркан модел, че единственото, до което може да доведе, е разруха. Все едно да възпитаваш дете, като изпълняваш абсолютно всяка негова прищявка. Ето, вижте какво се случи през последните три месеца. В края на март Испания не беше по-добре от днес, нито Гърция, нито която и да е друга държава. Обаче пазарите на акции по света паднаха за периода с по десетина процента (някои и далеч по-малко) и политиците отново бяха подмамени на сцената с приказки за Торбалан и Баба Яга. Сега щели да се срещат и да обсъждат мерки за наливане на ликвидност. Ами че банките по цял свят преливат от пари и единственият проблем е, че няма на кого да ги дадат, защото икономиките или се свиват, или растат много по-бавно, отколкото изисква количеството пари в системата. Вместо болестта отново се борят симптомите, при това с грешни лекарства. Да видим какво ще измислят през следващата седмица умните глави. Тъй като уж всичко зависи от изборите в Гърция, няма да се изненадам, ако в понеделник видим нова порция апетит за риск. Каквото и да се случи през уикенда, инвеститорите са сигурни, че някой друг ще плати сметката. Нека шоуто да продължи.
Гено Тонев,
портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
