Откакто правителствата и корпоративният и финансовият капитал официално възприеха необходимостта от зелена икономика, екологичните партии донякъде загубиха и лустрото си, и своя чар. Защото в голяма степен мисията им се сля с дневния ред на силните на деня. Зеленото днес не е просто еко, то е cool, призвано е да раздвижи тежко заялите колела на световната икономика.
В Европа голяма част от зелените партии присъстват в политическата система от 80-те години, докато в България те все още си остават олицетворение на вечния протест и бляна по несбъдналото се гражданско общество. Лицата от демонстрациите срещу Закона за горите, които медиите показаха, бяха активисти на неправителствени организации, а не на зелените партии. Може би защото и самите те избягват да се афишират с принадлежност към политическа кауза, била тя и екологична. Отсъствието на ясно разпознаваема екологична партия като организатор на протестите обаче не говори единствено в полза на гражданското общество. То повдига и въпроса дали зелените политически организации са сериозни формирования.
Андрей Ковачев от ПП Зелените сподели пред БАНКЕРЪ, че е видял много свои съпартийци на
протестите на Орлов мост
nbsp;
но подчертава, че не може да се каже, че формацията му е била част от свикването им. Той е на мнение, че не е имало организатор в традиционния смисъл на думата и посочва обичайните заподозрени – социалните мрежи – като начина, по който хората са се събрали. Ангажираността ни се ограничава до това двама адвокати, които са наши членове, да помагат на арестуваните от полицията, с изключение на онези, които са вандалствали, допълни той. Председателят на Зелената партия Александър Каракачанов също казва, че протестите не са централно организирани и също посочва, че е имало участие на членове на партията му. Ако имаше организатори, нямаше да бъде допуснат инцидента, при които беше наранен операторът на Би Ти Ви, казва той.
Типично по нашенски вождовете на българските зелени са доста и не питаят особено добри чувства един към друг. Основните лагери са около ПП Зелените и Зелената партия. Двете, минаващи за сериозни за размерите си политически организации, са в борба помежду си и периодично се замерват с агресивни декларации, изпълнени с обвинения. ПП Зелените бяха учредени през 2008 г., а на парламентарните избори през следващата година спечелиха около 22 хиляди гласа. Зелената партия, която е в политиката още от 1989 г. и оттогава се председателства от Александър Каракачанов, не взе участие тогава. По думите на шефа й това се дължи на организационни проблеми. Най-сериозното й присъствие във властта е по времето на Великото народно събрание, когато като част от СДС вкара 17 депутати в парламента. Оттогава досега тя преминава през цялата възможна коалиционна палитра – от СДС – либерали, през ОДС (СДС и ДПС) и ОНС (Обединение за национално спасение – с ДПС, монархисти, БЗНС Никола Петков и други). През 2005 г. е с БСП в Коалиция за България, но е без собствен представител в парламента, а през 2009 г. подкрепи ГЕРБ. Зелената партия е единственият български член на Европейската зелена партия още от 1993 година. На последните избори за евродепутати и на местните миналата година обаче европейските зелени застанаха зад ПП Зелените, които имат статут на наблюдатели.
Хората с афинитет към екологията могат да открият на
политическия тезгях
и ПК Екогласност, и Партия на зелените. Първата твърди, че е автентичният наследник на едноименното движение, възникнало през 1988 г., за което претендира и партията на Каракачанов. ПК Екогласност не участва на парламентарните избори през 2005 и 2009 години. Според твърденията й тя е приемникът на Обществения комитет за екологична защита на Русе от 1988 година. Явно обаче тя не питае твърде силни антикомунистически сантименти, защото гравитира предимно около БСП. Партия на зелените пък беше учредена през 2001 г., след като Христо Порточанов, известен с впечатляващ беграунд в нефтения, футболния и строителния бизнес, не успя да отстрани Каракачанов от Зелената партия. Тогава мустакатият предприемач даде ход на собствен екополитически проект, а години по-късно се оттегли от председателското му място.
Да бъдеш свеж политически бунтар и новатор не е особено лесно. Освен ако с едната ръка не работиш на доброволни начала за партия, която оцелява и съществува трудно, а с другия – не правиш нещо друго, което те зарежда с енергия. А и с пари. За голяма част от хората, стоящи зад ПП Зелените,това е гражданският сектор. Не смятам, че след като един човек представлява една партия, той вече едва ли не не може да представлява нищо друго, казва Андрей Ковачев, който е известен и като човек от гражданския сектор. Това, че някой почне да се занимава с политика, не означава, че престава да бъде гражданин, настоява той. Въпреки че Александър Каракачанов също има участие в неправителствени организации, по думите му доходите му идват главно от преподавателска дейност.
За това какво означава да се занимаваш с екополитика в България говорят отчетите на
двата зелени кита
nbsp;
пред Сметната палата за 2011 година. През миналата година Зелената партия е реализирала приходи в размер на 4000 лв. и е направила разходи за 23 000 лева. ПП Зелените пък са получили, основно от дарения, 16 000 лв. и са похарчили 17 000 лева. Крайно недостатъчно, за да се води каквато и да е сериозна дейност. Всички в партията полагат доброволен труд, потвърждава Андрей Ковачев. Александър Каракачанов определя ситуацията като изключително трудна.
В основата на финансовата драма на българските екопартии стоят два фактора. Първият е, че нито една от тях не можа да прескочи на парламентарните избори границата от 1% от гласовете, което е необходимо, за да получат привлекателната държавна субсидия от 12 лв. на глас годишно. Вторият е липсата на мощни международни финансови донори, които да подкрепят партийното строителство. Екологичният неправителствен сектор е достатъчно силен и разбира следването на ценностите си като работа по проекти, а не като спонсорство на политическите организации, изповядващи подобни ценности. Само за сравнение – българската традиционна десница, която беше отгледана от консервативни и други фондации, е истински галеник на съдбата.
Зелените партии са
рожба на развитото индустриално общество
което осъзнава, че в определен момент въртенето на производствената машина става за сметка на природата и живота. Най-често те гравитират в център-ляво. Най-известната европейска зелена партия е основана през 1979 г. в Западна Германия, като на последните парламентарни избори спечели над 10% от гласовете. Във Франция Франсоа Оланд пък нямаше да има пълно мнозинство, ако не беше коалицията му със зелените.
България, за разлика от Европа, беше силно деиндустриализирана след краха на комунизма, след което по-късно също толкова варварски презастроена. Сериозна зелена партия като че ли не беше толкова необходима в началото на прехода, защото голяма част от замърсяващите предприятия затваряха едно след друго. Кредитният и икономическият бум и развитието на технологиите обаче направиха екологичния дневен ред отново актуален. Засега съществуването на зелените партии е под плътната сянка на зеления граждански сектор. Много екоактивисти избягват да демонстрират, че са политически обвързани преди идването на изборите. При всеки вот обаче се появява нов, по-привлекателен проект, който обира наказателните гласове, изтиквайки екопартиите отново в зоната на сивата неизвестност. Изследванията на социолозите засега говорят, че изборите през 2013 г. също няма да бъдат изключение от тази тенденция.
В чара на зелените политически движения – близостта им до гражданската активност и енергия и тяхната неформалност, лежи и най-сериозната им слабост. Защото една партия не може да бъде патерица на неправителствения сектор или убежище за аполитични хора, за които екологията е любимото хоби, но все пак хоби.
