Междинният отчет за изпълнението на оперативната програма Развитие на човешките ресурси, направен от Министерството на труда и социалната политика, на практика показва, че управляващите успяват да гребат с пълни шепи от евросредствата, но срещат сериозни трудности да пият от финансовия поток. От 2007-а, когато започна участието ни по програмата, до май 2012-а са договорени над 1.57 млрд. лв. по схемите за подобряване на пазара на труда, понижаване на равнището на безработицата, подпомагане на частния бизнес и малко по-конвертируемо образование. Добрата новина е, че това представлява около 75% от средствата, които Европа ще ни предостави до края на 2013-а. Така че, ако правителството се понапъне малко, то спокойно може да изпълни успешно целта си до декември тази година да вземе 90% от парите, а до края на програмния период да усвои целия ресурс. Все пак, година и половина преди края, неусвоени остават 500 млн. лв. от Европейския съюз, предназначени за насърчаване на заетостта в България. И това е достатъчно, за да светне сигналната ни лампичка.
Лошата вест е, че въпреки известното подобрение,
субсидирането на конкретните проекти
nbsp;
все още сериозно буксува. Голяма част от вината за ниската практическа реализация на Развитие на човешките ресурси се крие във факта, че реално проспахме периода 2007-2008, когато от планирани над 420 млн. лв. успяхме да вземем само половината. За двете години реално в обращение влязоха малко над 8 млн. лева. След 2009-а досега по програмата са разплатени над 508 млн. лв., което едва ли може да се смята за върхово постижение, при положение че числото представлява едва 21% от общия бюджет. За сравнение, само по оперативната програма Околна среда държавата действа по-мудно и се бави повече с финансирането на проектите. Според Огнян Златев, експерт от генерална дирекция Заетост и социални въпроси към Европейската комисия, една от основните пречки е пропастта между огромните възможности, които дава една от най-всеобхватните европейски програми, и незнанието на хората как да се възползват от тях.
Разбира се, изграждането на административен капацитет не става с размахване на магическа пръчка, но при все това изоставането ни по някои от най-важните приоритетни оси буди сериозни притеснения. Най-голям е дисбалансът в договорените и похарчени пари за Подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда. От 455 млн. лв. са изплатени само 60 милиона. На практика администрацията на образователния министър Сергей Игнатов не е придвижила почти никакви проекти за повишаване на квалификацията на учители и педагози, а качеството на общото и средното образование също не е мръднало много напред, въпреки че за тези цели са налични почти 270 млн. лева. Още
90 млн. лв. за ученически и студентски практики
nbsp;
събират прах. В отчета на социалното ведомство се твърди, че схемите са приоритетни и по тях вече са сключени договори от Министерството на образованието, младежта и науката, а реалните резултати щели да се проявят през втората половина на 2012-а. Остава да видим обаче дали констатацията няма да се окаже само с пожелателен характер.
Има известен прогрес в посока сверяване на часовниците между качеството на висшето образование и нуждите на бизнеса, където до края на годината ще тръгнат четири схеми на обща стойност 72 млн. лева. Но по-голямата част от парите ще отидат за студентски стипендии и награди, а някак трябва да бъдат стимулирани и преподавателите, които получават най-ниските заплати в Евросъюза.
Най-много средства – над 498 млн. лв., са планирани за насърчаване на икономическата активност и развитието на пазара на труда, но и там разплащането едвам прехвърля 16 процента. С най-сериозен бюджет е схемата Развитие – 250 млн. лева. По нея безработни изкарват професионално обучение с ваучери и след завършването на курса евентуално трябва да бъдат наети на работа. Само че на практика далеч по-стимулирани да се развиват са работодателите, получаващи държавна субсидия (досега 55 млн. лв.), за да покриват заплатите на новите си работници за период между 9 и 12 месеца. Правителството отчита като успех, че към края на април 2012-а в обучение са включени близо 40 хиляди безработни, а от тях успешно са завършили към 30 хиляди души. Но една четвърт отпаднали кандидат-работници не е добър показател както за нивото на въпросните преквалификации, така и за умението на чиновниците от Агенцията по заетостта да убеждават клиентите си, че наистина могат да им бъдат полезни. Всъщност един от големите недостатъци на официалната статистика е, че тя не проследява дали щастливците, настанени на работа, са запазили местата си, след като държавното кранче бъде затворено.
Изобщо, по отношение на успеха на професионалните обучения Развитие на човешките ресурси все още
се намира на светлинни години
nbsp;
от крайната си цел. Досега общият брой на започналите работа след обучение е 23 572 души при планирани 80 хиляди. Точно 100 хил. безработни са предвидени да сменят професията си, но от тази възможност досега са се възползвали само 25 хиляди. Единствено курсовете по ключови компетенции се радват на висока посещаемост.
Същото се отнася и за платените стажове на младежи до 29 години. По схемата с бюджет от 35 млн. лв. и продължителност до 2013-а работа са започнали към 1500 безработни, а разплатените средства са на санитарния минимум от 2.4 млн. лева. Неотдавна правителство и синдикати все пак обърнаха внимание на проблема с младежката безработица и подписаха национално споразумение Първа работа, включващо пакет от мерки, финансирани по програмата Развитие на човешките ресурси. Така 22 хиляди младежи ще бъдат назначени на работа до края на 2013-а. Представители на бизнеса обаче отговориха, че това е само едната страна на медала. Много по-важно е държавата да предостави възможност на работодателите да освобождават служители в пенсионна възраст, за да се отвори място за новата генерация.
Любопитното е, че по малко употребяваната в публичното пространство приоритетна ос Повишаване на производителността и адаптивността на заетите е предвиден до края на 2013-а огромният бюджет от 427 млн. лева. От тези пари вече са договорени 260 милиона. По отношение на адаптивността голяма част от проектите се реализират от работодателски и синдикални организации. Затова не е чудно, че при тях процентът на разплатени суми е доста висок. Същото не може да се каже за
схемите за насърчаване на гъвкавостта
nbsp;
на трудовия пазар. Точно 37 млн. лв. са предвидени и договорени за По-близо до работа, с която е необходимо да се стимулират работодатели да наемат служители, живеещи на разстояние до 80 км от предприятието. Но на този етап реално изплатени по договори са едва 116 хил. лева. А от 6-те милиона, заделени за услуги за гъвкав пазар, не е похарчена дори стотинка. За превенция за безопасност и здраве на работата пък са налични 15 млн. лв., от които 13.5 млн. лв. си стоят в държавната хазна.
Най-качествено се изпълнява приоритетната ос Социално включване и насърчаване на социалната икономика с бюджет от 332 млн. лева. По нея изплатените суми надхвърлят 40%, а 32 общински социални предприятия вече предлагат обучение и работа за най-уязвимите групи на пазара на труда. С интеграцията на хората с увреждания се занимават 19 специализирани предприятия и кооперации. Развиват се и услугите домашен помощник, социален асистент и личен асистент, насочени към инвалидите и самотните. Бюджетът на схема Алтернативи дори бе увеличен от 35 на 50 млн. лв., което ще позволи 9000 души да ползват грижите на личен асистент за по-дълго време. И в този случай обаче възниква въпросът какво ще стане с тези хора, когато програмата приключи. Децата в забравените от бога български социални домове до края на годината трябва да се разделят с институционалния си живот по три схеми с общо финансиране 66.8 млн. лева.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Програмата влиза в медиите срещу 1.32 млн. лева
Социалното ведомство е заделило доста солидната сума от 1.32 млн. лв. за информационни кампании, чрез които да популяризира оперативната програма Развитие на човешките ресурси. Те ще се проведат в печатните медии и интернет сайтовете, като основната им цел ще е да запознаят хората с държавните приоритети в областта на заетостта, образованието и социалните дейности. Информации за спецификите на програмата и аудиторията, за която е предназначена, следва да се появят минимум 12 пъти в национални, регионални и специализирани издания.
В електронната версия на рекламата ще се изисква постигане на най-малко 450 хиляди уникални посещения в страницата на Развитие на човешките ресурси, както и създаване на тематична интерактивна игра или уебсайт. За да си осигури интереса на печатните медии, Министерството на труда и социалната политика е заделило 800 хил. лева. Останалите ще отидат главно за рекламни банери в най-големите новинарски сайтове, както и към поне една от социалните мрежи.
