Зелената идея няма да покълне у нас още дълги години. Докато България е в дъното на класациите по доходи на населението и хората се чудят как да свържат двата края, просто няма как опазването на околната среда да се превърне в истинска кауза. В същото време обаче безотговорното отношение към природата и най-вече слабата ангажираност на политиците към проблемите в сектора водят до колосални загуби за икономиката и застрашават живота и здравето ни.
Най-значителните източници на неблагоприятно въздействие върху екологията са потреблението на енергия и природни ресурси, отделянето на вредни вещества в атмосферния въздух, водите и почвите, както и депонирането на отпадъците. От представения Национален доклад за състоянието на околната среда през 2010-а (б.а. – такъв документ за миналата година ще бъде представен през 2013-а, тъй като на чиновниците им трябвали поне 18 месеца да подготвят данните) става ясно, че за период от 10 години крайното енергийно потребление в държавата нараства с пет процента. Увеличението, според експертите, се дължи най-вече на повишеното потребление в транспорта и при домакинствата, докато в индустрията се наблюдава спад. В това по принцип няма нищо лошо и дори може да се приеме като признак за повишаване на стандарта на живот. Неблагополучията обаче идват от общата енергийна интензивност на икономиката, която остава най-високата в Европейския съюз (виж графиката). С други думи, ние
харчим най-много ресурси и енергия
за един лев продукция. В сравнение с Дания например сме осем пъти по-неефективни. Но вместо да вземат адекватни мерки за бързото разрешаване на проблема, управниците някак си го неглижират и се опитват да замажат положението с обяснения от типа, че вече сме преизпълнили заложените цели за производството на ток от възобновяеми енергийни източници. Истината е, че нещата могат значително да се подобрят с пълноценното използване на програмите за енергийна ефективност. Доказателство са изчисленията на специалистите, че само санирането на панелните блокове в страната ще спести толкова енергия, колкото би произвела евентуалната атомна централа в Белене.
Освен че е най-неефективна, икономиката ни е и далеч по-замърсяваща в сравнение с другите държави от общността. Независимо, че през 2010-а в сероочистващите инсталации на централите са уловени 642.6 хил. т серен диоксид, енергетиката продължава да е най-големият източник на такива емисии. Топлоелектрическите централи изхвърлят във въздуха и огромни количества азотни оксиди. Като цяло секторът отделя 88% от общия обем на парниковите газове за България. Непосредствено до него се нарежда автомобилният транспорт, който е основен причинител на озонови прекурсори и фини прахови частици. Делът на биогоривата пък е направо нищожен – 0.97%, и остава далеч от заложената национална цел за 5.75 процента. На този фон и при постоянно увеличаващите се превозни средства повече от странно стои констатацията в Националния доклад, че за периода 2001-2010-а емисиите на вредни вещества от пътния транспорт имат ясно изразена тенденция към намаляване. Обяснението е направо смешно – според екоекспертите причината била в подновяването на автомобилния парк.
Каквито и обяснения да се дават и както и да се представят нещата, фактите са съвсем ясни. Заради нереформираната и немодернизирана енергетика, клонящата към нула енергийна ефективност и почти стопроцентовото използване на автомобилния транспорт за сухопътни превози
дишаме от най-мръсния въздух
в Европа или поне един от най-мръсните. Смогът в големите ни градове отдавна не е новост и хората дотолкова са свикнали с него, че дори не му обръщат внимание. За съжаление подобно е отношението и на отговорните институции. Не така обаче стоят нещата в по-цивилизованата част на Стария континент. Там упорито се борят с това зло, сочено за основен причинител на редица заболявания. Има и директиви за чистотата му, определящи какво е допустимо и какво не. След приемането ни в ЕС уж и ние трябваше да ги спазваме, само че се правиме на разсеяни. В последна сметка от септември 2010-а срещу България е открита наказателна процедура, тъй като над 30 големи града нарушават допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици. И ако не изпълним изискванията до края на 2013-а, ще плащаме годишно над 120 млн. евро глоби. Ще ги плащаме до края на 2013-а. Разбира се ние, а колкото до управляващите, те отсега са си намерили оправдание – проблемът не бил чак толкова голям, защото още 20 страни от общността не покривали стандартите.
Съгласно европейската директива за чистотата на атмосферния въздух държавите не бива да допускат годишно повече от 35 превишения на среднодневната норма за прах в дадено населено място, която е 50 микрограма на кубически метър. Само че у нас има градове с по над 200 превишения, което на практика означава, че там през ден въздухът е бил силно замърсен. И даже екоминистерството признава, че на 57% от българите им се налага да дишат повече прахоляк от допустимото.
Най-прашно е в Перник, Враца и Пловдив
nbsp;
В Монтана, Видин, Горна Оряховица и София също са регистрирани високи нива на замърсяване. В Асеновград, Варна, Смолян, Велико Търново, Пазарджик, Благоевград, Никопол и Свищов мръсният въздух се дължи най-вече на битовото отопление (предимно използването на печки с дърва), неблагоустроените селищни територии и недобре поддържаната улична мрежа. Тези пък, при които основен виновник за замърсяването са енергетиката и промишлеността, са Девня, Пирдоп, Русе, Видин, Враца, Монтана, Гълъбово, Димитровград, Бургас, Кърджали, Плевен и Силистра. Конкретно в столицата причините за прахоляка са най-комплексни и обхващат всички възможни източници.
Фините прахови частици никак не са за подценяване, тъй като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високите им стойности в атмосферата. Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен, ако във въздуха има и серен диоксид, както често се случва в клетата ни родина. От тях идва повишаването на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити. Нелепото в цялата тази ситуация е, че общините имат приети програми за справяне с проблема, по които в действителност не се прави нищо.
Освен с прахта и серния оксид 22% от населението живее и с високи нива на азотни оксиди. В нашата държава продължават и проблемите със замърсяването с олово в Кърджали (б. а. – макар че през последните месеци ОЦК не работи) и с кадмий в Пловдив, заради дейността на предприятията от цветната металургия.
Мръсният въздух, естествено, далеч не е единственият ни екологичен проблем. От доклада за състоянието на околната среда разбираме също, че в България и
шумът е далеч над допустимите норми
nbsp;
от 55-60 децибела. Неблагоприятното задържане на високите стойности на шумовите нива в големите градове на страната, където плътността на населението е висока, означава тежка акустична обстановка, свързана с възникване на здравен риск, посочват екоекспертите .
В София тупурдията идва основно от автомобилният трафик. Близо 59% от столичани редовно са изложени на силен дневен шум, а над 72 на сто – на надгранични стойности през нощта. Железопътният и въздушният трафик не оказват силно влияние върху населението. Промишлените източници на шум също не се отразяват върху акустичната среда на София.
Съдейки по данните за Пловдив и там шума го причинява най-вече автомобилното движение. В Града под тепетата обаче са засегнати много повече хора – 74% през деня и 73.4% през нощта. А иначе общо за страната е констатирано, че 99.78% от детските, лечебните, учебните, научноизследователските заведения и обществените сгради са изложени на наднормен шум.
Както при замърсяването на въздуха, и в този случай има планове за действие и даже са изготвени специални карти, показващи къде е най-шумно, но оттам нататък не се предприемат никакви мерки. А значително подобрение може да има дори само след замяна на паважа с асфалт. Да не говорим за по-сериозните екстри на пътните настилки и своевременното провеждане на ремонтни работи по уличната мрежа. На Запад са стигнали още по-далеч, като правят зелени пояси около градските магистрали, изграждат бариери от постройки с нежилищни функции, променят статута на съществуващи сгради в близост до основните булеварди, поставят шумозащитни екраниращи съоръжения… Но това е на Запад!
nbsp;
nbsp;
Разходи
Разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 1.27млрд. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт през 2010-а е бил 1.8 процента. Консолидираните разходи, обхванати в бюджета на Министерството на околната среда и водите по програми в областта на околната среда, са 557млн. лв., което е с 85 млн. лв. повече от 2009-а.
