Социалистите на Франсоа Оланд спечелиха в края на миналата седмица пълно мнозинство в 577-местната Долна камара на френския парламент. Този исторически за тях успех даде зелена светлина на президента за започване на желаните от него реформи в страната, както и за прокарването на идеите му за икономически растеж в Европа. Очевидно, насърчен от голямата си изборна победа, Оланд побърза да изпрати на европейските си партньори предложение за Европейски пакт за растеж на стойност 120 млрд. евро. Тази сума, според него, трябва да се събере чрез използването на различни краткосрочни финансови инструменти. Такива са облигациите по различни инфраструктурни проекти, от които могат да се привлекат 4.5 млрд. евро. Предвидени са още 55 млрд. от пренасочени европейски структурни фондове за развитие, както и 60 млрд. от свежия капитал на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Оланд избра да направи своето предложение непосредствено преди събирането на Г20 в Мексико и няколко дни преди четиристранната среща на лидерите на Франция, Германия, Испания и Италия в Рим на 22 юни.
Сигурно е, че пактът няма да се хареса на Ангела Меркел. При все че по време на срещата си с френския държавен глава през май тя заяви, че е готова да обсъжда идеи за растеж на европейската икономика.
Очаква се, независимо от съпротивата на Берлин, срещата на лидерите на Евросъюза, която ще се проведе в края на месеца в Брюксел, да приеме новия план за икономически растеж на континента и да начертае дългосрочна програма за бъдещата още по-силна финансова и икономическа интеграция в еврозоната . Пред френския в. Journal du Dimanche , Оланд споделя, че през юни Европейският съвет трябва да приеме мерки за растеж на стойност 120 млрд. евро, които да бъдат приложени незабавно. Според него до края на годината е необходимо тези мерки да бъдат разширени с приемането на данък върху финансовите транзакции, както и със създаването на нови работни места в общността, най-вече за младите хора. Досега девет европейски държави, включително и Германия и Италия, подкрепиха идеята за новия данък като допълнително средство за финансиране на европейския бюджет.
Първоначалният проект на пакта за развитие показва, че евродипломатите се опитват да намерят баланс между желаната от германците строга бюджетна дисциплина и френската позиция, която не изключва необходимостта от разходи по пътя към растежа. В документа се споменават и бъдещи банкови реформи като средство за борба с безработицата, модернизиране на публичната администрация, както и намаляване на бюрокрацията. Предвидено е и увеличаване на капитала на ЕИБ, като решението трябва да се вземе от борда на банката до края на годината.
В опитите си да накара еврозоната да приеме нови мерки за справяне с кризата, както и да изолира държавите членки и техните кредитни институции от икономическите трусове в Южна Европа, Оланд определено започна курс на конфронтация с Германия. В телефонен разговор през седмицата, той и Меркел обсъдиха резултатите от изборите в Гърция, както и предстоящите важни срещи на върха. Въпреки напрегнатата обстановка и задълбочаващите се различия между двете най-силни европейски икономики от офиса на френския президент заявиха, че дискусията е била конструктивна и плодотворна. Двамата лидери вероятно са се спрели и на скандала от миналата седмица, когато канцлерът критикува икономическото представяне на Франция, а Оланд от своя страна пренебрегна Меркел и покани на разговори в Елисейския дворец представители на германската опозиция. Така или иначе, по всичко личи, че топлите прегръдки и приятелски шеги, съпътствали френско-германските срещи по времето на президента Саркози, вече са отстъпили място на нов тип дипломация. Практичното Меркози, което мнозина в Европа използваха за тандема Ангела Меркел-Никола Саркози, едва ли скоро ще бъде заменено от Мерколанд. Но дори и да бъде, сигурно е, че то никога няма да има същото значение.
