Отдавна не е тайна, че народните избраници отиват на работа преди всичко за да си вземат заплатата. Иначе нямаше да им отнеме близо година да напишат и одобрят новия Закон за управление на отпадъците. Проектонормативът, с който се въвеждат изискванията на европейската Директива 2008/98/, беше предоставен за обществено обсъждане още през април 2011-а. А с решение на Министерския съвет от 8 юли миналата година бе одобрен и внесен в Народното събрание. Парламентът обаче успя да го приеме едва сега – на 14 юни. И то принуден от наказателната процедура срещу страната за бавното хармонизиране на законодателството и заплахата от всекидневна санкция от над 15 хил. евро.
Докато упражняваха нормотворческите си способности върху законопроекта за отпадъците, депутатите ни сътвориха истинска каша в бизнеса с черни и цветни метали. След множество протести, обществени обсъждания и поправки в последна сметка предвидените строги ограничения за търговията със скрап и закриването на голяма част от пунктовете за вторични суровини няма да се случат. Дори напротив – новият закон предлага редица отстъпки за търговците на метали. И липсата на каквито и да е критики от страна на бизнеса сега говори сама по себе си каква благосклонност е проявила към него властта.
До затваряне на пунктове за изкупуване на суровини например въобще няма да се стигне, нищо че на тази мярка се залагаха най-големите надежди за ограничаване на кражбите на кабели, шахти, паметници и други. След настояване на браншовите организации от сектора изискването площадките за оползотворяване на черни и цветни метали да са разположени само на места, посочени в общия устройствен план на съответната община, бе отменено и вече ще е достатъчно да има териториален или градски план. Опасенията на фирмите бяха, че само една трета от градовете у нас имат общи устройствени планове, което предлагаше всички пунктове в останалите населени места да бъдат затворени. Появиха се даже съмнения, че с този ход
държавата иска да разпредели пазара
nbsp;
само между две три големи компании.
След многобройни юридически консултации стигнахме до единното становище за тълкуванието на Закона за устройство на територията какво е общ устройствен план. Стигна се до извода, че освен новоприетите общи устройствени планове, които е трябвало общините по закон да изработят до 2003 г. и за жалост много от тях не са направили това, като равностойни се приемат и действащите териториално-устройствени или градоустройствени планове към настоящия момент, независимо преди колко години са приети. Смятам, че с това се тушира напрежението сред част от операторите и същевременно се изпълнява целта, която ние преследваме, а именно: тези площадки да са на места извън жилищните квартали. Тоест разположени на места, определени за стопански дейности, за складови дейности и в старите планове, които са одобрени, обяснява ситуацията министърът на околната среда и водите Нона Караджова.
Друг компромис е намаляването на изискваните банкови гаранции от операторите на пунктовете за вторични суровини. Първоначалното намерение на екоминистерството бе да се събират по 50 хил. лв. за първа площадка и по 10 хил. за всяка следваща. Сега държавата е склонила на 25 хил. лв. за първата и 5 хил. лв. за всяка друга. Освен това с поправките се отменя лицензионният режим за търговска дейност със скрап и се заменя с разрешителен.
Все пак властта остава твърдо зад позицията си, че хората трябва безвъзмездно да предават за преработка домакински отпадъци от черни и цветни метали, и то на различни от сегашните пунктове места. За целта до 2014-а кметовете на общини с население над 10 хил. души ще са длъжни да построят площадки за предаване на разделно събраната скрап от домакинствата. Ако местните власти не успеят да намерят необходимите за целта средства, ще могат да сключат договор с някоя от организациите за оползотворяване на отпадъци. В противен случай ще се наложи общината да плаща с 15% по-висока такса отчисление за депонирането на боклуците, което неминуемо ще се отрази върху
размера на местните данъци
nbsp;
Идеята на депутатите е по този начин да се обезсмисли кражбата на предмети от инфраструктурата, което впрочем остава и единствената сериозна мярка за справянето с проблема. Другите са въвеждане на безкасови разплащания по всички сделки с черни и цветни метали, както и осигуряване на 24-часово видео наблюдение и съхраняване на записите в продължение на една година .
Несъмнено много хора, които имат доста железа по тавани и мазета и са смятали да ги предадат срещу някой лев, сега ще са недоволни от въведените ограничения. Но управниците имат готов отговор. Направили сме изследвания, показващи, че предаването на метали от граждани, които са собственици на такива отпадъци, е изключително рядко. Такива отпадъци обикновено са крадени, така че с тази мярка ще прекратим тази порочна практика. Според нашите наблюдения обикновеният гражданин няма да бъде засегнат или това ще е минимално. Идеята е да прекратим кражбите като източник на средства за препитание, казва заместник-министърът на екологията Евдокия Манева.
По време на дебатите в пленарната зала депутатът от левицата Румен Такоров предложи това задължение на кметовете да отпадне. По думите му общините трябва да направят големи разходи, за да осигурят площадките, а нямат такива пари. В закона е записано, че е необходимо площадката да има и ограда, охрана, човек, който да заприходява… Откъде ще се покрият тези разходите на общините, попита той, но никой от управляващите не му отговори.
По-късно председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Искра Михайлова (от ДПС) посочи, че отпадъците могат да носят и
финансова полза
nbsp;
на общините
ако се управляват правилно. Тя обаче се съгласи, че се вменяват много отговорности, без да се отварят възможности за публично-частното партньорство пред кметствата. На кметовете се прехвърля отговорността за разделното събиране, за събирането на едрогабаритните отпадъци, както и на такива от черни и цветни метали, без да им се позволява друг начин за управление, отбеляза Михайлова.
Иначе, както и досега, предаването и приемането на метални отпадъци, които нямат битов характер, включително и кабели и електропроводници от всякакъв вид и размер, елементи на електронната съобщителна инфраструктура, части от подвижния железопътен състав, жп релси, всякакви елементи и части от пътната инфраструктура, пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи и съоръжения, както и металосъдържащи паметници, ще се извършват само при наличие на сертификат за произход. Той ще се издава от лицата, при чиято дейност се образуват такива отпадъци, и ще е придружен с писмен договор между страните. В закона е записано също така, че тези предмети трябва да се съхраняват и подготвят за оползотворяване отделно от останалите железа.
Освен скрапа нормативните промени засягат и редица други теми. Така например ползвателите на търговски обекти или офиси вече
ще са задължени да сключват договори
nbsp;
за разделно събиране и предаване на отпадъците от хартия, картон, стълко, пластмаси и метали. Растителната смет от парковете и обществените площи също ще се събира отделно и ще се предава за компостиране. А до 2020-а най-малко 70 на сто от строителните отпадъци ще е наложително да се преработват. Още от догодина пък в строителството на пътища и обществени сгради ще е необходимо да се влагат рециклирани материали.
Въвеждат се и нови глоби. Всеки, който изхвърля боклука си извън кофите или смесва годните за рециклиране опаковки с хранителни отпадъци, ще бъде санкциониран с 300 до 1000 лева. Същото наказание важи и когато излязъл от употреба автомобил стои пред блока, вместо да се предаде за разкомплектоване. При повторно нарушение глобите се удвояват. Санкцията за физически лица, неправомерно предаващи черни и цветни метали, които нямат битов характер ще е от 1400 до 4000 лева. За изгаряне или друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци, наказанието е още по-сурово – от 2 хил. до 5 хил. лева. Предвидените глоби за фирмите обаче са значително намалени спрямо първоначалния вариант на проектозакона. Така най-високите вече са между 100 хил. и 150 хил. лв., докато преди стигаха и до 500 хил. лева.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
По данни на Българската асоциация по рециклиране пазарът на отпадъци от цветни и черни метали у нас е около 1.5 млрд. лв., като годишно се обработва над 1.1 млн. т скрап. В страната има близо 2400 площадки за вторични суровини, които се оперират от 1131 лицензирани дружества. Инвестициите в сектора за последните години са над 1.13 млрд. лв., а заетите – около 20 хил. души.
Петър Докладал, регионален мениджър за ЧЕЗ за България:
Единствено строгите наказания срещу престъпления като кражби на кабели могат да доведат до ефективна промяна. Подкрепяме изцяло мерките на държавата, които допринасят за трайното решаване на проблема. След приемането на предишните промени в Закона за управление на отпадъците посегателствата срещу нашите съоръжения намаляха с 43%, но въпреки това продължаваме да отделяме значителна част от инвестиционния бюджет за покриване на щети, нанесени при опити за кражби. През 2011-а са нанесени щети за 5.7 млн. лв., или 8% от одобрените средни годишни инвестиции на компанията. При нормални обстоятелства тези пари щяха да бъдат вложени в реновиране и модернизация на мрежата, подобряване на услуги на нашите клиенти.
Изключително важно е да бъде упражняван строг контрол и да се прилагат безкомпромисни наказания за нарушителите.
