Финансовите министри на еврозоната продължават битката за овладяване на кризата на държавния дълг, като държавите кредиторки настояват Гърция да изпълни поетите ангажименти без каквито и да било облекчения и омаловажават пазарните вълнения около спасителната акция за испанските банки.
На поредното си съвещание на 21 юни в Люксембург финансовият елит на общността не изпрати ни най-малки сигнали, че има готовност да даде повече време на новия гръцки кабинет, през което той да достигне планираните по-ниски нива на бюджетния дефицит. По темата за Испания, която ще иска 100 млрд. евро за рекапитализация на банките си, финансовите министри продължиха спора как точно да бъде скроена програмата, така че тя да не отблъсква инвеститорите от испанските държавни облигации.
Създаването на пакет за Испания е толкова деликатна задача от политическа гледна точка, че тя очевидно ще се решава от европейските лидери на срещата на върха на 28 и 29 юни в Брюксел. А предварителна представа за размера на конфронтацията дадоха четиристранните кризисни разговори в Рим между германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и премиерите на Италия и Испания Марио Монти и Мариано Рахой на 22 юни. Всъщност самият състав на компанията показва промяна на съотношението на съюзниците, в резултат на която Меркел остава почти сама в отстояването на строгата финансова дисциплина и спартански ограничения. Докато партньорите й Оланд, Монти и Рахой, чиито стопанства имат 49% дял от БВП на еврозоната, критикуват дамата за нейния фанатизъм към бюджетни съкращения и хладното й отношение към идеите за емитиране на общи еврооблигации или за банков съюз и единна система за гарантиране на депозитите в общността.
Тройката от знойния юг получи неочакван съюзник в лицето на управителния директор на МВФ Кристин Лагард, която също присъства на срещата на финансовите министри от еврозоната на 21 юни. Тя оспори тактиката на Берлин да спасява общността от кризата и предложи поредица от стъпки с краткосрочен ефект. Първата е Европейската централна банка да възстанови покупките на държавни облигации. Втората – парите от спасителните пакети от заеми да отиват директно в борещите се за оцеляване банки. С други думи, все мерки, срещу които Германия е твърдо против.
По същество на съвещанието в Люксембург бе съобщено официално, че частният одит на испанските банки е оценил максималната стойност на рекапитализацията им на 62 млрд. евро. В тази връзка премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства групата на финансовите министри от еврозоната, коментира, че не Испания, а ЕС ще реши колко пари да вкара в испанската банкова система. Мадрид трябва да внесе молба за помощ до 25 юни, а испанският пакет ще получи финална стойност на 9 юли точно когато трябва да задейства Европейския стабилизационен механизъм (ESM).
По гръцкия казус раздвижване ще има след поредната проверка на експерти от тройката кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ), които ще пристигнат в Атина на 25 юни.
nbsp;
