В пореден опит да натрупа точки пред обществото премиерът Бойко Борисов и следващите го министри решиха през седмицата да орежат голяма част от бонусите в администрацията. Така държавните служители на всички равнища вече няма да получават допълнително възнаграждение за работата си в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове и други. Именно по тази схема чиновниците досега си докарваха хиляди левове на година. Последните разкрития за това дойдоха от доклад на Сметната плата за финансовото управление на концесиите в Министерството на околната среда и водите, за който БАНКЕРЪ писа подробно в своя бр. 22 от 1 юни. От него стана ясно, че редица служители са получавали сериозни суми за участия в комисии, на чиито заседания понякога изобщо не са присъствали. Други пък са се включвали неправомерно в различни контролни органи, от което също са се облагодетелствали финансово.
Новите ограничения обаче няма да започнат да се прилагат веднага, а ще влязат в сила с подготвяните промени в Закона за администрацията, които се очаква да бъдат приети през есента. Със заключителните разпоредби на проекта за изменение на Закона за администрацията аналогични корекции се правят в още редица нормативи, сред които Кодекса на труда, законите за държавния служител, за филмовата индустрия, за закрила и развитие на културата, за концесиите, за обществените поръчки, за правната помощ, за ветеринарномедицинската дейност, за хазарта, за насърчаване на научните изследвания, за експортното застраховане, както и в Семейния кодекс.
Идеята на управляващите е да се премахне възможността за получаване на възнаграждения, които не са обвързани с постигнати резултати. Подобна практика не допринася за повишаване ефективността на съответните дейности и крие риск от изкривяване на всеки модел на възнаграждения в публичния сектор. С промените ще се въведе по-прозрачен и ефикасен модел на заплащане и ще се създадат предпоставки за по-ефективен контрол от страна на гражданското общество, пише в мотивите към законопроекта.
От своя страна финансовият министър Симеон Дянков, който е и вносител на промените, разясни, че предложението на правителството е следващата стъпка в реформата, отнасяща се до заплащането на служителите в държавната администрация и премахването на допълнителното материално стимулиране от приходи от глоби, такси и имуществени санкции. Първият етап беше въведената през 2009 г. забрана за получаване на допълнително възнаграждение в случаите, когато лицата в изпълнителната власт и държавната администрация участват като представители на държавата или на общината в органите на управление или контрол на държавни или общински дружества или на юридически лица, създадени със закон.
На практика чиновниците ще могат да получават бонуси само въз основа на приетите преди месец от парламента промени в Закона за държавния служител, влизащи в сила от 1 юли. Според тях максималният размерът на допълнителното възнаграждение е ограничен до 80% от годишната заплата. Общите разходи за такива бонуси в дадено ведомство обаче няма да могат да надхвърлят 30% от съответния фонд работна заплата. С други думи, парите ще бъдат ограничени ще се дават само след атестация за добре свършена работа. Заедно с това бе въведено и правилото брутната заплата на държавните служители да се състои от 75% основно възнаграждение, която не може да се променя, и от 25 на сто допълнителни стимули за нощен и извънреден труд, за работа през официалните празници и т. н. По този начин максималното възнаграждение ще е 3500 лв., като право на него ще има само главният секретар на Министерския съвет, и то ако е достигнал най-големия ранг в чиновничеството. За останалите му колеги в министерствата и агенцииите заплатата ще е съответно 3200 и 3000 лева. Шефовете на дирекции пък ще вземат до 2900 лв. месечно, а този на НАП – 2800 лева. Също 3000 ще е таванът на заплатата за посланик. Главните експерти и митничарите ще се подписват срещу 1900 лева. До 1100 лв. ще е възнаграждението за техническия персонал.
Всички изброени ограничения няма да засегнат по никакъв начин чиновниците, които работят с еврофондове и те ще продължат да получават двойни заплати. БАНКЕРЪ неведнъж е писал колко допълнителни милиони получават тези служители, без да е съвсем сигурно, че си вършат съвестно работата. Типичен пример е Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия. Докато тя разпределяше парите по програмата Конкурентоспособност, през последните три години работещите там са взели над 5 млн. лв. върху заплатите си. Сериозна полза от работата им обаче така и не видяхме.
Същото е в Министерството на околната среда и водите, което впрочем държи рекорда за най-големи евробонсуи. Досега екочиновниците са получили над 16 млн. лв., а предстои да вземат и още. В същото време оперативната програма Околна среда, за която отговарят, е на дъното по изпълнение с под 13% разплатени средства.
nbsp;
