На 29 юни се навършват четири години от обявяването на Мадарския конник за Глобален символ на България.
По този повод в петък пред музея на Националния историко-археологически резерват Мадара ще се проведе тържество, което включва: изпълнения на групата за автентичен фолклор Пеещи Сърца при читалище Просвета 1908 в село Мадара, панорамен филм за Мадара, историческа възстановка Заветът на нашите предци на Родолюбив комитет Крум Страшний и нощ на отворените врати за Мадарския конник.
Резерватът Мадара се намира на 17 км североизточно от Шумен, на 2 км от село Мадара и на 75 км от Варна. Величествените скали, красивата природа и обилната вода са привлекли човека още в дълбока древност. Веднъж заселил се през неолита (новокаменната епоха), той никога не е изоставил това място. През вековете е създавал тук пещерни светилища, дворци и имения, крепости, храмове, отшелнически килии и манастирски комплекси, места за уединение и за общи празници. За това свидетелстват намерените следи от материалната и духовна култура на много етнически общности ndash; първобитни хора, траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци и др. Днес тук могат да се видят десетки паметници и старини от всички епохи.
Съществуват различни хипотези относно произхода на името Мадара. Някои историци смятат, че то е свързано със старогръцкото прилагателно мадарос със значение на гол, плешив, безлесен. Други залагат на старобългарския произход на името, според който то означава Свещена скала, Свещено място.
Мадара е активно обитавана и през годините на Средновековието – тя е средище на важни исторически събития, свързани с основаването на Българската държава (VII в.) и близостта й до първите столици Плиска и Преслав.
За пръв път името Мадара се среща в 1388 г. във връзка със завладяването й от османците.
Най-значимият паметник в резервата Мадара е уникалният скален релеф, известен като Мадарския конник. Изваян върху величествената скала на 23 м височина, той е образец на ранносредновековното българско изкуство.
Релефът изобразява конник в естествен ръст с копие в ръка. В краката на коня се вижда повален лъв, а зад ездача е изобразено ловното му куче. Според една легенда латински цар ловувал на платото, но паднал от скалите и загинал. Неговите близки го увековечили, като поръчали на майстор да изсече образа му на скалата. Научни хипотези свързват изображението с хан Крум (управлявал 803 г. – 814 г.), Тервел (управлявал 701 – 718 г.), Аспарух (681 – 701 г.) и дори бог Тангра (върховно божество на прабългарите).
Скалният релеф е единствен по рода си в Европа. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно значение, а през 2008 г. е обявен за Глобален символ на България.
В резерват Мадара има археологически музей, който представя историята на селището през всички епохи на човешкото развитие. Музеят е открит през 1935 г., а експозицията включва над 350 оригинални находки от района на Мадара.
Мадара е обявен за Национален резерват през 1958 година. В момента обектът се стопанисва от Регионален исторически музей в Шумен.
